Вицето на Лозан Панов – погнусена от народа си

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Номинацията за вицепрезидент изненада всички, а дори кандидатът тепърва се опознава с нея

Според Мария Касимова – Моасе, явно няма по-проста, невъзпитана, нечистоплътна и дрипава нация от българската

„Очаквам подкрепата на всички свободомислещи българи в тази страна”. Това обяви Лозан Панов, когото преди броени дни „Правосъдие за всеки“ издигна за кандидат за президент.

„Моята кауза е била независимостта на съдебната система, отвоюването на институциите. Ще се обърна към всички свободни граждани с молба да ме подкрепят, защото бих искал да бъда следващият президент, който ще подпише или няма да подпише указа за назначаване на председател на Върховния касационен съд“, заяви Лозан Панов, който все още е шеф на ВКС. Новината за издигането му не беше толкова неочаквана, тъй като от известно време именно неговото име беше спрягано като един от вариантите за кандидат на ДБ, макар и предложен от Инициативен комитет.

Веднага прави впечатление противоречието в думите му, защото като президент той реално няма как да прави каквито и да е промени в съдебната система. Панов непрекъснато говори за съдебна реформа и битка срещу мафията, а с тази си кандидатура дава крачка назад. Сред някои негови поддръжници също се появиха въпроси защо Панов се включва в битката за „Дондуков“, при положение, че шансовете му, особено на фона на Радев и Герджиков, се определят като минимални.

Но доста по-голяма изненада, включително и сред поддръжниците на коалицията (ДБ) и персонално на Панов, предизвика номинацията на Мария Касимова – Моасе за вицепрезидент. Моасе е журналистка и писател, като в последните години доби популярност и заради активността си във Фейсбук, която u е донесла някакви последователи.

Прави и впечатление, че двамата не се познават лично, само са чували един за друг, дори си говорят на Вие, както отбеляза Моасе в едно от първите си изказвания след номинацията. „Никога не сме се виждали. Предстои да се запознаем. Говорим си на Вие, но оказа се, че той познава добре моята работа и моите позиции. Аз познавам добре неговата работа, изключително съм впечатлена от устойчивостта на този човек, от морала, който той изповядва.“

Моасе е работила като журналист в БНТ, в. „Стандарт“, „24 часа“, колумнист е в онлайн медии като „Webcafe“ и „Площад Славейков“. Още в първите часове след номинацията u по-паметливи припомниха някои нейни текстове през годините, в които акцентът почти винаги е поставен на лоши черти на българите. Пиша „на българите“, защото в писанията си Моасе винаги обобщава и генерализира – българите са такива, българите са онакива.

Появиха се и коментари, че работата с „Площад Славейков“ всъщност, макар и парадоксално на пръв поглед, не е добра атестация, защото в немалка част от материалите, които се публикуват там, съзнателно се търси скандалът, засягането на този или онзи, най-често на „простите българи“, което неминуемо води до фрагментация между хората – нещо, което категорично не ни е необходимо, най-малкото в момента, когато обществото ни и без това е крайно разделено в позициите си.

Дамата всъщност засили популярността си и преди няколко години, когато поде битка на живот и смърт, битка срещу неделното хоро пред Народния театър, което шест години се провеждаше там. Казусът беше един от тези неособено важни и никак несъществени за бъдещето ни, който обаче се превърна в поредната разделителна линия между гражданите.

„Вчера бях на спектакъл в Народния театър. Половин час преди началото се въртях наоколо и станах свидетел на началото на хоро точно пред сградата на театъра. Излязох два часа и половина по-късно, след представлението, и отвън все още дзупаха, водени от гигантски байряк“, гласеше една от публикациите u по темата, като веднага се набива на очи опитът да се принизи самата проява. Защото, съгласете се, никак нямаше да е трудно Моасе просто да напише, че някои от присъстващите на постановките, включително и тя, чуват шума отвън.

Но истината е, че правейки съвсем кратка ретроспекция в публикациите u през годините, целта винаги е била „да се набие канчето на Ганьо“. Други припомнят и един изключително кисел по думите им неин текст, в който тя дълго и напоително обяснява как трябва да са облечени, как трябва да пляскат, как трябва да дишат, ако щете, хората, които отиват на концерт в зала България.

Но да не бъдем голословни, ето кратка извадка на някои заглавия и цитати от нейни текстове:
„Защо не се къпят българите?“ е заглавието на една от статиите u, а в заключение Моасе пише: „И спокойно – сигурно е, че от честото къпане кожата не изтънява и не се настива! Ако баба ви настоява за обратното, просто u връчете една плетка, пуснете u сериала по телевизията и я оставете с възмущение да цъка с език по вас. А вие… марш в банята!“; „Уродливостта на майчинството“, „Българинът е селски мачо, българката-дама на дребно“ Той u говори на ма, тя пък му вика нещастник; става дума за народопсихология и първите седем години“;

„Църквата ни не обича бедните. За нея те не са източник на средства и тя мрази нещастието им, с което по правило основно следва да се среща“; „За черешката на Милена Славова и някои дефицити“; „Как да се държим в „Черешката на тортата“, за да не ни личи, че сме прости“ „Коронавирус, фъш-фъш и неделният душ – В името на здравната ни култура и страха от „китайския вирус“, вместо да ръсим глупости и черен хумор из социалните мрежи, е по-добре малко да ни хване гнус. Гнус от самите нас като човешки същества, а и като хора от XXI век, които отдавна би трябвало да приемат хигиената за рефлекс“; ” Във връзка с „Прайда“ ще кажа само, че самият факт, че обсъждаме дали да го има, или да го няма, показва, че сме изостанали от съвремието си с около петдесет години“;„Експерти по анцузи“; „Та мисля да гласувам за този кандидат за кмет, който спре декоративния патриотизъм в града ни и му позволи наистина да бъде град на граждани, не мегдан на селяни!“; „Та затова си мисля колко полезно би било една огромна част от българския народ – мъже и жени включително – да вземе също като Кобрата да ги посети тия два образователни курса за сексуалния тормоз.“; „Гурме кренвиршите и българските шеф готвачи.“; „Фолклорното съзнание, подплатено с вехтата, но мощна подкрепа на православието, не забелязва жената извън майчинството.“

И мисля да спрем дотук, защото вероятно вече ви е станало много неприятно за четене – не толкова от опитите да се демонстрира чувство за превъзходство, колкото от факта, че явно според Моасе, няма по-проста, невъзпитана, нечистоплътна и дрипава нация от българската.

Само се чудя, отгоре на какво въпросната дама ще търси, изисква и очаква подкрепа от същия този народ. Или вероятно ще разчита на някаква минимална прослойка жълтопаветници, с претенции за елитарност, която за нейно съжаление е съвсем минимална бройка, а останалите са прости ганьовци. Явно Моасе не знае, а може би не я интересува, че президентът, включително и вицепрезидентът, са такива на целия народ, не на шепа (псевдо) интелектуалци. А и за двамата, вярвам и вие смятате така, е задължително и нещо друго – макар и твърде семпло за претенциите на дамата – да обичат страната и народа си.

Ето само незначителна част от тях: „„Защо не се къпят българите?“, „Уродливостта на майчинството“, „Той u говори на ма, тя пък му вика нещастник“, „Как да се държим в „Черешката на тортата“, за да не ни личи, че сме прости“, „В името на здравната ни култура и страха от „китайския вирус“, вместо да ръсим глупости и черен хумор из социалните мрежи, е по-добре малко да ни хване гнус. Гнус от самите нас като човешки същества, а и като хора от XXI век, които отдавна би трябвало да приемат хигиената за рефлекс“.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар