Владимир Савов: Системата „Бонус-Малус“ все още чака нужната подкрепа

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Европейската комисия предложи преразглеждане на капиталовите и надзорните разпоредби на ключовата за застрахователния сектор наредба „Платежоспособност II“. Ако предложението влезе в сила застрахователните компании ще трябва да подкрепят с повече собствен капитал рискови инвестиции. По тази тема и други актуални въпроси, разговаряме с Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор.

Г-н Савов, Европейската комисия предложи промени в регламента „Платежоспособност II“, целта на които е да се „освободят“ 90 милиарда евро от капитала на застрахователния сектор. От къде произтича тази необходимост?

– Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) се прилага в държавите членки на ЕС от 1 януари 2016 г. Обявената законодателна инициатива на Европейската комисия за изменение и допълнение на директивата се основана на задължението на ЕК да преразгледаприлагането ѝ и да предложи усъвършенстването на регулаторната рамка.

Най-напред, ЕК трябва да оцени мерките по отношение на дългосрочните гаранции, които са най-вече свързани с животозастрахователни продукти. Тези гаранции имат за цел да ограничат влиянието на краткосрочните пазарни колебания върху покритието на изискването за платежоспособност на застрахователите.

Освен това, ЕК трябва да извърши преглед на изчисленията на капиталовите изисквания, които трябва да бъдат чувствителни към рисковете, на които застрахователите и презастрахователите са изложени, като прегледът има за цел да провери и потвърди наличието на тази чувствителност към риска.

Мандатът на ЕК при прегледа на директивата включва и прилагането на правилата, свързани с управлението на капитала в рамките на застрахователните и презастрахователните групи.

Не на последно място, от ЕК се очаква да оцени и възможността за последващо развитие на правилата за застрахователите по линия на управлението на кризи и застрахователните гаранционни схеми.

Извън така очертания мандат за преглед на Платежоспособност II, ЕК адресира и по-широк кръг аспекти за подобрение в прилагането на директивата, както оценява дали и как застрахователният сектор може да допринесе за изпълнението на приоритета на ЕС, а именно ролята на застрахователната индустрия в контекста на плана за действия по Съюза на капиталовите пазари (застрахователите да участват във финансирането на дългосрочен и устойчив ръст на европейската икономика) и на Стратегията на устойчиви финанси (застрахователите да допринесат към преход към екологично ориентирана икономика). Също така, налице е консенсус между заинтересованите страни, че е необходимо по-засилено приложение на принципа на пропорциалността, който предполага регулаторните изисквания да съответстват на естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи за дейността на даден застраховател.

В резултат на извършения преглед, на 22 септември 2021 г. ЕК публикува единен законодателен пакет, включващ предложение на изменение на директивата Платежоспособност II, законодателно предложение за създаване на европейска регулаторна рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи, както и оценката им на въздействие.

Тази комбинация от две законодателни предложените от ЕК се очаква да подобри възможността на застрахователите да финансират бизнеси, както и да даде стимул на застрахователите да вземат по-добре под внимание рисковете, свързани с устойчивите финанси. Едновременно с това ЕК си поставя за цел да насърчи дългосрочния подход в застрахователния бизнес чрез по-добро овладяване на пазарните колебания. Не на последно място са и постоянните приоритети, свързани със засилване на защитата на потребителите на застрахователни услуги, както и запазването на финансовата стабилност.

Прилагането на този пакет от законодателни предложения се очаква в краткосрочен план да доведе до освобождаването на до 90 млрд. евро капитал/финансов ресурс, който застрахователите от ЕС могат да използват за подпомагане на икономическото възстановяване след настоящата глобална криза.

Мярката с краткосрочен характер ли е? Предвиждат ли се стимули за дългосрочните инвестиции на застрахователните компании, например в Европейската Зелена сделка?

Тези до 90 млрд.евро биха били освободени в краткосрочен план, при условие че пълната комбинация от опции на ЕК бъде приложена в настоящия им вид. Очаква се с въвеждането на промените през следващите няколко години тези средства да намаляват, включително и заради измененията в пазарните условия.

По отношение на дългосрочните инвестиции и инвестициите в зелени проекти, предпочетените от ЕК опции са насочени към дългосрочни инвестиции в акции, като се облекчат критериите за допустимост за преференциално третиране на такива инвестиции, както и да се засилят изискванията за управление на рисковете, свързани с климатичните промени и с устойчивите финанси.

При „стрес-тестовете“, през които преминаха българските застрахователни компании целта беше дружествата да отговарят на капиталовите изисквания, именно на „Платежоспособност II“. Тогава това представляваше трудност за част от застрахователите, до толкова, че коства лицензите на няколко дружества. Ще даде ли „глътка свеж въздух“ на компаниите предложението на ЕК? И как според вас ще реагират в тази ситуация застрахователните дружества в страната?

Предложението на ЕК има съвсем други, конкретни цели и сред тях по никакъв начин не попада отпадане на дружества от европейския застрахователен пазар. Напротив, предложението на ЕК има за цел запазване на финансовата стабилност на застрахователния пазар в ЕС.

Например, по отношение на чувствителността на застрахователите към риска и пазарните колебания, ЕК предлага да се извършат промени, така че да се гарантира, че кумулативният ефект ще остане умерен по отношение на капиталовите изисквания.

Според представената оценка на въздействието на законодателното предложение на ЕК, комбинацията от опции, предложена от ЕК, е най-ефективна от гледна точка на разходите и същевременно в унисон с основните цели на директивата (защита на застрахованите лица и финансова стабилност), както и с настоящите политически приоритети на ЕС (Съюза на капиталовите пазари и Зелената сделка).

Разбира се, понастоящем се намираме в началния етап на европейския законодателен процес и предстои да видим какъв ще бъде окончателният вариант на изменения в директивата, приети от Европейския парламент и Съвета.

Kаква е вашата оценка, засегна ли ли пандемията финансовото състояние на застрахователите в България и остават ли те добре капитализирани, въпреки кризата в останалите сектори?

– С разпространението на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и 2021 г. в Европа и в глобален мащаб, рисковете на финансовите пазари нараснаха в резултат на очакванията за значителни негативни икономически последствия. С цел осигуряване на непрекъснатост на предоставянето на застрахователни услуги и продукти и запазване на финансовата стабилност на застрахователния пазар у нас, КФН предприе редица мерки в тясно сътрудничество с EIOPA.

На база на данни към края на месец юни 2021 г., брутният премиен приход, записан от застрахователите в България, се възстановява, като отчита ръст от 12.91% на годишна база. Най-голям принос (от 8.16 процентни пункта) за ръста на брутния премиен приход има нарастването с 9,7% на брутния премиен приход, записан от дружествата по общо застраховане, докато ръстът от 30,2% при дружествата, предлагащи и животозастрахователни услуги, допринася в по-малка степен – с 4.75 процентни пункта към общия ръст на пазара.

Изплатените обезщетения през първите 6 месеца на 2021 г. нарастват с 8.6% спрямо същия период на предходната година, което се дължи на нарастването на изплатените обезщетения от животозастрахователите (4.1 процентни пункта) и изплатените обезщетения от общозастрахователите през второто тримесечие на 2021 г. нарастват с 4,5% спрямо размерът им година по-рано.

В резултат на предприетите мерки и предпазливата инвестиционна политика на застрахователите, покритието на капиталовото изискване за платежоспособност (по Платежоспособност II) на общозастрахователните дружества е на ниво от 158%, а при животозастрахователните дружества показателят възлиза на 293% в края на второто тримесечие на 2021 г.

Пандемията от COVID-19 наложи и адаптация в дейността на пазарните участници, като преобладаващата част от предприятията се фокусират основно върху реорганизация и оптимизация на вътрешните процеси и дигитализация на предлаганите продукти и услуги.

На база на последната налична в КФН информация, може да се заключи, че през последната година рискът от COVID-19 е сравнително ограничен за застрахователния сектор. Пазарът е в относително добро финансово състояние и е подготвен да посрещне евентуална следваща вирусна вълна. Отчитайки динамичната ситуацията, КФН продължава да анализира ефектите от пандемията върху дейността и финансовото състояние на застрахователните дружества, като е в готовност при необходимост да предприеме мерки за поощряване на стабилността и финансовата устойчивост на сектора.

Какво предстои на застрахователите в страната по отношение на дигитализацията на сектора, която пандемията от Covid-19 ускори?

През последните 18 месеца станахме свидетели на усилията на застрахователния сектор да засили дигитализацията и да предостави дистанционни услуги в посока нарастване на онлайн продажбите, ликвидация на щети, както и напълно нови продукти. Благодарение на това секторът успя да премине през кризата. КФН като регулатор ще продължи в посока поддържане на баланса между дигитализацията и регулациите, като ще следи за защитата на потребителите на небанкови финансови услуги и финансовата стабилност на застрахователи. Същевременно искаме да насърчим развитието на бизнеса и технологиите, като оставаме възприемчиви и отворени за диалог с бизнеса и технологичните доставчици.

По отношение на дигитализацията, регулацията може условно да се раздели на две нива. На първо ниво са правилата, съгласно които се извършва бизнеса – договорите с клиентите, както и услугите, свързани с изпълнението на договора, в това число и уреждането на застрахователни претенции. На второ ниво са изискванията към информационните и комуникационните системи на застрахователите и презастрахователите, както и възлагането на услуги към външни доставчици на информационни услуги, в това число и облачни услуги.

Наскоро, КФН прие нова Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, в която предвиди допълнителни изисквания за възлагането на дейности на доставчици на облачни услуги, както и по отношение на сигурността и управлението на информационните и комуникационните технологии. В процес на разработване е европейска регулация за управление на риска в областта на информационните и комуникационните технологии, като се цели осигуряване на киберсигурността, намаляване на киберрисковете, която ще се прилага от всички участници във финансовия сектор.

Навлизането на дигиталните технологии в дейността на застрахователите заедно с очевидните преимущества за по-бързо и по-гъвкаво управление на работните процеси, с по-добър достъп до информация и външни и вътрешни услуги, изправя застрахователите и презастрахователите пред нови рискове, сред които са: възможни пробиви в сигурността с произтичащите опасности за нерегламентиран достъп до защитена информация, за нейното инцидентно или предумишлено увреждане или загуба. Следва да се оценяват и рисковете във връзка с евентуална невъзможност на външните доставчици да осигурят услугите, предоставяни в облачното пространство, с произтичащата от това опасност застрахователят да загуби достъпа си до информация или функционалности, зависими от тези услуги и да не може да изпълни задълженията си към ползвателите на застрахователни услуги, към други предприятия в групата, към надзорните органи или към други заинтересовани лица.

Всички тези рискове и мерките за тяхното преодоляване са предмет на специфични насоки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА), които бяха въведени в надзорната практика чрез оповестяване на 9 септември 2021 г. на две указания на КФН: Указания относно прилагането изискванията за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги и Указания относно прилагането на изискванията за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии.

В първите указания се акцентира върху изискванията за вътрешната оценка от страна на застрахователите при преценка на категориите дейности и функции, подлежащи на прехвърляне към доставчици на облачни услуги.

С вторите указания се акцентира върху необходимостта застрахователите и презастрахователите да разработят стратегия по отношение на управлението на рисковете в областта на информационните и комуникационните технологии, както и да разработят конкретни планове и мерки за информационна сигурност. КФН поставя акцент на планирането на непрекъсността на дейността на застрахователя и предприемането на мерки, които да осигурят такава непрекъснатост при сривове или злонамерени пробиви в информационните системи, като в максимална степен се намали времето за възстановяване на функциите на застрахователя и на евентуална загубена информация.

При нас винаги е било доминиращо автомобилното застраховане -„Гражданска отговорност“ и „Каско“. В този контекст на какъв етап от реализацията си е системата „бонус-малус“? Кое според вас забави толкова внедряването на тази система и очаквате ли скоро тя да заработи?

– След публикуването на първоначалния проект на наредба „бонус-малус“ в края на 2018 г. и след изразената обществена реакция през 2019 г. беше разработен втори проект на наредба заедно със съпътстващи предложения за промени в Наредба № 49 относно задължителното застраховане застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

През 2019 г. беше проведено и обществено обсъждане, в рамките на което бяха представени множество и разнообразни становища от 58 граждани, фирми, обществени организации и други държавни органи.Становищата бяха обработени и взети предвид, като бяха внесени промени в направените проекти на нормативни актове. Тези промени бяха съгласувани с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта.

На 29 януари 2020 г. КФН прие на първо гласуване проект на Наредба за системата „Бонус-малус“ и проект на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

Приетият от КФН проект на наредба за системата „Бонус-Малус“ беше изпратен за приемане от другите два компетентни органа – Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да бъде публикуван за обществено обсъждане.

Подкрепа за проекта беше дадена от Министъра на вътрешните работи. След получаване на подкрепа за проекта от всички компетентни органи, същият ще може да бъде публикуван за обществено обсъждане.

Имате ли наблюдения, станаха ли българите по-предпазливи към застрахователите от чужбина, които нямат дружества у нас след скандалите около кипърския застраховател „Олимпик“. И как всъщност се развива този казус?

Съдейки по броя на получените в КФН жалби срещу застрахователите, които извършват дейност на територията на България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, не може да се открои негативна нагласа спрямо европейските застрахователи, дори и след обявяването на неплатежоспособността на кипърския застраховател. Спрямо такива застрахователи в КФН са получени за 2021 г. 3% от общия брой жалби, подадени от потребители на застрахователни услуги.

По отношение на развитие на самия казус, КФН получава информация от кипърския надзорен орган или от назначените ликвидатори, като цялата получена информация е публикувана на интернет страницата на КФН. Както знаете, с Решение от 30 юли 2019 г. на Окръжния съд в гр. Никозия, Република Кипър е открито производство по несъстоятелност на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, което към настоящия момент все още не е приключило пред кипърските съдилища. Съгласно официално обявената информация, кредиторите на компанията все още могат да предявяват своите вземания, дори след изтичане на първоначалния срок, при условие, че обосноват забавянето си пред ликвидаторите на дружеството.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар