Българските евродепутати са провели 345 срещи с лобисти през последния мандат на ЕП

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

За последния 5-годишен мандат на Европейския парламент българските евродепутати са провели най-малко 345 срещи с представители на групи по интереси – от пациентски организации, технологични гиганти, енергийни компании до посолства. Това става ясно от информацията в Европейския регистър за прозрачност.

В него задължително са вписани лобистките компании и представителите на интереси, чиято цел е да влияят върху изготвянето законодателство в европейските институции. Добрата практика изисква представителите в Европейския парламент да вписват там всички срещи, които са провели.

Кинга Вуйтович е от Полша и е лобист в Брюксел от пет години. Обяснява, че работата ѝ не включва нито вечери, нито носене на куфарчета с пари. “Всъщност нямам куфарче. Това е погрешна представа. Гордея се, че проектите, по които работя, не са вредни за природата, за обществото. Работя за подобряването на живота на лечението на пациентите”, обясни пред bTV Кинга Вуйтович, директор в лобистка компания.

Всяка регистрирана организация трябва да представи списък с лобисти, които да имат достъп до Европейския парламент. Оповестява се какъв финансов ресурс една компания отделя за лобистка дейност.

“Всяко едно евро, което се отделя за провеждането на среща със законодател, трябва да бъде декларирано. Всичко е прозрачно и всеки има достъп до регистъра в и извън ЕС. Това помага и на политиците да знаят колко ресурси отделя конкретна компания за лобистка дейност”, уточни тя.

Не всяка среща с политик означава, че предложението на лобиста ще бъде изпълнено.

“Зависи от конкретния политик да реши на основата на различните срещи, които е провел с различни лобисти, каква е истината и кои тези са най-близки до техните”, добави Вуйтович.

А в сърцето на Европа се преплитат множество интереси. Само през 2023 година технологичните компании са отделели 113 милиона евро за лобизъм покрай цифровата политика на Съюза.

“Има лобисти, които работят с тютюневата индустрия. Има лобисти, които работят с фармацевтични компании, но има много лобисти, които работят с пациентски организации, които работят за фермери или за деца, страдащи от редки заболявания”, допълни тя.

“Всяка една сфера, за която можете да се сетите, е представена в Брюксел. Всеки регион на Европейския съюз е представен в Брюксел. Всеки работи за определен интерес. Зависи от лобистите да определят какъв е техният етичен кодекс”, каза още директорът в лобистка компания.

За лобистите имиджът е най-важният. Ако лобистка компания не се съобразява с Регистъра за прозрачност, може да получи забрана за срещи в Европейския парламент, съответно невъзможност за срещи с евродепутати. В регистъра са вписани 54 български организации или дружества.

Подобни правила все още не са въведени във всички държави членки на ЕС. В Германия регистър е въведен през 2022 година. Глобата за нарушаване на правилата му е между 20 000 и 50 000 евро.

Докато за евродепутатите регистър има, за народните представители такъв няма. Проектозакон, който предвижда базата данни, е подготвен от Министерството на правосъдието, но не е разглеждан и гласуван в Народното събрание.

 

 

 


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар