Българското Черноморие: СКЪПОТИЯ, БОКЛУЦИ И МУТРО-СЕЛЯНИЯ!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ден 1: Многовековни миди, мръсотия и цигaнски катун, разположен под стряхата на крайбрежния ресторант в една от малкото свободни зони. Шезлонгичадър = 6 лв. Супер! Влизане в морето – през квадратче 2/2 пред вишката на спасителя. WTF?! Ще се търси друг плаж…

Ден 2: Преместваме се през 2 буни – още купища миди, по които си режеш краката, боклуци и свободна зона тип катун – преминаването е угнетително – тия лежат и плажуват върху това… Всички мерки се спазват на ниво – отстояние до 20 см. между отделните плажуващи в катуна и тяхната челяд. Стигаме буна 3, където намираме няколко свободни шезлонга под съдран чадър и счупена масичка, но пък плажът и морето са супер. Настаняваме се в очакване някой да ни събере 6-те левчета такса. Докато съм си съблякла горнището и го изстисквам, а Боби е във водата, ме наобикалят две дебеловрати мутри и ми подвикват отдалеч: „ВИЕ ОТ КОЙ ХОТЕЛ СТЕ?“
„А това какво значение има?“ – питам аз в недоумение – достатъчно недосетлива и зле свикната от плажовете на Испания, Гърция и вся остальная европейская сволач…

Оказва се, че след като не съм клиент на хотел DOLCE VITA, не мога да заемам шезлонга, който вече съм заела.
„Къде го пише това“ – питам аз в искрено недоумение.
„Ей там“ – сочи неопределеното въздушно пространство мутра 1 (по-младичката, която беше изпратена да „парламентьорства“ незабавното ми изнасяне от плажа).

„А вие какви сте“ – не следва отговор, нито легитимация – „Извинете, но така всеки може да се появи и да твърди всичко“ – упорствам аз, зле разглезена от безсмислените и непонятни принципи на правната професия.

„Не може да дойде всеки!“ тежко отвръща мутра 2 (по-старичкият), видимо изгубил търпение от безсмислието на този интелектуален сблъсък, в който не се чувства в силата си, „ХОДЕТЕ, ЧЕТЕТЕ, ОГРАМОТЯВАЙТЕ СЕ КОЕ НА КОГО Е! АКО МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ. Като не можете – слушайте какво ви се казва! И да не ви виждам повече!“

Скоростно намирам в нета хотел Долче Вита, звъня и питам: „Тези чадъри ваши ли са наистина, защото никъде не откривам обозначение по и около тях, а две мутри дойдоха да се саморазправят с мен?“

Рецепционистката – или каквато дама, по-опитна в работата с клиенти отговаряше, се извини за подхода и потвърди, че, да, чадърите са техни и не може да плажуваме на тях. И не, не може да заплатим за ползването им – нищо че в момента са заети на не повече от 30%“.

Изнасяме се към следващите две зони, които отново са заети с чадърошезлонгите – този път, заето напълно. Казват ни, че са безплатни (да, нали!), ако си намерим свободен. Свободен няма.

Беж обратно до другия край на града за чадър. Купуваме чадър и се връщаме обратно до другия край. Намираме малка, прекрасна ивица. На входа ѝ стои грамадна табела, указваща принадлежността на тази ивица към Хотел Лотус. Шезлонги и чадъри няма….

 

Ден 3: Настаняваме се на ивицата на хотел Лотус в очакване да се появи поредната мутра да ни изгони и от там. Никой не идва, но и хора няма – навярно са попребили 2-ма 3-ма и се е разчуло, за да седи целият плаж в катуна, а чудната ивица – празна. На връщане минаваме покрай алеите на множество грамадни, затворени и саморазпадащи се хотели на 1-ва линия (това са 100% от хотелите на цялата тази плажна ивица). Сред тях и въпросния хотел Лотус – също затворен.

Попадаме в чудно красив и изненадващо чист парк. Изненадващо, защото всички алеи и изобилни гористи местности в региона са БЕЗУМНО, умопомрачитело замърсени в торбички, шишенца, кърпички и познатия цивилизационен пейзаж.

Оказва се, че през този така красив и чист парк (в който няма пукнат човек) може да излезем много по-близо и удобно до хотела си.

Да, ама не.

След 20 мин. ходене покрай непрекъсната, около 4-метрова ограда, с която е заграден целият парк от всякакви външни пътища, стигаме до портал тип министерска резиденция или мутро(до)гански палат. С жива охрана – още вратове, със слушалки.

Вече усещаме как ще ни арестуват сигурно…

„Извинете, загубихме се, може ли да ни отворите да излезем“.

„Не може да се влиза оттук“ – отговаря униформеният, в чиито служебни задължения не влиза мисленето (ама ние искаме да излезем?!) – „Затворено е. Имаме уговорка само за гости на хотел Dolce Vita.“

Стига бе… Цял парк и целият плаж, който за нещо става – е затворен за гости на хотел Долче Вита?…

Ден 4: Отиваме на плаж в обратния край на града – шезлонгичадъри за общо ползване, плаж тип Cacao beach, музика, джуки, кон до коня – юнак до юнака (но поне не ни е страх че ще ни гонят/бият/арестуват).

30 мин. след като сме се настанили и сме си платили, централното мутренско заведение „Мохито“ надува децибелите. Ама НАДУВА долби съраунд 6Д аймакс – така че да чувстваш баса как ти нанася крушета по диафрагмата „ДУЦА-ЛУЦА“ – даже докато плуваш в морето . Ние сме на поне 200 м. дистанция от въпросното място. Поне!

Отивам на бара да помоля МАЛКО да намалят децибелите.

Те ми отговарят с насмешка, че не могат да намалят децибелите, защото това е заведение. Съображения като „Озвучавайте си заведението, а не цялата плажна ивица тогава – никой не е длъжен да търпи тези децибели на 300 метра от вас!“

Положението е „Гледай си работата и като не ти изнася – се омитай!“

Намирам продавача на 6-левовите билетчета за шезлонгочадърите и моля за съдействие – „Това все пак е вашият плаж, вие събирате пари за това, редно е да осигурите някакъв базисен комфорт“

„Ами, аз само събирам пари, какво да направя?! То е всеки ден така!“ свива ръце недоумяващият плажен касиер.

„Ами, оплачете се“

„Ами, оплаквали сме се, няма полза“ – свива ръце и продължава да обикаля човекът.

ЗВЪНЯ НА ЦЕНТЪР 112.

„Госпожа, часът е двадесет минути преди четиринадесет. Няма как да пратя някой да прави забележка за силна музика“ – отговаря поредният компетент по право и норми на шумово замърсяване от другата страна на линията.

„Колкото и часът да е – ИМА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НОРМИ на шума! Тук сме около 2000 души на този плаж, които не можем да си чуем приказката на плажа (и в морето се чува яко, дори с плуване не можеш да избягаш).

Тя се свързва с 5-то районно, след което ми казва, че ще пратят кола да вземе мерки.

Чакам 40 мин. Промяна няма. Абсолютно никаква. Изнасяме се.

Има и още много, които ще спестя.

И сега ВНИМАНИЕ!

Целият този лабиринт от буни с красиви „частни“ плажове и затворен „частен“ парк с ограда и портал с бухалки, прави невъзможен достъпът до тях от където и да било. Единствената причина да можем да се доберем до тях – е в малък отвор в ръждивата ограда, с която е затворен плажа с шезлонгочадърите за 6 лева и отворена желязна врата, оставена да зее отключена до тях.

Без този достъп, всичките тези плажове и алеи зад тях са ни отрязани изобщо да стъпим на тях – дори да се разхождаме. Стоим си на двуметровата зона за плуване или на Какаобийча с ДУЦА-ЛУЦАта, затворени като пилци в кафез и цялата зона южно от този катунен мармалад остава де юре свободна – де факто – напълно непристъпна.

Което и допускам, че ще направят…

Съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие, концесионерът е длъжен да осигури общодостъпен, безплатен и безпрепятствен достъп до плажа. Съответно предвидени санкции за неизпълнение…

Явно този, който е вдигнал ръждива 4-метрова ограда в края на „оборския плаж“, не е възнамерявал да спазва тези правила – нито се е страхувал от санкции.

Пиша всичко това заради две неща:

1.Проблемите на нашето Черноморие не започват, нито свършват с Росенец – на практика синдромът Росенец е масов и повсеместен – той е даденост, която приемат мълчаливо и от десетилетия всички местни и обърканите туристи, дошли да изтресат едно състояние, за да консумират това.

Говорейки за състояние – порция цаца на крайбрежно ресторантче в така описаната атмосфера се предлага за 10 лева. Пържола – 30.

Плажът, включително цялата плажна ивица, е изключителна държавна собственост. Няма частни плаживе! Няма хотелски плажове! Има концесии за отдаването на тази публична собственост – която принадлежи на мен и на теб точно толкова, колкото на всеки варненец и всеки златно песъчанин, и не по-малко, отколкото принадлежи на хотел Долче Вита или което и да е местно мутренско образувание.

Можеш да вземеш на концесия плажа – това значи, да го чистиш (целия, не само платената зона), и да отделиш определена зона за общо ползване на шезлонги, чадъри, шатри и други красоти, до които всеки да има достъп срещу заплащане.

Това затваряне на плажове към хотели – и то не на някакви малки ивички, а на 100% от всичко, което изобщо е годно за ползване от хора – за да стоят тези плажове и шезлонги празни, докато всички туристи се блъскат на два квадрата пясък и боклуци в равни пропорции – това не съм го виждала нито на Майорка, Нито на Ибиса, нито на Форментера, нито в континентална Испания, нито в Гърция, нито на Ривиерата. Това си е български мутрафонски специалитет, плод на тежки корупционни зависимости и очевидно заобикаляне на закона.

ТОВА Е НАША ОБЩА ВИНА! Фактът, че го търпим, мълчим и си затваряме очите!

2.Понеже все Русия и Путин са ни виновни за всичко, да ви кажа аз пък за какво са ни виновни руснаците. Виновни са за това, че идват в тази кочина, създадена от черноморските мутри, плащат и консумират това, което ние не бихме и изплюли. И правейки го, наливат в почти напълно разорената, но все още работеща мелница на родното черноморие, обладано от 2 до 3 местни мутробоса. Докато ние почиваме в Гърция, за да ни е по-готино.

Не ни е – за тях ние винаги ще сме втора категория! Ето – сега искат от всеки един от нас да доказва, че няма сестра – за да го пуснат на границата въобще!

Нашето море е прекрасно, но е клоака, защото е обсебено от хора, които са не просто алчни – те са ТЪПИ. Те не знаят как да правят бизнес. Те не знаят как да развиват бизнес. Те са ефективни в туристическото обслужване и подръжката на природни блага колкото ято скакалци – и малко повече.

Те ТРЯБВА да фалират, трябва да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да дойде тогава, евентуално, да дойде нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, освен да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.

Тъжна, страшна българска реалност!!!

Автор: Малена Шейтанова

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар