Властите вече са изтощили населението до краен предел и са създали повишено ниво на безпокойств

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още от началото на пандемията правителството ни отприщи страха на обществото като от бент.

Използвайки крайни и често измамни тактики, за да раздуе рисковете от болестта и да потуши несъгласието. Чрез национални кампании политиците отклониха вниманието от себе си, като наблягаха на рисковете, които ние създаваме един за друг. Това не само бе недемократично, но ощети обществото, като обърна хората един срещу друг.

Това е стара практика. В продължение на десетилетия правителствата се обръщат към поведенческата психология, манипулирайки чрез нея обществените емоции, за да постигнат целите си. А това има непредвидими последствия.

Властите вече са изтощили населението до краен предел и са създали повишено ниво на безпокойство с негативни последици, които ще бъдат дълготрайни.

Трябва да разберем как се е случило това, за да сме сигурни, че няма да се повтори.

Правителствените съобщения за първи път въведоха тактиката си на страх в края на март 2020 г., когато смразяващия ни генерал Мутафчийски казваше: „За да спасим човешки животи, останете у дома, иначе ще мрете яко“. Последваха видеа с линейки и надути на MAX сирени. Кадри от реанимациите, съпроводени от тиха, мрачна музика.

Дълбокият, тъжен глас на телевизионния говорител ни предупреждаваше, че коронавирусът е „животозастрашаващ за хора от всички възрасти“. Аноимността на показвния на екрана интубиран пациент кани зрителите да се поставят на негово място. „Това може да съм аз“, трябваше да си помислим всички. Посланието бе ясно: Независимо кой сте, вие сте изложени на риск. Останете вкъщи, спазвайте дистанция, дишейте през маска, защото иначе това може да сте вие!

Разширяването на риска е често срещана тактика в съобщенията на медицинските власти. А рисковете са склонни да се моделират, като длъжностните лица намират за политически полезно да пренебрегват традиционните модели и да „масовизират рисковете“: Сочейки специфичния риск за някои хора, да го обобщават за всички ни, така че да се чувстваме еднакво уплашени. Това избягва обвиненията в дискриминация спрямо която и да е група и служителите никога не могат да бъдат обвинени в намаляване на възможните рискове. Но също така ни насърчава да виждаме света по-рисков и по-страшен, отколкото е в действителност. Чудно ли е, че нивата на здравна тревожност непрекъснато се увеличават, особено сред младите хора, които в много отношения трябваше да се страхуват най-малко?

Жестокостите, които са нанесли на децата с карантинирането им за Covid-19, са неетични и неморални, като се опустошава съзнанието на цяло едно поколение. Но за политиците безпокойството е полезно. В идеалния случай гражданите вече преувеличават, какъвто и да е риск, колкото и малък да е, като много вероятен да се случи и да действат по наложения им начин.

Всъщност целта е високо ниво на осакатяващо безпокойство, което означава, че не можете да напуснете дома си, защото навън и страшно и там ви дебне вируса. Дълбокото въздействие върху обществото за опасностите, дебнещи децата отдавна истеризират родителите им. Ето защо детската игра без надзор намалява навсякъде по света, за разлика от волността преди не много години.

И все пак като аудитория, ние знаехме, че вероятно, заразеният пациент няма да бъдем ние. За всички опити на държавните служители да твърдят, че „вирусът не дискриминира“, а коси „демократично” всички наред, беше трудно да се отрече, че по отношение на смъртните случаи той очевидно го направи. Но поведенческите психолози разглеждат оценките на рисковете на ниво хора като друг проблем, който трябва да бъде преодолян. С огорчение отбелязват факта, че хората са утешени от ниската смъртност в собствените им възрастови групи. „ Значителен брой хора все още не се чувстват достатъчно лично застрашени” – заключават те. В отговор те препоръчаха на правителствата да засилят страховете ни. За да се постигне това, беше необходим различен подход.
Пандемичната маска вече прилича повече на противогаз, отколкото на защитно покритие.

Тази дистопична естетика беше излъчена в социалните медии с посланието: „АКО ИЗЛИЗЕТЕ, МОЖЕТЕ ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ ЗАРАЗАТА И ОЩЕ ХОРА ЩЕ УМРАТ. Именно този акцент върху заплахите за другите около нас се превърна в доминираща тактика на кампанията. Вие сте изложени на риск. Но, още по-важното е, че самия вие представлявате риск за околните.

Една година след началния призив – „Само 15 дни карантина и ще преодолеем кризата“, защо все още толерираме авторитарните ограничения на нашето ежедневие? Може би никъде това не е по-ясно, отколкото в кампанията, когато в екстремни близки планове ни показваха пациенти с коронавирус в кислородни маски, придружени от съобщения като „Погледнете ги в очите. И им кажете, че винаги ще се държите на безопасно разстояние.” Ако нещата са се объркали, това не се дължи на неуспехите на правителството, например да защити старческите домове, или да спре изтичането на вируса от болниците . Не, виновните сигурно сте ВИЕ.

Нещо повече, правителството сметна за подходящо периодично да предизвика и премахва това безпокойство, както и кагато си пожелае, въвеждайки гражданите през редуващи се изтощителни периоди от напрежение и спокойствие, подобни на насилие. С наближаването на лятото на 2020 г. тонът на посланията премина към оптимистична мелодия, придружена от образи на хора, които се наслаждават на дейности на открито.

Строгият глас на Мутафчийски беше заменен от по-миньорни, които весело ни приканваха „да се наслаждаваме на безопасно лято на морето“. С наближаването на зимата мъжкият глас се върна, но различен. По-малко строг и по-малко грапав, той въпреки това сигнализира за нарастващо напрежение.

През януари гласът на Мутафчийски и Кунчев отново се появи като разпостраняваше чрез медиите шокиращото твърдение: „Някой, който тича за джогинг, разхожда кучето си, или тренира в парка, е много вероятно да има Covid-19“. Най-обикновените (дори разрешени) действия убиват. Това бе мрачно и безотговорно послание. Хората, включително и децата, се насърчават да вярват, че смъртта на близките им е по тяхна вина.

Увреждането на тъканта на обществото, причинено от тези кампании, е трудно да се пренебрегне. Страхът и безпокойството се възприемат от политиците като много полезни инструменти, които да бъдат използвани по желание за техните цели, особено в предизборната у нас ситуация, използвайки плашеща статистика, която трудно може да бъде проверена. Но това има последствия.

Вниманието на изтощеното население се отклонява от политиците в посока към противопоставянето ни един към друг. Търси се конфликта и резединението, вместо да се позволява демократичен дебат за най-добрия път напред. Най-лошото е, че се насърчава ниво на тревожност, което не може вече да бъде изключено. Щетите за обществото и взаимоотношенията помежду ни може да са с непредвидими и непоправими последици и за тях самите.

Светослав АТАДЖАНОВ

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар