Всички обичаха Черепа. Как ГДБОП, ДАНС и Спецпрокуратурата прикриваха трафик на културни ценности

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

През последните 7-8 години прокуратурата и ГДБОП на няколко пъти са имали повод да започнат наказателно преследване или поне разследване срещу Васил Божков за престъпления с културни ценности, но това не се случва. Специализираната прокуратура решава да започне разследване срещу Божков за трафик на културни ценности чак когато държавното обвинение е поставено в ситуация, в която самото то, макар и индиректно, е обект на проверка,  Прокуратурата обаче не разследва онези, които вероятно са „замели“ данните за извършени престъпления във Фондация „Трракия“, а повдига обвинения на лица, които разполагат с потенциална възможност да разкрият данни за престъпления извършени от самата прокуратура.

Очевидно изнервен от ревизията на СРС-та срещу протестиращите през 2020 г., Гешев започва да „мачка“ проверяващите. Сериозният удар е нанесен по Ангел Папалезов – началник на сектор „КИЦ“ в ГДБОП. Обвинението срещу  него е повдигнато в „спешен порядък“, след като той става част от комисията за проверка на ГДБОП и ДВС. Заповедта за свикването на комисията е издадена на 26 май 2021 г. На 27 май в агенция ПИК излиза текст, който определя комисията, като “шпиц команда на Бойко Рашков и Пламен Узунов”. Папалезов и Стефан Джолев, бивш зам. директор на ГДБОП, са характеризирани като новите „екзекутори“ – ръководители на звеното, което трябвало да фабрикува доказателства срещу Гешев. На 31 май вътрешният министър изважда Папалезов и Джолев от комисията, защото прокуратурата, вероятно на базата на публикацията на ПИК, започва проверка срещу тях и изисква информация от МВР за двамата. Тогава Рашков обясни пред bird.bg, че изважда двамата превантивно, за да не компрометира дейността на цялата комисия. На 1 юни следователите от Столична следствена служба, под ръководството на Специализираната прокуратура, влизат на претърсване и изземване в кабинета и дома на Папалезов. Стефан Джолев също е призован за разпит в НСлС. Още мнозина от състава на комисията са били призовани за разпити от следствените органи, но след публикацията на bird.bg разпитите са отменени.

Изборът на Папалезов е логичен. Той е ангажиран с противодействието на престъпления с културни ценности, а Васил Божков е най-крупният колекционер на археология в България. И в тази „операция“ на Специализираната прокуратура, която по-скоро прилича на активно мероприятие, звеното на държавното обвинение не изневерява на себе си. По традиция, при реализациите под „методическия“ надзор на спец. прокуратурата, първо се пристъпва към задържането на заподозрените лица, после се повдигат обвинения и чак накрая се събират доказателства. Ако може. Ако такива няма, да му мисли спец. съда!

В постановлението за привличане на Папалезов има две имена – неговото и на Васил Крумов Божков. Те двамата и над десетина други лица с неясна към момента самоличност, според постановлението, са функционирали, като организирана престъпна група от началото 2010 г. до момента на обиска в кабинета на Папалезов.  Обичайно в постановленията за привличане на Специализирана прокуратура четем, че Иванчо, Драганчо и Петканчо да речем, на неустановена дата са извършили в престъпен сговор някакво изпълнително деяние, което реализира състава на член от Наказателния кодекс. В конкретния случай обаче не е посочено изпълнително деяние, а само членове от НК. Прокуратурата не просто не си дава зор да конкретизира как е извършено престъплението – с действие или бездействие, тя не конкретизира престъпленията. Сочи просто състави, които вероятно са кухи.

Днес Васил Божков е в крайно незавидна позиция. Но не заради многобройните обвинения на прокуратурата. Те са така формулирани, че да дадат евентуална индулгенция на виновни високопоставени длъжностни лица в изпълнителната власт. За никого не е ясно как точно финансовият министър Владислав Горанов е пропуснал, че Божков „държи на заплата“ Комисията по хазарта, вследствие на което са настъпили огромни щети за фиска. Ако прокуратурата работеше обективно, връзката между Черепа, Горанов и пиарката на Борисов известна като  „Шехерезада“ щеше да бъде обстойно проверена, но това за момента не се случва.  Бедите за Божков идват от санкциите по закона „Магнитски“. Според няколко източника, сериозна част от свидетелствата и доказателствата за корупция в дейността на Делян Пеевски и Илко Желязков са предоставени на американците от същия този Божков. Но същите тези сведения  уличавали и самия Божков.

Всички обичат Божков, но в минало време.

Беше време, в което Васил Божков, със съдействието на държавата, успя да монополизира хазартния бизнес. С идването на власт на ГЕРБ той подхвана строежа на магистрала “Тракия”, но после се отказа от инфраструктурни проекти и продължи да развива успешен хазартен бизнес със съдействието на правителствата на ГЕРБ. Нееднократно следователят Бойко Атанасов е съобщавал, че при разследвания във връзка с престъпления срещу фиска, които са му били възложени, потенциален субект на престъпление са били компании свързани с Васил Божков. Един от сочените за особено близки до Божков магистрати е следователят и бивш член на ВСС Ясен Тодоров. Той беше един от стожерите на властта на Сотир Цацаров, като главен прокурор. В онзи момент Божков далеч не беше сред недоволните от работата на прокуратурата. Той беше сочен за един от хората, способни да кадруват в съдебната власт.

Малко преди да се „сгъстят облаците“ над небосклона на Божков, няколко популярни депутати, сред които и юридическото острие на ГЕРБ Данаил Кирилов, внесоха Закон за изменение и допълнения на закона за културното наследство. Предлаганите промени обслужваха изцяло интересите на Васил Божков. Сред останалите вносители са Диана Димова Саватева, родом от Царево и излъчена от ГЕРБ Бургас. В последствие тя става зам. кмет на Бургас. Станислав Станилов от Обединените патриоти също е сред вносителите. Присъствието му е логично, защото той е от управляващата тогава коалиция. Сред вносителите е и Боряна Любенова Георгиева. Тя е от групата на „българския Навални“ – Марешки. През 2018 г. и Воля е сред неформалните участници в коалицията на ГЕРБ. До тук нищо нелогично. Сред имената на вносителите изпъква и това на Спас Панчев от БСП, партия претендираща да е парламентарна опозиция. За капак сред вносителите се нарежда и Велислава Иванова Кръстева от ДПС. Тя е единствената, за която се предполага, че има експертиза по темата „културно наследство“, защото е заместник – министър на културата с ресор „Културно наследство, музеи и галерии“ в кабинета на Пламен Орешарски.

Вносителите практически са представителна извадка на целия парламент. В законопроекта за изменение има някои много ключови моменти. На първо място, дава се възможност на частни музеи да извършват идентификация на обекти на културното наследство. До 2018 г. идентификацията се извършва само от НИМ и регионалните исторически музеи. С новите разпоредби частните музеи попадат в конфликтна ситуация. Те имат интерес да идентифицират като оригинали предмети които са най-малкото със съмнителен произход, ако например техен собственик е собственика на музея. Веднъж легализирани по този начин, те могат да бъдат излагани и предлагани на аукциони например или просто да бъдат вкарани в търговския оборот на антиките и нумизматиката. С промените собствениците на частни колекции могат да си прехвърлят идентификацията от един музей в друг. Така например ако регионалния исторически музей във Враца, Кюстендил или Русе е претоварен или няма капацитет да извърши идентификацията на предметите от колекцията Х, то вратите на Фондация ,,Тракия”, музей на Васил Божков са отворени. До промяната на закона идентификацията и паспортизацията на движимите паметници на културата е монопол за учените от държавните музеи. Предполага се, че там контролът е на по-високо ниво, а те са по-безпристрастни като експерти. Най-малкото защото заплата им не се плаща от някое заинтересовано лице. Те се финансират от бюджета, колкото и оскъден да е той и чрез европейски проекти.

Няма никаква житейска логика експерти на заплата при колекционери да са арбитри за автентичността на предметите на същите тези колекционери, но законодателят в лицето на ГЕРБ и компания успешно прокарва тази промяна. Третият изключително смущаващ момент е, че културни ценности с документи за произход издадени извън пределите на страната, които в последствие стават собственост на български колекционери, не подлежат на повторна идентификацията от НИМ например, каквато е законовата уредба преди промените. Те могат влизат и напускат страната безпрепятствено с въпросните документи. Това отваря възможност за изключително лесно „пране“ на антики. От десетилетия има практика находки на иманяри да се „изпират“, като им се съставя „легенда“, че са били част от колекцията на някой западен благородник, докато все още са лежали заровени в земята. Днес прокуратурата обвинява Васил Крумов Божков, че е организатор на престъпна група, специализирана в трафик на антики, без да има каквито и да е доказателства в тази посока. Докато обаче Данаил Кирилов прокарваше законови промени, които неимоверно биха улеснили подобна престъпна дейност, същата тази прокуратура не взе никакво отношение. Единствените, които се опитват да препятстват приемането на тези текстове в парламентарната комисия по култура са експертите на културното ведомство и служителите на ГДНП сектор “КИЦ”, в това число и Ангел Папалезов. Вероятно прокуратурата няма да даде разумно обяснение защо той е работил срещу интересите на Божков, а уж е в едно ОПГ с него.

Проверките във Фондация „Тракия“ през 2015 г.

Много въпроси пораждат и проверките, които са били правени на музея „Васил Божков“, който е част от структурата на фондация „Тракия“. Последната от 2015 г. е извършена от Главна дирекция „Инспекторат“ към Министерството на културата, но в присъствието на служители от сектор „Трафик на културни ценности“ на Държавната агенция „Национална сигурност“. По онова време звеното на ДАНС се  ръководен от главен инспектор Андрей Младенов. Една от причините за проверката е задържането в Гърция на Добромир Цанков Петров – крупен строителен предприемач, сочен за особено близък до Божков.

Според информация на служители от културното ведомство, Андрей Младенов е присъствал, заедно с други служители на ДАНС, при извършването на инспекцията. За него се предполага, че е основен свидетел на спец. прокуратурата по делото за трафик на културни ценности срещу Божков.

Видно от констативния протокол, служителите на културното ведомство са установили цели 11 нарушения. Част от тях са достатъчни, за да се обоснове хипотезата за извършено престъпление, които присъстващите служители на ДАНС би трябвало да приемат като достатъчно условие за започване на действия, предвидени по НПК. Следвало е именно да се прекрати проверката на инспектората на Министерството на културата и да бъдат започнати действия по разследването на извършено престъпление. В т.2 от констативния протокол е упоменато, че при проверката в музея не са предоставени документи от които да става ясно как са постъпили предметите в музея. На комисията по проверката не са предоставени документи за произхода и идентификацията на наличните в музея предмети. С други думи проверяващите откриват едни антики в музея, никой не може да даде документални доказателства за техния произход, но от това нищо не произтича.

При огледа на предметите няма следи от поставяни инвентарни номера, което поставя под съмнение принадлежността на проверяваните културни ценности към музейната сбирка, както и техния произход. На комисията не е предоставен и достъп до фондовете на музея. Те дори са възпрепятствани (каквото и да означава това), което поражда въпроси относно действията, почтеността и правната подготовка на служителите на ДАНС, които са на място. При проверка на помещенията на лабораторията, предметите, установени там, също са без придружаващи документи и инвентарни номера, от които да е виден техния произход. В лабораторията са установени десетки предмети и многобройни фрагменти с неизвестен произход, което отново поражда въпроси относно действията на служителите на ДАНС и на техния ръководител Андрей Младенов. В лабораторията също са установени многобройни културни ценности, по които се извършва реставрация, а те са собственост на държавни музеи. Според източници на bird.bg дори в момента на претърсването на музея „Васил Божков“  от февруари 2020 г., в лабораторията са установени десетки предмети на НИМ и НАИМ-БАН. При проверката на музея „Васил Божков“  е установена липсата на инвентарни книги, чрез които да се изясни произхода и начина на придобиване на културните ценности в музея.

Тишината в ГДБОП

Проверката на музея „Васил Божков“  е извършена януари 2015 г., самият констативен протокол е изготвен на 26 февруари 2015 г. и е изпратен към сектор „Трафик на културни ценности“ в ГДБОП, правоприемник на този в ДАНС, през март 2015 г. След тази дата не са последвали никакви действия от страна на ГДБОП или Специализираната прокуратура по отношение на събраните данни за извършени престъпления, събрани в рамките на проверката.

Бивши служители на ГДБОП твърдят, че проверки на спонсорираната изцяло от Божков фондация „Тракия“ са извършвани през 2008 г. по разпореждане на главния прокурор Борис Велчев, както и през 2011 г., пак от ГДБОП, по конкретни сигнали, завършили с констатации за липса на престъпления и нарушения. По време и на двете проверки началник на сектора в ГДБОП е Володя Велков, който е бивш подчинен на вече покойния  Кирил Христосков – директор на фондация „Тракия“. Докато прокуратурата и ГДБОП извършват посочените по-горе три проверки соченият за близък до Божков Добромир Петров – бай Добри опитва да съдейства на прокуратурата за връщането у нас на така нареченото „Аланско съкровище“ – колективна находка от средновековни сребърни съдове с позлата, принадлежали на васал на българската корона. Предметите са открити при иманярски разкопки от Найден Блангев изнесени са от България, създадена им „легенда“ за произход и са придобити (поне част от тях) от музея „Бенаки“ в Солун. Няколко независими източници твърдят, че по този казус бай Добри е действал, като агент на прокуратурата. Екипът ни не успя да открие Добромир Петров за коментар, но по непотвърдена информация, след повече от година престой в Гърция, където той е с мярка за неотклонение домашен арест, разследването срещу него е приключило там без повдигане на обвинение.

Днес обвиняем по случая не е Андрей Младенов или някой друг от служителите на ГДБОП, в чиито функции законодателят е вменил да противодействат на международния и вътрешния трафик на антики, а Ангел Паплезов, който има лошия късмет да бъде включен в комисията за проверка на СРС-тата. От една страна подобно действие без съмнение носи белезите на саморазправа с МВР без правно основание . От друга обаче подобно поведение на прокуратурата показва, че там никой няма намерение да провери дали са били извършвани престъпления с културни ценности във фондация „Тракия“ и дали проверките през годините не са били смачквани.

Заглавна снимка: Ситула с глава на Пан, втора пол. V в. пр. Хр. сайт на Фондация “Тракия”

     

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар