Високите цени и климатичните промени – проблем на десетилетието – Зелен свят

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Връщането към „новото нормално“ след пандемията от COVID-19, в комбинация с войната в Украйна, всяват хаос в глобалните вериги за доставки и причиняват кризи в енергетиката, инфлацията, храните и сигурността.

Ефектът от всички кризи е въпрос на две години, а въздействието им ще изостри кризата с разходите за живот. Ще нарасне рискът от рецесия, растящи дългови затруднения и поляризация на обществата. Краткосрочният проблем са нарастващите цени, дългосрочният – климатът.



Нещо повече, настоящи и бъдещи рискове могат да си взаимодействат и да образуват „поликриза“ с непредсказуеми последици. В тази ситуация светът не е готов за нов шок. Сместа от рискове е толкова взривоопасна, че ново шоково събитие – от нов военен конфликт до нов вирус – може да стане неуправляемо.






Това са изводите в доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум, публикуван тази седмица.
Докладът излиза преди 53-ата годишна среща на Световния икономически форум, чийто фокус ще е „Сътрудничество в един фрагментиран свят“. Текстът е изготвен в партньорство с консултантската компания Marsh McLennan и Zurich Insurance Group и се основава на мненията на над 1200 глобални експерти по риска, политици и лидери в индустрията.

„Старите“ рискове се завръщат

В Давос между 16 и 20 януари ще се съберат над 2700 лидери от 130 държави. Бизнесът ще бъде представляван от рекордните 1500 лидери от 700 организации.

„Въпреки научените по трудния начин уроци около взаимосвързаността на глобалните рискове малцина биха могли да предвидят до каква степен ще се развихри нестабилността, този път – тласкана от нова война в Европа“, казва управляващият директор Саадия Захиди в увода на доклада.

В хода на взаимосвързаните кризи – здравната и икономическата се смесват с повишаването на въглеродните емисии, превръщането на храните в оръжие във войната в Украйна и инфлацията, която я последва. Това води до „глобализиране“ на кризата с разходите за живот и разпалването на социално недоволство. Последвалата промяна в монетарната политика бележи края на епоха, определена от лесен достъп до евтин дълг и ще има сериозни последици за правителствата, компаниите и хората. Възстановяването на икономикиите и обществата от всичко това, година след началото на войната в Украйна, няма да е лесно, продължава Захиди.

Покрай натрупването на кризи и проблемите с храните и енергетиката се завръщат и „старите“ кризи: „инфлацията, търговските войни, разходите за живот, капиталовия отлив от нововъзникващите пазари, социално недоволство, геополитическа конфронтация и призракът на ядрената война“. Това са проблеми, които малцина от бизнес лидерите и изготвящите публични политики са преживуявали до момента и бележат спад в човешкото развитие след десетилетия на напредък, продължава докладът.

Нивата на дълг, ниският ръст и нива на глобални инвестиции и деглобализацията задълбочават всички изброени проблеми. В комбинация с намаляващия шанс да се постигне целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса до края на века „се оформя уникално, несигурно и бурно задаващо се десетилетие“.

Връзката между кризите според докладаВръзката между кризите според доклада

 

 

Краткосрочно

Едновременно с това прозорецът за действие срещу основните дългосрочни заплахи бързо се затваря и са нужни спешни колективни действия.

Рисковете – на базата на проведено през 2022 г. проучване – са разделени на две групи: краткосрочни в следващите 2 години и дългосрочни – в следващите 10.

Приоритетни са пет краткосрочни риска, свързани с:

  • нарастващите разходи за живот;
  • природните бедствия и екстремните метеорологични явления;
  • геоикономическата конфронтация;
  • неуспеха в овладяването на климатичните промени;
  • ерозия на социалната спойка и поляризацията.

С други думи, два от пет водещи краткосрочни риска са свързани с околната среда. В първите 10 има още три климатични риска: инциденти със сериозни щети за природата, неуспех в адаптацията към промените и кризи с природни ресурси (другите са кибепрестъпленията и недоброволната миграция в голям мащаб).

Инфлационният натиск може да е сериозен проблем за правителства и централни банки в следващите две години. В тази опасна смес има и свързани с политики фактори отвъд войната и остатъчните ефекти от пандемията: например дисбаланс между монетарни и фискални политики, икономическата фрагментаця и геополитическото напрежение.

Дългосрочно

В случая с дългосрочните свързани с околната среда са четири от първите пет:

  • неуспехът на мерките за ограничаване на изменението на климата;
  • липсата на адаптация на човечеството към изменението;
  • отново природните бедствия и екстремните явления;
  • загуба на биоразнообразие и срив на екосистемата;
  • недоброволната миграция в голям мащаб.

Дългосрочно ще се изострят кризите, съвразине с ресурсите, поляризацията, кибепресптъпленията, геоикономиката и инцидентите, нанасящи щети на природата.

Климатичните и екологичните кризи, които се очертават като основни рискове в краткосрочен (вляво) и в дългосрочен (вдясно) план, са в зелено.Климатичните и екологичните кризи, които се очертават като основни рискове в краткосрочен (вляво) и в дългосрочен (вдясно) план, са в зелено.

 

Според Саадия Захиди уязвимите групи в различни общества вече страдат от сегашното съчетание от кризи и това се усеща както в богатите, така и в бедните страни.

Нужни са спешни мерки за климата и усилия между държавите и публично-частно сътрудничество за укрепване на финансовата стабилност, управлението на технологиите, икономическото развитие и инвестициите в научни изследвания, наука, образование и здравеопазване.

Източник: „Дневник“

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар