Вицепрезидентът Йотова пред Dir.bg: С президента не се изкушихме от съглашателства

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Илияна Йотова е вицепрезидент на България. Издигната е за втори мандат от Инициативен комитет заедно с президента Румен Радев. Политик с дълъг стаж, преминал през ръководството на БСП, през българския и европейския парламент. По професия журналист, по образование – филолог, Илияна Йотова има три мандата като член на ЕП от ПЕС. Нейни каузи в европарламента са борбата с тероризма, защитата на личните данни, бежанската криза, приемането на България в Шенгенското пространство, както и правата на жените. 

Специално за Dir.bg вицепрезидентът разкрива защо двамата с президента избързаха да обявят кандидатурите си далеч преди останалите – за да не бъдат пришити към нечия политическа интрига. 

  • Кирил Петков и Асен Василев са планирали политически проект още преди служебния кабинет
  • Проф. Герджиков е кандидатура на ГЕРБ, това е нашият политически опонент
  • Щом ще подкрепят Лозан Панов на втори тур, ГЕРБ отписаха ли проф. Герджиков, или той тях?
  • Оказа се, че има и по-слаб мандат на ЕК от този на Барозу
  • Изключително слабата ЕК иска да завърши с нещо мандата си, затова ни притиска за Северна Македония

И още – какво мисли Илияна Йотова за опонентите в състезанието за „Дондуков“ 2, за натиска да отстъпим от позицията за Македония, за личната цена и мотивацията за втория мандат, четете в интервюто с вицепрезидента.

– Ако можехте да върнете времето назад и БСП беше решила да издигне свой човек, от своите редици за кандидат-президент, щяхте ли да приемете поканата?

– Зависи за кога питате. Ако е с днешна дата – отговорът ми е категорично не. С г-н Радев изградихме силен и стабилен екип, който показа, че може да има много добро разбирателство между президент и вицепрезидент, взаимно допълване при вземане на сериозни решения, когато е необходимо. Иначе всеки си има своите задачи, но в нашето единство се корени успехът.

Ако ме питате дали това щях да направя през 2016-а, също щях да кажа не. И тогава, и сега сериозните предизвикателства пред националната ни сигурност изискват от фигурата на президента определена професия и качества. Безспорно Румен Радев ги притежава. Струва ми се, че обществото ни предпочита мъже за този пост. Но не бива да се обезкуражаваме ние, жените.

– Прави впечатление, че все мъже са кандидатите за президент, а кандидатите за вицепрезидент са жени. Има ли някаква нотка на сексизъм?

– Е, направихме доста сериозна крачка напред, защото има жени вицепрезиденти. Човек трябва да се радва и на малките стъпки. Сигурна съм, че един ден и жена ще бъде президент. Сега хората харесват главнокомандващият на армията да бъде мъж, още по-добре генерал.

– Явно трябва още време да мине.

– Да, в това отношение сме различни с нашите европейски партньори. В много страни предразсъдъците са изчезнали. Урсула фон дер Лайен, например, беше министър на отбраната.

– Нагнети ли допълнително служебното правителство напрежение между БСП и президентската институция, визирам и последния скандал с наема на „Позитано“?

– За да приключим с тази тема, ще кажа моята информация. Не на принципа „този рекъл, онзи казал“, а според документите. Сигналът уж за нередности е подаден в навечерието на парламентарните избори от 4 април от тогавашната зам. областен управител Живка Такева за дължим наем от страна на БСП, далеч преди формиране на служебния кабинет. Убедена съм, че БСП ще защити правата си, тъй като за конкретния период партиите са освободени от наем за политическите централи. Но категорично искам да подчертая, че няма никаква умисъл в действията на сегашния областен управител, още по-малко – на служебния кабинет. Нали не си представяте, че Стефан Янев в качеството си на премиер ще тръгне самоцелно на война с политически партии.

– Като споменахте Стефан Янев – каква е оценката Ви за служебния кабинет?

– Този служебен кабинет е прецедент. Никога не сме имали толкова дълго управляващи служебни министри. Нека не забравяме, че по Конституция неговата основна функция е да подготви избори. Този служебен кабинет вече подготви няколко избора. А за 14 ноември и два избора в едно – парламентарни и президентски. Но не са само изборите. Служебните кабинети се раждат вследствие на политически кризи – няма мнозинство в Народното събрание, няма избрано правителство. Но има криза и хората не се интересуват временни или постоянни са министрите, чакат решения, чакат от този кабинет много повече, отколкото от едно редовно правителство – много повече за много по-кратък срок от време.

Правителството работи без политическа подкрепа, без Народно събрание, което да променя необходими закони, и до голяма степен е с вързани ръце. Успехите и високата оценка за кабинета Янев се дължат на успешната формула, по която президентът го формира – събра в един кабинет несъбираемото, немислимото преди това. Събра министри на ключови позиции, идващи от различни страни на политическия спектър, които показаха, че тогава, когато има ясни приоритети за страната, те могат да намерят консенсус и да работят като добре подреден екип. Това го признават всички.

За мен е изключително постижение, че успяха да актуализират бюджета. Бюджетът е най-големият сблъсък на интереси в парламента и понякога дори един редовен кабинет, който си има партия зад себе си и мнозинство, трудно го прокарва. А тези хора успяха не заради себе, а заради българските граждани.

Успяват да предпазват, колкото е възможно, от инфлация без да имат политически гръб – на фона на цялата икономическа, финансова конюнктура не само в света, а и у нас, те продължават да държат все още достатъчно ниски цените, да предлагат програми за компенсация на хората, което е много трудно. Надявам се и тук да помогне Европейският съюз – от няколко дни се говори за специални средства, за да се ликвидират затрудненията с електроенергията и с цените.

И най-накрая – смятам, че ако служебният кабинет до 15 октомври успее да внесе в Европейската комисия устойчивия план, така го наричам вече – Плана „Пеканов“, и се даде възможността първите 13% от тези 12 милиарда свежи средства да влязат през проекти в нашата страна, това наистина ще бъде голям успех за един служебен кабинет. Тези хора сложиха стабилна основа пред всяко правителство, което ще дойде след тях.

– Самият вицепремиер Пеканов се беше оплакал, че среща сериозен отпор в Брюксел за нашия план?

– Среща сериозен отпор, защото няколко неща се пропуснаха в последните години. Два препъникамъка има в този план – единият е по отношение на въглеродните емисии и затварянето на „Мариците“, вторият – планът за установяване върховенството на закона. Вторият план не е нещо ново за нас, защото, за съжаление, от приемането ни в ЕС непрекъснато сме под мониторинг от Европа. Този план трябва да се изготви от Министерство на правосъдието с конкретни предложения, които да бъдат депозирани през плана в ЕК. Съвсем скоро министър Янаки Стоилов каза, че този план е готов и че той е защитим пред Комисията.

Големият проблем са „Мариците“. И тук искам съвсем ясно да бъда разбрана. Не хвърлям вина върху никого назад във времето, но още в качеството си на евродепутат виждах какви бяха стъпките на България. Тъй като за Зелена сделка и за въглеродните емисии не се говори от вчера. Ние успяхме да защитим нашето намаление с 55% да бъде на основата на емисиите от 1990 година. Едновременно с това сме допуснали много голям пропуск в преговорите с ЕК от предишното правителство на г-н Борисов – България трябваше да бъде много по-амбициозна, като Полша например, и да се договори за т. нар. дерогация, т.е. да се поиска малко по-дълъг срок за затварянето на „Мариците“, за да може да се намерят най-добрите възможности за алтернативна заетост на хората.

Как са протекли тези преговори, аз не мога да Ви кажа, защото те бяха затворени. Никой в България не знаеше, освен правителството. Многото опити на БСП, като опозиция, да прави парламентарно питане по този въпрос, за да се види какви са тези стъпки и какво точно защитава правителството на Борисов за „Мариците“, срещаха отпор. Аз мога да съдя единствено по резултата, а резултатът е нулев за България. Защото дерогацията за нас не се случи. Сега от ЕК настояват ние да запишем конкретна година. Сигурна съм, че служебното правителство и министър Пеканов ще се опитат да защитят последната възможна дата, колкото може по-дълго отлагане на затварянето на „Мариците“, и искрено им желая успех.

Очаква се извънредна среща на върха около 20 октомври, България отново ще бъде представлявана от президента и аз съм сигурна, че преди това той ще направи и невъзможното, ще изложи позицията на българския интерес и ще се опита да намери съюзници за по-дълъг период за затварянето на топлоцентралите.

И най-вече – ако успеем да променим цените на квотите за въглеродни емисии, които вече стигнаха космически размери, това ще бъде една много сериозна крачка напред. Но пропускът в изминалите години е очевиден. Не може да се рапортува за всичко пред ЕК. Отдавна трябва да сме се разделили с този комплекс на „йес политиката“, но за съжаление, за да спечелим благоволението на ЕК, не сме защитавали достатъчно българския интерес.

– За да затворим темата за служебното правителство – достатъчно чистоплътно ли беше от страна на бивши служебни министри да използват рейтинга, реномето на служебното правителство, за да се изстрелят към партийна кариера? Приемате ли го това?

– Аз нямам допир с тази политическа партия и с нейните лидери. Разсъждавам логично – според мен желанието им да правят политически проекти, да участват в такива, не се е случило, след като са станали служебни министри. Очевидно това намерение е отдавна, защото, ако проследите техните политически биографии, те винаги са били около политиката. Г-н Кирил Петков, доколкото зная, е съучредител на „Да, България“, а пък г-н Асен Василев е бил част от служебен кабинет и преди. Второ, това беше по-честният вариант, защото аз лично не допусках, че те могат едновременно да бъдат и служебни министри, и партийни строители. Президентът беше категоричен, че те трябва да изберат едното или другото.

– Скандалът с канадското гражданство на Кирил Петков също лепва петно върху президентската институция, той все още не е финализиран, но както и да се развият нещата в КС, няма ли именно тя да е потърпевша?

– В никакъв случай, защото президентската институция няма разследващи функции, нито начини да провери гражданството на всеки. И аз съм имала запитвания за гражданство на чужди граждани, категорично съм отказвала такава информация – тя е лична и няма да си позволя спекулации с гражданството на който и да е човек. Второ, знаете, че когато се назначават министри, те подписват декларации и носят абсолютно лична отговорност. Кое е основанието един президент да се усъмни в данните в декларацията? Така че г-н Петков трябва да си изчисти цялата тази история.

– Каква кампания се очертава, как описвате с две думи Вашите опоненти и изненада ли Ви нетипично агресивният старт на Лозан Панов, който нарече президента Румен Радев „фалшив герой“?

– Ние очаквахме много по-рано да се появят останалите кандидатпрезидентски двойки. Ще напомня, че през 2016 г. те бяха още повече и доста по-рано обявени. В крайна сметка, всяка една политическа сила решава кога да ги обяви. Политическа партия ГЕРБ прецени, че ще обяви тяхната двойка накрая с кандидатурата на проф. Герджиков.

Проф. Герджиков е кандидатура на ПП ГЕРБ. Той очевидно приема политиката на тази партия, всичко онова, което е направила през последните 10 години, модела, по който е управлявала. Отговорил си е вероятно на много въпроси и има своите аргументи да приеме. Оттук-нататък аз се надявам на кампания, в която ще говорим по жизненоважните въпроси за страната, тези, които интересуват всеки българин, и ще даваме своите отговори.

А най-върховното право на хората е те да изберат. Това е състезание между всички, които се кандидатират. Ние ще разговаряме с българските граждани защо искаме втори мандат, защо го обявихме още в началото на годината. Мотивирани сме и аз, и президентът, и нашите екипи, енергия ни дава одобрението на много хора. Все още имаме малко обидени хора, че не успяха да се регистрират в нашия инициативен комитет от над 180 души. Списъкът е отворен.

– Избрахте да се регистрирате с Инициативен комитет?

– Бяхме издигнати от Инициативен комитет и за първия мандат. За нас е голяма чест, че същите хора, след повече от 4 години като президент и вицепрезидент сега застанаха пак, още по-твърдо зад нас. Ние излязохме и много честно казахме пред българите, че ще се кандидатираме за втори мандат, без да чакаме да ни пришиват към една или друга политическа интрига. Доста рано беше точно с тази цел – за да не се опитват политическите партии да правят коалиции на наш гръб или пък ние да послужим за разменна монета в тези коалиции и преговори.

– Има ли риск тактиката „всички срещу вас“ да ви отнеме втори мандат?

– Ние подхождаме много отговорно към кампанията и изборите. За нас е важно да продължим разговора си с хората на България. Аз зная много добре, че в момента в много партийни централи се пресмятат гласове. На втория тур, ако се стигне дотам, „ние ще ви дадем толкова, вие ще ни дадете толкова“. Нашата кампания е извън това сметкаджийство! Четири години ние говорихме с гласа на хората. Когато казват, че нашата институция няма правомощия, много грешат. Това, което обещахме през 2016-а, че ние ще бъдем гласът на хората, каквото и да ни коства, ние го изпълняваме до ден днешен.

Много лесно беше да се изкушим от самото начало – добре си с всички институции, това не е трудно, добре си със „силните на деня“, с Министерски съвет. И всичко това означаваше днес отново да управляват същите схеми, същият модел на Борисов. Такова поведение за нас е невъзможно, зад гърба на хората, да ги предадем. А какви са сметките на партиите за втория тур – това оставяме на тях. Ние ще се борим да спечелим на първи тур. И още нещо – ако една, която и да е политическа сила, смята своите симпатизанти и членове за хора, които нямат право на глас, за закрепостени хора, тежко греши, 21 век сме.

– ГЕРБ вече заявиха, че ще подкрепят на втория тур Лозан Панов.

– Такова изявление означава, че отсега са отписали своя кандидат. По-лошото е, че и той ги е отписал, защото последните му послания са, че няма нищо общо с политическа партия ГЕРБ и че някак си не желае да го свързват с нея и сякаш го е срам. Обидно. Но, в крайна сметка, аз не се меся в чуждите кампании. Ние няма да отговорим на тази агресия към нас с агресия.

А г-н Лозан Панов трябва да си припомни, че нашата институция първа започна наистина сериозния разговор за съдебната реформа в страната. И сме се срещали много с партиите, които в момента подкрепят и него, както и с всички останали политически сили. В никакъв случай не сме изключвали десницата. Стъпките на президента по отношение на промяната в Конституцията са консултирани в един много широк експертен кръг. Така че ние и занапред ще имаме пресечни точки, защото очевидно има какво да се желае в това отношение. А що се отнася до грубия и агресивен тон – това съществува от античността до днес. Всеки иска да се оглежда в силния, няма значение как го прави. През различните периоди от историята на човечеството е било с различни методи – с камъни, с горящи факли, с юмручен бой, но винаги са се прицелвали в силния. Със слабия никой не се бори.

– Как завърши поредният рунд в спора със Северна Македония на срещата на върха в Словения? В наша полза ли беше? Кой ни натиска?

– Безспорно е в наша полза, защото президентът устоя на натиск. Има някои неща, които са неизвестни за широката публика. На ден президентът говори с по няколко европейски лидери, за да упражняват натиск за промяна на българската позиция. В Словения президентът Радев беше поканен за допълнителни разговори от председателя Шарл Мишел, г-жа Урсула фон дер Лайен, г-жа Меркел, г-н Макрон. Всички тези предварителни срещи бяха направени, за да влезе на Съвета с променена позиция.

Той устоя! Така, както устоява един истински лидер. С моя опит мога да ви кажа – никак не е леко. Когато от всички страни имат една цел и аргументи, които много трудно се оборват, трябва наистина много мъжко поведение, за да успееш да излезеш от такива срещи със своята непроменена позиция. Българският интерес беше защитен. Оттук нататък ние осъзнаваме, че този блокаж не може да продължава вечно. Много бихме искали нашите партньори от Република Северна Македония да направят стъпките, с които биха могли да променят българската позиция. За мен е изключително важно да се върне нормалният тон, да се спре с езика на омразата.

Не мога да приема, че в 21 век могат да се пренаписват надгробни паметници. Има една велика мисъл на Хайне, който казва, че под всеки надгробен камък стои всемирната история. Под българските надгробни паметници стои нашата история, тя е българска. Не мога да се примиря с факта, че в църкви се заличават българските надписи от стенописите. Това е гавра с паметта, това е престъпление.

И още нещо – извън историята. Много е важно да заявим, че нашите съграждани в Северна Македония, тези, които имат българско самосъзнание, български произход, български документи, не трябва да бъдат дискриминирани. Почти няма хора с български произход, които да работят в институциите им, в армията, на високи постове. Това е съзнателна дискриминация.

Отново ще хвърля ръкавицата назад, в последното управление. Много дълго време съм се занимавала с този въпрос, още когато Франция наложи първото вето за разширяването на ЕС със Северна Македония и Албания, докато не се променят условията за присъединяване. Ние трябваше да използваме този момент и да убедим нашите европейски партньори защо е такава българската позиция. Ние отново мълчахме. Отново проработи „йес политиката“. Така беше, докато президентът не започна да обяснява, че въпросът не е само в историята. Въпросът е и какво се случва днес в Република Северна Македония и спазват ли се правата на хората с българско самосъзнание. Най-важният критерий за една страна дали ще бъде равноправен член на ЕС е спазването на правата на хората.

– Защо обаче добре разбраха гърците? Защо към тях беше друго отношението, а нас ни натискат?

– Виждала съм как гръцките политици защитават интересите си в Брюксел. Гърция няма „йес политика“. Напротив, там даже национализмът на моменти е доста силен. Считам, че имаме много грешки като държава, но важното е, че когато тези грешки се разберат и се започне друг тип политика, и стъпка по стъпка обясним защо е такава българската позиция, ние ще имаме много сериозно лоби сред нашите европейски партньори и това вече ще води и до определени промени в северномакедонската позиция.

– Откъде е най-силният натиск върху президента и България?

– Най-вече натискът е от Европейската комисия, не отделна държава. До този момент тази комисия е изключително слаба. Мислех, че по-слаб мандат от втория мандат на Барозу не може да има. Оказа се, че може.

– Докога ще отваряме кутиите на Пандора?

– Виждате кой изскача от тази кутия на Пандора. Честно да Ви кажа, за г-н Николай Младенов се изненадах. Ние сме работили заедно в Брюксел. Не ми е оставил такова впечатление, по-скоро точно обратното. Но въпреки изненадата, това издава политически манталитет. Аз очаквам още информация. Но нещата не трябва да спират дотук, трябва да се установят взаимните връзки – кой на кого и защо, как е изплел тази мрежа. Да се види най-важното – дали наистина има укрити данъци и кой открадна от нашите болници, от нашите училища, от нашите пари за пенсии, прехвърляйки на гърба на българските данъкоплатци личното си богатство някъде далеч в света.

– Вие какво искате да пренесете във втория мандат от първия?

– Аз наистина много вярвам в политиката, в това, че тази човешка дейност е създадена за това хората да живеят все по-добре. И тогава, когато има сблъсък на идеи, в този сблъсък да се раждат добрите решения. Аз съм от хората, а те не са малко в България, които смятаме, че трябва да даваме, а не да вземаме от политиката. Цялата ми биография е минала така. Имам богатия опит на партийната работа, на Народното събрание в България, на Европейския парламент, животът ме срещна с много велики личности. С тях много дълго сме говорили за това що е политика и какво трябва да съдържа тя. Смятам, че имам още много какво да дам.

Искам да се осъществи моята мечта и действително да имаме заслуженото си самочувствие на българи – да създадем Българския културен институт, който да бъде онова естествено място за нашите сънародници зад граница. Но най-важното – институцията, която да върне влиянието в света на една от най-старите държави. Това се прави през култура. Там, където обикновената дипломация не успява, работи културната дипломация. И затова го има Британския съвет, и Сервантес, и Френския културен институт, имат го унгарци, имат го поляци, имат го чехи. Защо и ние да не го направим? Догодина е една невероятна годишнина – 300 години от рождението на Паисий Хилендарски. Чудесен повод, за да кажем – заради този българин, от който започва българската нация да се формира, дайте да му посветим този културен институт! Заради тези, които идват след нас.

Имаме още какво да свършим с нашите сънародници зад граница – един от основните приоритети в работата ми. Положихме основите на много ползотворни контакти с българи от всички точки на света, заедно постигнахме успехи в различни области.

– А каква е личната цена, която плащате на този пост? Вашите близки как реагираха, че няма да се свършва, защото тръгвате към втори мандат? Това не е първият Ви публичен пост, дълго време бяхте и евродепутат?

– Огромна е личната цена. Синът ми порасна без аз да го усетя, но имам подкрепата на двама невероятни мъже до мен – неговата и вече на неговото семейство, и най-вече на моя съпруг. Когато казах на съпруга си, че ще обявим с президента Радев кандидатурата си за втори мандат, нито за секунда не помисли да ме откаже. Подкрепи ме и се вълнуваше дори тогава, когато не успях да бъда до президента, за да обявим заедно решението си за втори мандат – бях в болница с COVID. Тази подкрепа е изключително важна за мен. Той много добре ме познава и знае, че когато вярвам в нещо силно и наистина работя от душа и сърце, е по-добре да го правя, отколкото да ме затвори в някакъв измислен комфорт.

– Кой пазарува у вас? Имате ли охрана?

– Не давам на никого друг да пазарува. Обичам да готвя и да избирам сама продуктите. За мен това е не само задължение, но и творчество. Живея в собствения си дом. Аз не отидох да живея във вилата в „Бояна“ и смятам, че така е редно. Човек е такъв, какъвто е. Ако не беше такъв законът, сигурно нямаше да имам и охрана. Донякъде ограничава свободата ми. Но пък те са прекрасни хора. Попаднах наистина на невероятен екип, почти невидими са около мен. Но си запазих своята самостоятелност. И мисля, че последните пет години не са ме променили.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар