На европейския пазар се предлагат два вида газ: руски тръбен и американски втечнен. Всички останали – азерски, катарски, египетски и т. н., са бутиково издание – също като да ходите веднъж месечно на ресторант, но през цялото останало време да си ядете в къщи.

Всъщност, в Европа има само един вид газ, и това е руският – единственият начин това да се промени, е някоя държава да нападне Руската федерация, да овладее Ямалския полуостров и да започне да експлоатира находищата.

За да може да пласира своя газ /или “газта”, както казва К. Петков/, Русия е изградила обширна мрежа от газопроводи, и това не е само за удобство. “Северен поток” например беше прокаран, за да се заобиколи Украйна, която от десетилетия крадеше от “Син поток”, предназначен за другите европейски държави – мисля, че даже продължава да го прави и по тази причина войските на Киев ревностно пазят тръбата и при най-ожесточените сражения.

По същата причина беше замислен и “Южен поток”, но след като България под американски натиск блокира проекта, братушките реализираха “Турски поток” – в общи линии, Путин ни доказва, че откъдето и накъдето си иска Русия е в състояние да прокарва газопроводи.
И като казах “Путин”: днешните евролидери го обвиняват, че използвал газа като оръжие и така ги превръщал в заложници – все едно той ги накара да построят цялата си икономика върху природния газ. Знаете ли например, че в света има запаси от въглища за 1000 години напред и че това гориво е практически неизчерпаемо? Ама нали ще внедряваме “зелени политики”, пък сега Путин ни пречи!

Относно вторият вид газ – американският, той се внася в Европа поради нечия приумица – все едно някой да дойде в България да ни учи да ядем скакалци, понеже това щяло да събори житния монопол. Нищо, че тези скакалци, освен че имат твърде гаден вкус, са и стократно по-скъпи от хляба.
По същия начин и американският газ, бидейки в пъти оскъпен, се пласира предимно в ония европейски държави, чиято омраза към Достоевски, Чебурашка и руската салата не им позволява даже посмъртно да потребяват евтино тръбно гориво. Друга част от този втечнен газ се пробутва като бакшиш на най-бедняшките и мизерни членки на ЕС – един вид награда, че са подкрепили санкциите и че им купуват изтребителите.
И докато за първия вид газ е налице готова инфраструктура, то за втечнения са необходими специални кораби, после терминали за доставка и регазифициране, а най-паче тръбопроводи.
Същевременно, малкото държави, притежаващи солидни газови находища – Норвегия, Нидерландия и Румъния, изненадващо загърбиха европейската солидарност и предпочетоха да си използват запасите за собствени нужди – напук на отчаяните призиви на Урсула.
А това, което правителството на Кирил Петков направи, прекратявайки договора с “Газпром” е, че ни лиши от пряката доставка на възможно най-евтиния продукт и ни хвърли на алчните фирми-посредници, които ни продават пак същия газ, но замаскиран като азерски, казахстански и пакистански, на двойно и тройно завишени цени – ярък пример за евроатлантическа лоялност.
Виктор Орбан, който бива определян като крайнодесен политик, и който няма ни най-малка причина да обича Русия или да подкрепя Путин, изпрати своя министър на крака в Кремъл, за да договори дълготрайни доставки от “Газпром” – като се мотивира единствено с интересите на унгарския народ!

От Кирил Петков насам лъжата остана единствен прийом в българската политика.

А истината отвъд голямата лъжа е, че до края на този месец България ще остане без природен газ и в момента спешно се търси виновник за това.

 

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some