„Взгляд”: Защо България внезапно откри „шпиони на ГРУ” в страната? – Свят

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В Европа избухна поредният скандал заради руското разузнаване. Този път руски дипломати са обявени за персона нон грата в България. За какво точно са обвинени, какви доказателства се привеждат – и защо събитието е свързано с мистериозното отравяне на човек, който е снабдявал сирийските бойци с оръжие?

България обяви руски дипломат, както и служител на търговската мисия за персона нон грата, а на руския посланик в София бяха връчени съответните ноти, съобщи дипломатическата мисия на страницата си във Facebook. “Няма доказателства, потвърждаващи извършването от тях на дейност, несъвместима със статута им”, добави посолството.

Ситуацията се разви стремително бързо. Едва миналия петък сутринта България започна досъдебни разследвания срещу двама руски дипломати по делото за шпионаж. Българското разследване съобщи, че от 2017 г. до днес един от тях се е занимавал с шпионска дейност, събирайки информация за изборния процес в България. Българите установили, че той има дипломатически имунитет като първи секретар на консулския отдел на руското посолство в София.

Твърдеше се, че вторият руснак в периода от октомври 2018 г. до днес е събирал информация, представляваща държавна и служебна тайна в областта на енергетиката. Той я изпращал в централата на руската разузнавателна служба в Москва. За целта той осъществил контакти с български граждани, които имали достъп до информация в тази област. В същото време самият разузнавач е служител на Търговското представителство на Русия в София.

Ако говорим сериозно, без предоставяне на истински доказателства именно за “шпионска” дейност, засега всичко това изглежда неубедително. На служител на търговска мисия по принцип му е писано създава познанства в областта на своята професионални отговорности. Трудно е да купите или продадете нещо, без да се познавате лично. А събирането на “информация за изборния процес” в приемащата държава също е рутинна работа на посолството, която основно събира изрезки от вестници. В “изборния процес” като цяло по дефиниция няма нищо тайно. Анализът на предизборната ситуация е дело на всеки уважаван политолог, а не само на дипломат.

Шпионажът е вербуване на източник, извличане на класифицирана информация и всичко подобно. В съобщението на прокуратурата на България обаче няма дори намек за такова, така че засега тези обвинения могат да бъдат записани в категорията на пропагандата.

Но друго е още по-любопитно – и това едва ли е чисто съвпадение. Ден по-рано, на 23 януари, българската прокуратура започна издирване на трима руски граждани, които са обвинени в отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев. “Отровителите” са обвинени и в опит за покушение над сина на Гебрев Христо и над един от служителите на неговата компания.

На пръв поглед обвиненията срещу руските дипломати и неочаквания развой по делото на Гебрев не са свързани по никакъв начин. Освен ако неочакваната дейност на българската прокуратура не е инициирана от нещо много вътрешно – или, обратно, от прекомерен външен натиск от страна на трети страни и сили. Това е още по-странно, тъй като Генералната прокуратура на България и самият Гебрев отрекоха каквато и да е “руска следа”.

Припомнете си, че Емилиян Гебрев – български предприемач със скандална репутация, чиито интереси са съсредоточени в областта на производството и търговията с оръжие, се почувствал зле на 28 април 2015 г. Това се е случило след вечеря с партньори от Полша в София в ресторанта на хотел “Кемпински-Зографски”. Заедно с него са били хоспитализирани синът му Христо и директорът на семейната фирма Гебрев “Емко”. По-възрастният Гебрев изпаднал в кома, но месец по-късно той е бил изведен от това състояние. След известно време и самият Гебрев, и останалите жертви се възстановиха и се върнаха към обичайния си живот, пълен с опасности и приключения. Главният прокурор на България Сотир Цацаров ръководеше разследването, в което, според него, основната тема е да работи върху контактите на Гебрев в неговия объркан и, меко казано, не винаги легален бизнес.

В продължение на няколко години разследването тъпче на място. Единственият реален резултат е биомедицинско изследване, което открива в кръвта на Гебрев остатъци от фосфор-съдържаща формация, евентуално – отрова, подобна по структура на прословутия “Новичок”, но не и идентична с нея. След “инцидента в Солсбъри” със Скрипал, случаят на Гебрев започва да се размахва като друг случай на “отравяне от агенти на ГРУ”. В крайна сметка българската прокуратура приключва делото поради невъзможността си да установи заподозрените. Е, не успяла.

Самият Гебрев никога не е поддържал версията с “агенти на ГРУ”. Той твърди, че опитът за него е свързан с конфликта около оръжейния завод “Дунарит” и има изключително вътрешни български причини.

И изведнъж такъв обрат. Новите обвинения на българската страна се основават единствено на данни на паспортния контрол и в тях няма никакви реални доказателства за руска намеса. Миналата есен “разследващите” боклукчави медии Bellingcat и Insider съобщиха, че няколко руснаци много подозрително се намирали в България в деня, в който Гебрев е бил отровен.

Синът на предприемача Христо Гебрев предостави на главната прокуратура видео, в което някакъв човек с тъмни очила, с кепе и с ръкавици се разхожда край на Гебреви. “Разследващите” твърдят, че това е “отровител”, “агент на ГРУ” с фамилия Федотов. Не са предоставени никакви истински доказателства и всички тези сверки на номерата на паспорти и на самолетни билети от открити източници вече втръсват.

Емилиян Гебрев е типичен търговец на оръжие – “самотен типаж”, какъвто описват в приключенски криминални романи. Впечатляващ, сивобрад и сивокос, с остър ум и сладкодумен, той прави пари  от препродажбата на оръжие по целия свят. От незаповтенени времена ттой и фирмата му “Емко” са следвани от скандал след скандал.

През 1999 г. митниците  и бреговата охрана на САЩ арестуват кораб, превозващ 30 милиона патрона за щурмова пушка “Калашников”, които Гебрев купил – по думите му, в Никарагуа. Разследването показва, че патроните са произведени още в СССР, а Гебрев е използвал за манипулация  офшорната компания Spider Intl., регистрирана от самия него в Панама през 1996 г.

През 2001 г. той взема артилерийски снаряди от Министерството на отбраната на България като депозит и след това “забравя” да ги върне, тъй като се изхитрява да ги продаде в чужбина.

Общо снарядите са четири, а депозитът – само 23 хиляди долара, което добре характеризира човека. Можеше и да не издребнява, разваляйки репутацията си. В света на оръжейния бизнес репутацията е най-важният депозит. Наред с чар и връзки в правителството. Изобщо, оръжията не идват от нищото. Както нефтът преминава през тръби, а не се пренася с кофи през границата, така и снарядите се произвеждат в държавни предприятия. Да обиждаш правителството с 23 бона е недалновидно. И впоследствие това получава отзвук, което се и случи с Емилиян Гебрев.

През декември 2006 г. македонският пътен патрул в Скопие спира три български немаркирани  ТИР-а, натоварени с 33 120-милиметрови минохвъргачки M-43 и 300 немски картечници MG-3 с патрони 7,62. Разследването показва, че компанията получател на товара е била гебревската фирма “Емко”, но делото, наречено от медиите “Македонският скандал”, се затлачва.

Но всички тези скандали доведоха до това, че правителството отнема лиценза на Гебрев за търговия с оръжие. Започва продължителна война на предприемача с българските власти, като масло в огъня налива историята около завода “Дунарит”.

Построеният през съветската епоха завод за боеприпаси губи собственика си. Банката КТБ, която го притежава, фалира през 2014 г., а собственикът й Цветан Василев бяга в Сърбия.

Гебрев купува завода за незначителна сума, при все че “Дунарит” със своите 1200 работни места е единствената оръжейна компания в България, носеща постоянни приходи (през 2016 г. това са почти 30 милиона лева, тоест около 15 милиона долара).

“Дунарит” успява да продава боеприпаси на страни от НАТО и дори на Съединените щати, докато остатъците от българския военно-промишлен комплекс мизерстват през последните години. Обстоятелствата при закупуването на “Дунарит” от Гебрев предизвикват скандал в България, а правителството си поставя за цел да си възвърне държавния контрол върху производството на оръжие и боеприпаси.

Звездният  час на българския военно-промишлен комплекс настъпи през 2012 г., когато започна гражданската война в Сирия. Чрез задкулисни преговори Босна, Хърватия, Чехия, Словакия, Румъния и България се обединиха и получиха общо 1,2 милиарда евро от четири арабски държави, които подкрепиха въоръжената сирийска опозиция.

Американците, ЦРУ ръководеха и разработваха тази операция, а по-голямата част от парите (829 милиона евро) бяха отпуснати от Саудитска Арабия.  Срещу сумата горепосочените държави трябваше да снабдяват сирийската опозиция с най-различни оръжия – както от години залежали по складове, така и нови.

През 2017 г. министърът на икономиката на България Емил Караниколов отчете, че печалбите на ВМЗ – Сопот – най-големият държавен търговец на оръжие, са се увеличили с една трета. “Кинтекс” – друг държавен концерн за оръжие, утрои печалбата си до 152 милиона лева. Според същия Караниколов само през 2016 г. България печели по тази схема за търговията с оръжие и боеприпаси над един милиард лева. Колко лично е спечелил Емилиян Гебрев е страшно дори да се помисли.

През 2017 г., когато подкрепата на “умерената опозиция” най-накрая се провали и САЩ започнаха да свиват тази програма, фирмата “Емко” на Гебрев се озова в черния списък от Държавния департамент и й бе наложена забрана за търговия в САЩ за две години.

От международна компанията на Гебрев се превърна в съвсем вътрешнобългарска, като едновременно с това битката за “Дунарит” достигна своя пик. При това вълна от странни убийства на белгийски, английски и южноафрикански търговци на оръжие, участващи в схемите за доставка на оръжие на сирийската опозиция, обхвана целия свят. Отношения бяха изяснявани като в старите времена – лично, с револвери, направо в столицата на Йордания – Аман.

Въпросът е какво общо има ГРУ? И Емилиян Гебрев, и прокурорът Сотир Цацаров до онзи ден не свързваха отравянето на търговеца на оръжие с Русия или с “руската следа”. Излиза, че преди дни българите неочаквано са “прозрели по чудо”. Всички разгледани по-рано версии са пратени по дяволите, а на преден план е изведена стереотипната версия за “агентите на ГРУ”, очевидно под външен отвън.

Изведнъж на място се оказа и досъдебното разследване срещу двамата руски дипломати. Все още няма публично оповестени никакви доказателства срещу тях, а двамата вече напуснаха България.

Такъв странен обрат в поведението на българската прокуратура може да се обясни също и с вътрешни събития в България или със същият външен натиск на фона на успешното завършване на изграждането на газопроводи през България до Централна Европа. От друга страна, общественото мнение започва постепенно да се уморява от “интригите на ГРУ”, което вече не е смешно.

Възможно е и двете тези истории постепенно да бъдат стопирани, въпреки че подобни силни твърдения обикновено имат последствия. Поне сега, след като руските дипломати бяха обявени за персона нон грата, е неизбежно огледално експулсиране, което по принцип не е от полза за руско-българските отношения. Но не ние – отново, започнахме това.

Източник: Взгляд

Превод и редакция: iNews

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар