България остава износител на електроенергия до 2050 година

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Износът на произведена в страната електроенергия остава постоянен около 8 000 GWh на година. Това е записано в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година, предложена за обществено обсъждане.

Разработени са два сценария: базов и целеви

Базовият сценарий се опира на съществуващите политики и мерки, действащи към настоящия момент. Целевият предвижда допълнителни политики и мерки, при които се постигат националните цели и приоритети за 2030 г.

И при двата сценария се предвижда България да остане нетен износител, което се очаква да окаже положително въздействие върху търговския баланс. Препоръчително е Стратегията да се чете едновременно с многобройните енергийни планове – от Националния план за енергетика и климат до Плана за възстановяване и устойчивост, също пуснат за обществено обсъждане. Друг е въпросът дали това не води до разпиляване и затрудняване при анализа от страна на експертите.

3е-news.net

В Базовия сценарий (без допълнителни мерки) се предвижда производството на първична енергия през 2030 г. да достигне обем от 130 040 GWh, а през 2050 г. да спадне до 101 718 GWh. Според данните, през 2020 г. производството на първична енергия е заложено на ниво от 140 400 GWh.

При Базовия сценарий се очаква производство на първична енергия през 2030 г. да намалява със 7.4% спрямо 2020 г. и с 22% през 2050 г. спрямо 2030 г., докато при Целевия сценарий намалението е с 5.3% през 2030 г. спрямо 2020 г. и с 24% през 2050 г. спрямо 2030 г.

Предвиденото по-голямо производство на първична енергия при Целевия сценария се дължи предимно на увеличаване на енергията от възобновяеми източници (вятърна, слънчева и геотермална енергия, и биомаса) до 2030 г. и в перспектива до 2050 г. При Целевия сценарий се предвижда по-бавен темп на намаляване на първичното производство на твърди горива до 2030 г. При двата сценария първичното производство на водна и ядрена енергия остава непроменено до 2030 г.

При Базовия сценарий нетният внос през 2030 г. е с 5.2% по-голям от този при Целевия, което се дължи на прогнозирано по-голямо количество на внесените горива. Това е причината, поради която зависимостта на страната от внос на горива и енергия при Целевия сценарий е по-благоприятна и възлиза на 37.9% през 2030 г., докато при Базовия сценарий този показател е близо 40%. В перспектива до 2050 г. поради увеличаване на нетния внос на природен газ (7.9%) и на биомасата (26.8%) при Целевия сценарий, в сравнение с Базовия, нетният внос нараства и е с 1.9% по-голям. При двата сценария нетният внос на електрическа енергия за периода 2020-2050 г. е (- 8 000 GWh).

Брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната по двата сценария е близко по стойност през 2030 г. и през 2050 г. С цел постигане на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) през 2030 г. при Целевия сценарий е прогнозирано с 10.9% по-голямо потребление на енергия от ВИ.

През 2030 г. при Целевия сценарий, с цел спазване на европейските екологични изисквания е предвидено с 1.9% по-ниско потребление на въглища, отколкото при Базовия сценарий.

В перспектива до 2050 г. предвиденото количество природен газ по Целевия сценарий се увеличава и е с 8% повече отколкото при Базовия сценарий.

По отношение на енергийната ефективност при Целевия сценарий през 2030 г. се постига по-ниска стойност на енергийната интензивност от 2 984.6 MWh/M€, докато при Базовия сценарий тя достига 3 005.7 MWh/M€.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар