Втората премиера на “Плана Дончев”: по-малко пари за саниране, но пък има за метро

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В следващите шест години над 12 млрд. лева трябва да направят България по-добро място за живот, възстановено от кризата, породена от пандемията. За Плана за възстановяване и устойчивост се изговори много, но най-общо казано на него разчитаме и да положи основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката.

Освен кратки срокове за изпълнение на мащабния план, времето за неговото съставяне също не беше дълго. Набързо премина и обсъждането му със заинтересованите страни.

В крайна сметка първият План за възстановяване и устойчивост беше представен публично по време на серия от онлайн събития, първото от тях бе на 30 ноември 2020-а. 

Очаквано или не той “отнесе” много критики и дори неговият най-ревностен “защитник” – вицепремиерът Дончев трудно бранеше преимуществата на проекта.

Почти всеки един сектор в страната пожела да получи по-голямо парче от “пая”. Дали обаче желанията на всички се сбъднаха? 

Вторият вариант на Плана

бе публикуван късно вечерта на 8 февруари. Той включва 48 инвестиции и 31 реформи. 

Прави впечатление, че парите са преразпределни в различните стълбове:

  • Иновативна България вече получава не 20%, а 25,8% от ресурсите по Плана;
  • От Зелена България  се взема малко и от 37%, сумата се свива на 34,8%;
  • Свързана България получава, не 22% от средствата, а 22,5%;
  • Справедлива България пък получава по-малко пари – не 21%, ами 16,9%.

По-малко за саниране, но пък ще има метро

Най-съществената промяна е че във втория план са предвидени по-малко пари за саниране на жилищни сгради – не 3 млрд. лв., а 2.165 млрд. лева. 

Заложено обаче е изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София, като за целта са предвидени 360 млн. лева.

Новост е и програмата за икономическа трансформация на българските малки и средни предприятия. Тази програма се състои от три фонда: Фонд 1 – “Технологична модернизация” – с планирани 400 млн. лв, Фонд 2 – “Зелен преход” – с предвидени 250 млн. лв и Фонд 3 – “Дигитализация”- също с 250 млн. лева.

Тук ще спрем вниманието си на Фонд 2 и по-конкретно на пилотната схема, подпомагаща малките и средни предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Второто направление в рамките на този фонд предвижда предоставяне на подкрепа за оптимизация и внедряване на екологични решения и технологии на МСП от въглеродоинтензивните сектори.

Вторият план предвижда и насърчаване на ускореното разполагане на 5G мрежи. За него и за мрежата и цифровизацията на трансграничната пътна инфраструктура са заложени над 685 млн. лева.

Предвижда се още трансформация на съществуващата в Прокуратурата на България информационна и комуникационна инфраструктура в нов тип – отказоустойчива, резервирана, производителна и защитена. За тази мярка са предвидени 36 млн. лева.

Друга новост е създаването на национален регистър за превенция и проследяване на онкологични заболявания.  Общият планиран ресурс тук е 4 млн. лева. 

В очакване на втората “премиера” на Плана

Dir.bg попита четирите най-големи работодателски организации в страната: Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), какво в първия документ предизвика критиките им и как според тях той може да стане по-добър.

Изместен фокус

Зеленият преход не се свърза само със саниране на сградния фонд, а с големи инвестиции в предприятията под формата на системи за ефективност и екологизация, заявиха от БТПП. Според бизнес организацията по-скоро трябва да се инвестира в трансформацията на работните места, свързани и със Зелената сделка.

“Ще се наложи не малка част от служителите в дадени предприятия да бъдат обучавани и пренасочвани, а страната ни е на едно от последните места по отношение на учене през целия живот”, смятат от БТПП.

Лошото, което прави впечатление според АИКБ е, че Планът сякаш дава аналогов отговор на дигитални предизвикателства. Основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобряване на сграден фонд, инфраструктура и други. Те разбира се са важни, но няма нищо за изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки, отбелязват от АИКБ.

Препоръката на експертите от Асоциацията е да се отдели много по-сериозно внимание на обвързването на областите на провеждана политика със самите реформи, за чието осъществяване те допринасят, в това число и чрез актуализиране и прецизиране на системата от индикатори.

Ами контролът?

От АИКБ смятат, че трябва да се обърне много сериозно внимание на проблема с управлението на инвестициите. И подчертават, че то трябва да съответства на принципите на партньорство при инвестирането на средства от Европейския социално-инвестиционен фонд (ЕСИФ). Мнението на АИКБ е, че наблюдението трябва де се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство или да се създаде нарочен Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана.

“Ако това стане, ще бъдем свидетели на участие на социалните партньори при прозрачно взимане на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите в различните области на провеждана политика”, отбелязват от АИКБ.

В духа на този коментар, АИКБ предлага преимуществено да се програмират директни разплащания. Това не е нещо ново – АИКБ многократно е заявявала своето доста резервирано отношение към ефективността на различни фондове, създавани за да администрират и опосредстват достъпа до европейски средства. За това от Асоциацията предлагат да се “постави ударението” върху директните плащания, а за предвидените индиректни плащания да не се създават нови фондове. За тях да се използва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

Според Асоциацията в Плана трябва да има специален раздел, който да се занимава с демографския проблем.

Липса на реформи

По време на едно от обсъжданията на плана от КРИБ заявиха, че той не отговаря на едно от основните изисквания, а именно – да бъде обвързан с реформи и да отразява специфичните за страната ни препоръки на Европейската комисия.

Сходно мнение изразиха и от БСК. Според Камарата в плана пари за екологична трансформация на бизнеса почти липсват. А за повечето реформи и инвестиционни проекти в Плана не са посочени целеви индикатори за изпълнение. Освен всичко липсва и статистическа информация като цели, задачи, оценка на въздействието, обосновка за необходимостта и ефективността на предвидените инвестиции.

Дали новият План ще получи одобрението на бизнеса предстои да разберем.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар