България да включи газ и водород за производство на ток в сегашните ТЕЦ

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Във втората версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, който България предложи в началото на годината, все още не използва напълно потенциала на средствата, до които бихме имали достъп. В него трябваше да се заложат конкретни проекти за модернизация на българската енергийна система. Можеше да се предложат инфраструктурни проекти за трансформацията на енергийния комплекс “Марица Изток”, включително за използването на газ и водород за производство на електрическа енергия в сегашните ТЕЦ-ове. За съжаление предложените промени за сектор енергетика са по-скоро от административен характер. Препоръката е на евродепутата от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова в интервю за 3е-news.

Тя смята, че освен в технически проекти, трябва да използваме тази възможност и да покажем амбициозен план за развитие на нашия национален и човешки потенциал. Трябва да се инвестира в социалното и професионално развитие на хората в най-засегнатите региони от енергийния преход, а не просто в ремонти, изолации и саниране на сгради.

На въпрос: Как оценявате нашия План за възстановяване и устойчивост?, евродепутатът отговаря:

“За да бъдат одобрени националните планове от страна на европейските институции, те трябва да залагат на проекти спрямо приоритетите на ЕС, а именно зелена икономика, технологии и иновации, цифровизация. Ограничавайки разбирането за зелена и устойчива икономика до санирането на сгради, е меко казано несериозно.”

По думите на Цветелина Пенкова, българското правителство е предложило първия вариант на плана през ноември 2020 г. и той претърпял сериозни критики по време на публичните дискусии в рамките на две седмици, защото е подходено административно и не са проведени консултации с браншовите организации.

“Изпратени бяха над 40 писма с адекватни препоръки от редица български синдикални, браншови и индустриални организации. За референция, подобни консултации в Германия например, започнаха още през юли 2020 г., за да може държавата да представи адекватен план шест месеца по-късно – в края на 2020 г.”, обясни евродепутатът.

Тя даде негативна оценка за изпълнението на оперативните програми от България. “В Комисията по регионално развитие в Европейския парламент редовно получаваме доклади за състоянието на изпълнение на нетните плащания по структурните и инвестиционните фондове. Данните в последния доклад, който получихме, са валидни към 28 февруари 2021 г. и се отнасят за изминалия програмен период 2014 – 2020 г. В него виждаме, че за този период България е имала възможност да използва 9,974 млрд. евро, но всъщност направените нетни плащания към нас са били в размер на 5,279 млрд. евро. Това е около 53% усвояемост на средствата. Общото ниво за целия ЕС за този период е изчислено на 58%. Въпреки че се справяме малко по-добре от страни като Унгария (46%), Словакия (48%), в Испания (50%), все пак сме доста по-назад от отличниците като Финландия (84%) и Ирландия (81%)”, посочи конкретни факти Цветелина Пенкова.

Тя е категорична, че ефективността на изразходването на средствата е нещо коренно различно от усвояемостта.

“И по скоро тук има сериозен проблем в България, както по отношение на бенефициентите, така и по отношение на корупционните злоупотреби. С резолюцията относно върховенството на закона и основните права в България, приета от ЕП през октомври 2020 г. , европейските институции дадоха ясен знак, че тези злоупотреби са видни и чрез допълнителен контрол ще се направи всичко възможно те да бъдат прекратени. Всяко едно евро инвестирано в България, ще се следи за риска от корупция”, подчерта евродепутатът.

3е-news.net

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар