Българи, днес Дядо Вазов има рожден ден. Сложете цвете на негов паметник или на гроба

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
България чества 172 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Преди две години попитахме двайсетина граждани в градинката зад Художествената академия, знаят ли къде е гробът на Дядо Вазов. Знаеха трима. А беше кръгла годишнина от рождението му… Още по-малко хора знаят, че от гроба на Вазов – до църквата „Св. София“ фактически се измерват разстоянията до други триангулачни точки у нас, определят се дължини и ширини, става възможна връзката с основните астрономически точки на други страни.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.

 

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).

 

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

 


 

Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов“ в столицата ще отбележат годишнината с тържество, което ще се проведе на 9 юли от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „Света София“.

 

Думи на признателност и почит към народния поет ще произнесат Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели и Васил Василев – директор на Народен театър „Иван Вазов“.

 

Рецитал по стихове на поета ще изпълни Йоана Николаева, ученичка от Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова“.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар