България: даже и клоуните вече се възмутиха

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

За България политическата 2021 е годината, в която комиците заговориха сериозно, запретнаха ръкави и се преквалифицираха. Слави Трифонов и неговите колеги отдавна потопиха пръстите си в дълбоките води на политиката, но през 2021 станаха депутати, започнаха да редят правителства, министри и министър-председатели.

Бившият колега на Слави, популярният комедиен актьор Васил Василев-Зуека, преди няколко месеца емигрира, за да отиде в държава, където, по думите му, законите се спазват и ще се издържа, рисувайки картини. Другата, новата България, за разлика от “старата”, не само не се стопява, а нараства, просперира. Във времето на “глобалното село”, трудовата миграция не е новина. Ала решението на Зуека предизвика сериозен отзвук в обществото, защото става дума за човек, успял в професията си, който си тръгва, смятайки, че за 31 години нищо у нас “не се е променило” към добро.

“Когато вече и клоуните се възмутиха”

Защо ли се наложи хора, чието поприще е било това да развеселяват, да сложат “други шапки” и рязко да сменят тона? Дали защото у нас безпътицата задушава, а “циркът е пълен”? Дали защото неудовлетворението от задръстената политическа система е толкова болезнено, че дори “клоуните” се възмутиха и заговориха за нужда от ред? А получава ли им се?

Харесвам Зуека още от филми като “Граница” и “Асистентът”. Не разбирам почти нищо от картини, но за мен неговите са чудесни. Явно и за мнозина други е така, след като 260 от тези 310, които е нарисувал само за година, са продадени – много от тях в чужбина. Безпощадно точен е и в критиките си към Слави: само докато “съставят два кабинета, допуснаха 60 грешки накуп”; политиката “не е шоупрограма” – трябва да си дипломатичен. Уважавам и това, че не бърза да идеализира популярни фигури като служебния министър Кирил Петков.

Не съм съгласен обаче, че за България изминалите 30 години са полет към бездната. Страната все пак стана член на ЕС, в който са едни от най-развитите държави в света; неслучайно нито една партия в 46-ото НС не е срещу ЕС. Да, оставаме си най-бедни в ЕС, пропастта между най-бедните и най-богатите е най-дълбоката в съюза, шири се корупция и пр., но като цяло живеем малко по-добре.

Проява на малодушие?

Преди 20 години у нас имаше свирепи политически врагове (тогава имаха смисъл думите на проф. П.-Е. Митев, че сме “се разделили на племена”); днес – колкото и да са шумни скандалите и да е фрагментирана политическа сцена – има опоненти. А протестите през 2020 показаха, че стандартите ни за политиците са нараснали; впрочем Зуека сам потвърждава това с решението си да си тръгне. Не, решението му съвсем не е проява на малодушие; но за мнозина други има смисъл, а може би не им остава и друго освен да се опитат да направят задния двор на Европа по-привлекателно място за живеене.

Тенденцията, която откроиха изборите на 4.04. и 11.07. беше повече от благоприятна за ИТН: на пролетното състезание дебютантите бяха втори, а на “втория тур”- първи. След това нещата за ИТН тръгнаха надолу: избързаха за обявят кабинет, сащисвайки политици и експерти, като някои видяха в предложението ултиматум; предложиха за министър-председател човек, който трудно може да бъде наречен “лице на промяната”; фигури във втория им кабинет пък бяха замесени в срамни скандали, които поставиха под съмнение не само кадровия подбор в ИТН, а и мотивите за участие в политическия живот.

Опонентите на ИТН, най-яростните, от които се оказаха не ГЕРБ, а представители на протестните формации, видяха в Слави прероден Борисов, сложиха му медицински диагнози, обвиниха го в авторитарност и нарцисизъм, заподозряха, че Дългият всъщност е “дългата ръка на Доган”…

Един парадокс

Тезата, че ИТН е “проект на задкулисието”, не е подкрепена с доказателства, ала и с невъоръжено око се вижда следният парадокс: хора, които са врели и кипели в “телевизионните дела”, които са направили кариера от умението да говорят пред камерите и прожекторите, са абсолютно неподготвени, а на моменти и неадекватни да комуникират медийно, когато става дума за политика. И се случва следното: когато искат да отправят “сериозни” политически послания ИТН понякога разсмиват, а когато искат да оригиналничат политически, будят недоумение и насмешка.

През 2021 политическите анализатори, които в продължение на години жегваха и осмиваха Борисов, ГЕРБ и техните недъзи, позабравиха за “бившия режим” и – напълно заслужено и основателно – взеха шоумените на мерниците си.

Електоралните нагласи, които показват отлив на избиратели от ИТН и връщането на ГЕРБ начело в политическата надпревара, са категоричен симптом, че Слави и колегите му не са на прав път.

А ГЕРБ може би ще се наслаждават на “златна есен”. Най-малкото Борисов стана политически рентиер – не е нужно дори да помръдва и пръст, да циркулира с джипката, да напада опонентите си, за да отбелязва точки. Противниците му, които се счепкаха помежду си, сами вършат неговата работа, дори когато си почива.

Ще се “върнат ли в мача”?

“Връщането в мача” за ИТН няма да стане по пътя на скандалите, като този между Радостин Василев и Татяна Дончева, нито през опитите да откриват колелото и топлата вода. Държейки се агресивно, нападателно, а понякога и цинично, Слави и Тошко сами подхранват паралелите със стила на Борисов. Дали обаче старите кучета могат да научат нови номера, дали тези, които вярват, че “добрите момчета ходят в рая, а лошите – навсякъде”, могат да заговорят по-обрано, да действат отговорно, като възрастни хора? Слави много пъти е преоткривал себе си на комедийната сцена, но сега е изправен пред най-голямото професионално предизвикателство в живота си.

Текстът е публикуван ТУК>>

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар