Вижте защо Слави и сценаристите му си отиват от политиката

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Слави Трифонов и сценаристите му катастрофираха в политиката, както стана кристално ясно от публикуваното днес социологическо проучване на „Маркет Линкс“.

От месеци Narod.bg пише за този предизвестен крах. По-долу публикуваме какви са причините за този скоростен залез според известния политолог Даниел Смилов.

Колкото повече „Има такъв народ“ се опитват да канибализират „Демократична България“, толкова повече спада доверието в самите тях. И колкото повече атакуват служебния кабинет, толкова повече рейтингът му расте. Още закономерности в българската политика:

Политиката в България може и да изглежда хаотична, но това не означава, че в нея няма закономерности. Някои от тези закономерности са нови и си струва да се обсъдят внимателно в навечерието на връчването на третия мандат за съставяне на правителство.

Колкото повече ИТН се опитва да канибализира ДБ и ИБГНИ, толкова повече спада общата подкрепа за трите партии, но спада най-вече подкрепата за ИТН

Последното проучване на „Маркет линкс“ ясно показва, че стратегията на ИТН да остане единствена на терена на партиите на промяната всъщност не работи: вместо тя да “изяжда” гласовете им и да расте, от този процес на междупартиен примитивен дарвинизъм всъщност губят и трите партии, като ИТН са определено най-засегнати.

Поведението на ИТН през последните седмици не може да бъде обяснено, без да се третира като израз на неудържан нагон за власт и надмощие. Те започнаха една сериозна офанзива срещу останалите „партии на промяната”, наричайки ги какво ли не (включително „предатели”) и тиражирайки някои от най-грубите манипулативни твърдения на ДПС и присъдружната му преса. По този начин ИТН застана плътно до ДПС, което в момента се опитва да внуши, че ДБ е едва ли не основният проблем не само за тях, но и за страната.

Всичко това дава обаче обратен резултат. Малко неочаквано ДБ излиза втора политическа сила сред решилите да гласуват, изпреварвайки ИТН (според споменатото проучване на „Маркет линкс“). Нещо повече: близо два пъти повече хора смятат, че ИТН са виновни за провала със съставянето на правителство, в сравнение с хората, които посочват ДБ и ИБГНИ като отговорни за този резултат.

Какви може да са причините за едно такова контрапродуктивно поведение от страна на хората на Слави Трифонов и дали става дума само за ницшеански комплекс за самоналагане на една нова формация? Мнозина подозират и по-кошмарни конспиративни сценарии за инженерни проекти, целящи реабилитация на ДПС и ГЕРБ. Но и без подобни спекулации е ясно, че тактиката на ИТН не само изглежда грозно, но и очевидно отблъсква избиратели. Тази тактика е и основното обяснение за стабилизирането на ГЕРБ и ДПС, както и за шанса им да получат по-добър резултат на поредните предсрочни парламентарни избори.

 

Колкото повече атакуват служебното правителство, толкова повече рейтингът му расте

Другата грешка на ИТН, която обяснява защо в момента отстъпват първата позиция (че май и втората), е атаката, която тази формация поде срещу служебното правителство. Спорът за гражданството на министър Кирил Петков – сам по себе си немаловажна формалност – все пак не може да засенчи доброто, което той и мнозина от колегите му направиха и правят. Не е нужно да се повтарят всички разкрития за ББР, язовири, магистрали и т.н., които станаха възможни именно благодарение на служебното правителство. Заедно с ограничаването на купения вот, промените в службите и твърдата позиция на професор Янаки Стоилов към ВСС и прокуратурата, всичко това е пакетът от политики, които обществото искаше да види от едно правителство на “партиите на промяната”. Нещо повече: хората харесват експертния профил на министрите и очакват едно ново, редовно правителство да бъде поне на тяхното ниво или близо до него.

Разочарованието от ИТН дойде от това, че те атакуваха персонално реалните носители на реформа, а алтернативният министерски съвет, който предложиха, с много малки изключения беше доста по-лош от служебния. В една такава ситуация не е изненада, че доверието в служебния кабинет достигна 54% при спад на подкрепата за ИТН.

Мнозина виждат в министри като Кирил Петков и Асен Василев потенциални лидери на нова политическа формация. Подобен проект може и да мине 4-процентовата бариера, както и да фрагментира допълнително политическия пейзаж, но подкрепата за служебните министри няма едно към едно да се превърне в подкрепа за партия „Петков-Василев”. Причината е, че тяхната популярност се дължи на експертното, технократско излъчване, което няма лесно да се трансформира в партиен проект. А и добавянето на още една “партия на промяната” би довело до пренасищане в този сектор и вътрешни преразпределения, общият нетен ефект от които едва ли ще е позитивен за тези формации.

Колкото повече една партия обвинява другите, че се борят за постове, толкова повече постове иска тя самата

Обикновено ДПС са били демонстрацията на това правило в българската политика. И сега те обвиняват други партии, че се опитват да кадруват, което е просто защита на собствените им назначения в служби, съдебна власт, регулатори и т.н. И за слепите вече е ясно, че бойният вик на ДПС “Прокопиев се опитва да кадрува” означава всъщност “не пипайте нашите хора и не слагайте нови, преди да сме си взели порцията”.

Реклама

Странното е, че към ДПС в тази група се присъедини и ИТН. И те взеха да обвиняват ДБ, че “искали постове”, без да дадат елементарно обяснение защо всички тези постове трябва да са ексклузивно за тях самите. Това, че правят “правителство на малцинството”, не е обяснение, а просто друга формулировка за обсебването на всички позиции.

Общият подход на ИТН и ДПС по тези въпроси беше демонстриран и в общата им позиция по процедурата за избор на нов шеф на БНБ. ИТН очевидно искат този пост – и то бързо – за себе си. Подкрепиха ги само от ДПС по причини, които не са съвсем ясни. Но да кажем, че Движението се стреми да се интегрира сред “партиите на промяната”. Въпросът обаче е какво ще остане от “промяната” след една такава интеграция.

Колкото по-центристки се държи Радев, толкова повече печели

Рейтингът на президента Радев стигна много високи нива (около 60%) въпреки спадането на подкрепата за протестните партии и най-вече за ИТН, които открито застанаха зад него. Това не е особена изненада, защото чрез служебното правителство Радев се превръща в политическа алтернатива, която успешно налага промяната. ИТН, същевременно, затънаха в дарвинизъм – желание да покажат, че ще оцелеят само те.

Дистанцията на Радев спрямо ИТН и БСП е нещо, което работи в негова полза. В личен план той само би спечелил, ако даде третия мандат на ДБ или ИБГНИ. Този ход едва ли ще повиши шансовете за съставяне на правителство, които към момента са по-скоро незначителни. Но ще утвърди Радев като надпартийна фигура, която може да прекрачва идеологическите различия.

Има ли опасност от преминаване към президентска република в една такава ситуация? Отговорът е “не”, поради две прични. Първо, това изисква ВНС и широко съгласие в парламента, което не би се материализирало в обозримо бъдеще. Второ – и по-важно, рейтингът на Радев е свързан с позиционирането му като отдалечен от отделни политически партии. Една президентска република – ако е демокрация – изисква партиен и партизиран президент, което е съвсем друга политическа роля.

Заиграването с идеи за президентска република е опасно не защото тя ще се случи, а защото се използва за дискредитирането на парламентарното управление. А след фиаското с мандата на ИТН тази дискредитация е сериозна и всички партии трябва да я имат предвид.

Колкото повече парламентът пита Иван Гешев, толкова по-малко съдържателни отговори получава от него

Едно от малкото похвални неща в дейността на новия парламент е желанието му да търси отговорност от главния прокурор Иван Гешев. Но колкото повече депутатите го питат, толкова по-малко стават нещата, за които той им дава отговори. Не отговаря за конкретни казуси, не се меси в тях и не дава информация по тях. Всичко останало за него е “политика”. Разбрахме все пак, че за него “всичко законно е морално”, което обяснява как е превърнал бюрото за охрана на свидетели най-вече в своя лична охрана и ударен отряд за нахлуване в други институции.

Тази абсурдна комедия повдига един изключително важен въпрос: за какво точно отговаря главният прокурор в България? Ако наистина прокурорите под него свободно и по убеждение взимат своите решения, как и защо той се е превърнал в толкова властна и натоварена с правомощия фигура?

Този дебат е дълъг, но две неща са безспорни. Първо, властта на главния прокурор идва от симбиозата му с ВСС и особено прокурорската квота в него. Чрез тази власт въпреки формалната независимост на прокурорите, тяхното кадрово израстване и дисциплинарна история са изцяло под властта на главния и “неговия” ВСС. Тоест, всяка реформа трябва да започне със създаването на ВСС, който е независим надзорен орган, а не просто гумен печат на главния прокурор.

Второ, по конституция формалните правомощия на главния прокурор са само да „упражнява надзор за законност” и „методическо ръководство” над прокурорите. Тоест, той трябва да създава методически правила и да следи дали прокурорите спазват тях и закона. Една бъдеща реформа трябва да сведе и реалните правомощия на главния прокурор до тези конституционни изисквания – за това са нужни основно законови промени. И сега обаче парламентът е в абсолютното си право да пита главния прокурор какви “методически” правила е създал, защо ги е създал, защо не ги е създал и кога се е сезирал по въпросите за спазването на закона от останалите прокурори.

Не е необходимо депутатите да питат за определени казуси – могат да формулират въпросите си и хипотетично. Например: в ситуация на масови протести може ли полицията да предприема действия X,Y,Z по отношение на задържаните? Как трябва да реагира прокуратурата при подобни обстоятелства? Ако има запис на подобни нарушения и въпреки това няма повдигнато обвинение, това проблем ли е или не е? Именно чрез подобни въпроси би станало ясно какво е “методическото ръководство” на главния прокурор. А точно за това методическо ръководство той трябва да отговаря и пред парламента, и пред обществото.

Това са щрихи от българската политика преди връчването на третия проучвателен мандат за съставяне на правителство в настоящия парламент. Най-вероятно е този мандат да бъде неуспешен, но закономерностите, които бяха изведени по-горе, ще действат и след това. Те ще окажат ефект и върху задаващия се цикъл от избори през ноември.

Коментар от Даниел СмиловDeutsche Welle

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар