България може да води в създаването на автомобилен софтуер в Централна и Източна Европа

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

България може да бъде водеща държава в създаването на автомобилен софтуер в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), ако не и в цяла Европа, смята арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на “Аутомотив Клъстер България”. В интервю за БТА той изтъкна, че в съвременните коли софтуерът е водещ и отдавна електрониката е над 50 процента от стойността на автомобила.

“Идва време, в което за някои по-напредничави производители 50 процента от печалбата е само софтуер”, посочи той.

За да стане по-видима страната ни за потенциални инвеститори, само преди дни в Европейския парламент се проведе събитие под надслов “Ускоряване на иновациите: Разкриване на софтуерната мощ на България в автомобилния сектор”. Организатори на форума, събрал в Брюксел представители на европейските институции, бизнес лидери и експерти в областта, бяха “Аутомотив Клъстер България” и евродепутатите Андрей Ковачев и Ева Майдел.

“Целта на събитието беше да заявим, че създаването на софтуер за автомобили при нас е много по-развито, отколкото в друга държава в ЦИЕ. С него казахме – обърнете ни внимание, защото вместо да ходите в Индия или в Китай, може да направите това тук, в Европа, под много по-добър контрол, по-добра ефективност и по-добро качество”, заяви арх. Станиславов.


Снимка: БТА

Той посочи още, че у нас има няколко водещи международни компании плюс известен брой по-малки, които са български. Но не се изтъква фактът, че имаме този тип специалисти. В целия автомобилен сектор в страната заетите са над 80 000, като софтуерните инженери са около 7000. От “Аутомотив Клъстер България” считат, че нуждата от тях се увеличава много рязко.

“За щастие можем да вземем и обучим кадри от други софтуерни индустрии. До 2030 година вероятно този брой ще нарасне до 15 000. Това би ни поставило сред водещите държави в ЦИЕ както като брой хора, които участват в тази индустрия, така и като резултати на тези фирми”, коментира арх. Станиславов и допълни, че с навлизането на изкуствения интелект ефективността на тези фирми много се е повишила.

Според него сега буквално се намираме в ключов момент, защото в следващите няколко години този нов тип индустрия ще се разпредели и ще си намери място. “Искаме София да бъде или най-големият, или един от двата или трите хъба за развитие на такива технологии”, акцентира отново той.

Арх. Любомир Станиславов посочи, че лично е участвал в привличането на “Бош” (Bosch) у нас, за да направят развоен център в София (Bosch Engineering Center Sofia), а не например в Белград.

“В момента центърът е в пъти по-ефективен от този в Германия или в Унгария, защото организацията е създадена така. Освен това не говорим за по-ниски заплати на заетите, икономията идва от това, че нашите инженери работят по-ефективно и има по-малко нужда от координация, и това е само един от множеството примери”, подчерта той.

По думите му страната ни е започнала да развива автомобилната си индустрия по-късно от редица европейски държави по исторически причини и колкото и добре да се развиваме, останалите също не стоят на едно място. Но ако махнем традиционната част на автомобилната индустрия и се фокусираме в софтуерната, имаме реален шанс да бъдем сред водещите държави, категоричен е той.

Какво ни е нужно, за да бъдем хъб?

Още на ниво гимназии децата да може да разбират, че професията автомобилен инженер е много перспективна, ще имат добро заплащане и интересна работа, подчерта арх. Станиславов. Необходимо е и после в университета да се изграждат кадри, които от бранша да привличат и на които да разчитат.

“Производството” на инженери обаче е труден процес, който отнема минимум пет години, дори десет, за да се нарече някой в бранша топ специалист.

“Индустрията няма време да чака, затова втората тема е вносът на хора. Например Индия в момента се очертава като една от водещите държави за автомобилен софтуер в света, защо да не внесем специалисти от там, за да може докато си произведем нашите кадри, да имаме хора, с които да работим”, обясни той и подчерта, че заплащането у нас е конкурентно.

Правилата за внос на инженери обаче зависят от държавата – може ли например за 3 месеца такъв специалист да премине процедурата и да дойде в България.

Сегашната практика по-скоро казва, че са необходими 9 месеца за това, но други държави като Полша са по-бързи, даде пример той.

На следващо място, за да станем хъб, арх. Станиславов посочи създаването на условия за работа. Той изтъкна, че индустрията има много тежки правила за информационна сигурност, тъй като всяка една съвременна кола на практика представлява дрон и от спазването на въпросните стандарти зависи безопасността й на пътя.

По думите му, за да могат нашите фирми да продължат да се развиват и не просто да са подизпълнители, а да вземат големи и цялостни решения за автономно шофиране, трябва да има създадени условия, при които да работят.

“Предложили сме много отдавна и се надяваме скоро да се реализира развоен център на територията на София тех парк, в който около 5000 инженери в различни компании да могат да работят, спазвайки най-тежките стандарти. Не искаме финансиране от държавата, а да даде възможност да реализираме този център”, каза изпълнителният директор на “Аутомотив Клъстер България”.

Според арх. Любомир Станиславов предпоставката да бъдем водеща държава в тази сфера я има, но дали ще се случи, не зависи само от желанието на фирмите у нас, а и от средата, в която се развиват. И даде пример, че в новите електрически модели на “Мерцедес” има по 150 компютърни чипа, проектирани и произведени в България.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар