На 84-годишна възраст е починал българският поет и писател Любомир Левчев, съобщи Агенция „Фокус“.

Освен изявен писател и поет, той е народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Носител е на редица престижни международни и български награди. Сред тях са Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); Наградите „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986); Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989); Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993); „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г., а също така през 1984 г. става носител на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“.

По повод неговата 70-та годишнина през 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина – I степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.

„Аз няма да умра като хората. Аз просто ще престана да те сънувам. А това е немислимо“, пише приживе поетът.

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some