“Вярвайте в себе си”: Светослав Иванов за журналистиката

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Най-ценният капитал, за който се борят всички, е вниманието. Ако поставим “Заешката дупка” от “Алиса в страната на чудесата” в технологичния свят, терминът би описал начина, по който социалните мрежи завличат потребителите си, манипулирайки техните стереотипи, страхове и емоции с цел те да прекарат пред екрана колкото се може повече време. Тази аналогия прави журналистът на bTV Новините и водещ на знаковото обзорно актуално предаване “120 минути” Светослав Иванов. Като един от новите членове на журито на конкурса Web Report, го питаме за оценката му на съвременните предизвикателства пред чистата журналистика. 

На фона на промените в информационната среда, сред които например алгоритмите на социалните мрежи, които потиснаха още повече новинарското съдържание, ще наблюдаваме завръщане към близкото минало по отношение на информацията – тоест ще започне да се консумира все по-често чрез медиите и класическите форми – новини, анализи, публицистика, контекст. Емоциите постепенно ще отстъпят място на по-голямото усилие да разбираш и осмисляш света около теб, смята Иванов. Той очаква и рекламният бизнес също постепенно да започне да се завръща към класическите форми за реклама. 

Позитивно е и очакването му за бъдещето на журналистиката: “Около нас има толкова силни журналистически материали и хора, които не спират да вършат своята работа на много високо ниво. Те са тук и са сред нас, стига да не сме загубили сетивата си да ценим труда им”. На младите колеги казва, че в тази работа може да успееш “само ако основният движещ мотив е вътрешното удовлетворение и непрестанното търсене на справедливост”. Именно тогава според Светослав Иванов нашата професия се превръща “в призвание, източник на вдъхновение и в същото време – броня и щит”.

На участниците в Web Report, които могат да изпращат материали до 30 април, водещият на “120 минути” казва: 

“Вашата работа има значение. Бъдете горди с това, което правите, защото вие сте на световно ниво. България далеч не е толкова зле, колкото се опитват да ни втълпяват различни политически играчи. Ако се огледате какво се случва с медиите в региона около нас и дори в централна Европа, ще го осъзнаете”.  

ВИЗИТКА


Фотокредит: Андрей Рашев, bTV Media Group

Журналистът на bTV Новините Светослав Иванов е водещ на знаковото обзорно актуално предаване “120 минути”. Той е автор и на едни от най-значимите български документални филми за Близкия Изток от страни като Ирак, Афганистан, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан и много други.

Носител е на множество престижни награди, сред които “Робер Шуман” на Европейската комисия за разследването “Полумесец в Короната” за ислямистките движения в Лондон, награда от Съюза на българските журналисти (СБЖ) за принос към телевизионната журналистика – “Златно перо” през 2016 г., трикратно е обявен за “Репортер на годината” от колегите си в bTV – през 2008, 2009 г. и 2012г. През 2018г. взима награда от медийния конкурс “Светове и цветове” в категория “Телевизия” за цялостен обществен отзвук от изданията на предаването. През 2021 г. Светослав Иванов заслужи голямата награда за цялостен принос “Даниела Сеизова – В името на живота”, както и отличие за висока езикова култура от Софийския университет.

Завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски” със специалност “Журналистика”. Специализирал е в Организацията на Обединените нации в Ню Йорк и Женева през 2012 г., а през 2018 г. завършва специализирана програма по “Negotiation Mastery” (Майсторство в преговорите) в Harvard Business School. Журналистическата му кариера започва в “Дарик” радио, където е репортер и водещ.

Светослав Иванов представя на зрителите на bTV ексклузивни срещи с хора от цял свят като Сесилия Саркози, Лех Валенса, Виктор Юшченко, Ахмет Давотоглу, бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулси, бившият агент на КГБ Михаил Любимов, Рибал ал Асад, Ричард Брансън, Джордан Белфърт и много други. Негови статии са публикувани в някои от най-авторитетните печатни издания, сред които британския вестник “The Independent”.

Автор е на хитовия сборник “Там, където загинаха дърветата” (2015) с пътеписи от най-горещите точки на света. Книгата влиза в класацията на най-продаваните книги в България през 2015-та година. Втората книга на Светослав Иванов – “Чудовища и будители” (2017) – събира 75 коментара от мини рубриката му, в която в началото на всяко предаване коментира най-интересните теми от седмицата.

Светослав Иванов е автор и на филмите: “Бегълци в Лондон”, “Пътят след София”, “Иран на Хомейни”, “Либия преди и след Кадафи”, “Защо тъгува Ратко Младич”, “Ромео и Жулиета от Близкия Изток” и други.

ПОСЛАНИЕТО НА СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ

Светослав Иванов: Най-важната задача пред истинските медии е да бъдат пазители

Преди година, във връзка с 25-ата годишнина на Dir.bg и шестото издание на конкурса за чиста журналистика, той сподели в интервю, че усещането от толкова много информация, събития, образи, картини и звуци, е като да си върху скала по време на буря – “да ловим дъждовни капки насред проливен дъжд”. Питаме го дали се промени това усещане година по-късно:  

Миналата година спомена за усещането, което създава бурята от информация, събития, образи. Година по-късно успяваме ли според теб да уловим тези капки? 

За една година в информационната среда се промениха доста неща. Например алгоритмите на социалните мрежи потиснаха още повече новинарското съдържание. Трендът на кратко видео във вертикална форма по подобие на “Тик Ток” продължава да е основен приоритет за разпространение, но създателите на съдържание усещат, че зад това няма бизнес модел. От друга страна сме свидетели на стремежа на големите социални мрежи да се откъснат от новинарското съдържание, особено през тази година, в която на избори излиза да гласува повече от половината човечество.

Може би най-после дойде осъзнаването, че инструментите им срещу манипулациите са меко казано слабо ефективни, което коства прекалено много на света. Знаете какво е “Заешката дупка” от “Алиса в страната на чудесата”. В технологичния свят това е термин, който описва начина, по който социалните мрежи завличат потребителите си, манипулирайки техните стереотипи, страхове и емоции с цел те да прекарат пред екрана колкото се може повече време. Защото най-ценният капитал, за който се борят всички е вниманието. В случая с класическите медии – и доверието. Да се бориш за внимание, докато пазиш доверието в себе си като собственото си сърце. Това е основната задача.

Чистата журналистика отново е на фокус: Започва Web Report 2024

Какъв ще е ефектът? На първо място, това е лоша новина за всички, които изградиха прекалена зависимост от трафика на Facebook, те просто вече не получават тази видимост. В западния свят вече започнаха фалити. Същото важи и за създателите на съдържание, които гледаха на социалните мрежи като на основна платформа за популяризиране на своя труд.

В този смисъл очаквам частични промени в посока завръщане към близкото минало – информацията ще започне да се консумира все по-често чрез медиите и класическите форми – новини, анализи, публицистика, контекст. Емоциите постепенно ще отстъпят място на по-голямото усилие да разбираш и осмисляш света около теб. В този смисъл, през този сезон гледаемостта на “120 минути” е доста висока, което ме радва.

Като цяло, ни очакват доста интересни глобални промени в медийния сектор. Това ще засегне и рекламния бизнес, който също постепенно ще се завръща към класическите форми за реклама. Особено в среда на милиони сайтове, чието съдържание се генерира от AI, но се показват реклами.

Вече сме си говорили и за началото на кариерата ти – за пътуванията в конфликтни зони и за издадените книги. Но правил ли си равносметка какво ти е дала и какво ти е отнела професията? И какво би посъветвал от дистанцията на опита си Светослав Иванов от първи курс?

Професията ми даде много, но и аз дадох много на работата си. Ти ме познаваш от онези години, когато заедно започвахме в радиото. Така става винаги, когато работиш това, което обичаш. Аз често си мисля за първите си стъпки и казвам на младите колеги, че в тази работа може да успееш само ако основният движещ мотив за теб е вътрешното удовлетворение и непрестанното търсене на справедливост. Тогава нашата професия се превръща в призвание, източник на вдъхновение и в същото време – тя е броня и щит.

Давам си сметка, че обществата ни са много поляризирани. За сърцата и умовете на хората се борят всякакви субекти – глобални и локални. Но в крайна сметка, някои неща не се променят. Разбирането за добро и зло е едно от тях. 

Кой беше последният журналистически материал, който те впечатли?

Често се впечатлявам от работата на моите колеги. В моя екип имам удоволствието да работя с журналисти като Стоян Георгиев и Марин Николов, чиито разследвания и репортажи наистина имат огромен ефект. От разследване на Марин например започна разплитането на случая с лабораторията на “Капитан Андреево”.

Мария Ванкова пък предизвика законодателни промени в режима на купуване на онколекарства, защото законът беше направен така, че някои да си прибират милиони от нашите пари.

Има и много примери в други медии – по-малки и по-големи. Около нас има толкова силни журналистически материали и хора, които не спират да вършат своята работа на много високо ниво. Те са тук и са сред нас, стига да не сме загубили сетивата си да ценим труда им. 


Фотокредит: Андрей Рашев, bTV Media Group

Ти си и един от новите членове на елитното жури от професионалисти с дълъг опит, които трябва да отсеят наистина качествените материали, изпращани от колегите от толкова много конкурентни медии. Какво трябва да съдържа една журналистическа разработка, за да те впечатли? Или какво отличава качествената журналистика?

В днешния свят отговорите на въпросите – кой, кога и как стигат до нас веднага, често в реално време. Все по-ценен обаче става отговорът на въпроса – защо. Контекстът на събитията и явленията е най-голямата ценност в момента. Не трябва да забравяме това. 

Изкуственият интелект заема все по-голямо в работата ни, но като че ли още са двупосочни мненията дали е наш приятел или заплаха? С какво според теб той би могъл да ни облекчи и какво не може да замени?

Много е вредно да възприемаме AI само чрез едно от проявленията му – чатовете. Това е много по-голяма тема, но в контекста на журналистиката, големите платформи ще допуснат много голяма грешка, ако заложат на модели, които да се намесват в дълбочина в знанието и информацията. Казвам това не само защото “The New York Times” заведе огромен иск срещу създателите на ChatGPT, заради авторски права, а тепърва се очакват още искове от големи медийни групи.

7 години, над 1300 материала и близо 500 участници: Web Report отново е в разгара си

В случая, изкуственият интелект може да отговаря на всякакви въпроси и да композира писмено съдържание, включително разкази, поезия, есета, дори домашното на нашите деца. Този принцип се използва за създаване на реалистични видео образи на реално съществуващи хора, реалистична аудио имитация на техните гласове и постепенно, но много опасно размиване на границата в нашето съзнание – кое е истина и кое е фикция. Видях нагледно какви могат да са последствията по време на специализация в САЩ миналата есен, по покана на Държавния департамент. Там вече има десетки примери на компромати, генерирани от AI.

За човечеството, това означава, че на хоризонта се задава нова вълна дезинформация и фалшиви новини, което има отношение към представите ни за света и познанието. Защото изкуственият интелект се захранва от съдържание, писано от хора с различни мотиви. Големите езикови модели в момента работят така, че ако някой твърди нещо невярно, при обобщението на цялата информация по дадена тема, чатът с генеративен изкуствен интелект прихваща и фалшивото съдържание и го включва в отговора, без да може да разграничи истина от лъжа. Зловещо и много опасно за всяка организация, институция, личност или историческо събитие.

Как да се справим според теб с т. нар. deepfaке (дълбока фалшификация)? Видяхме наскоро на каква дезинформационна кампания стана обект Юлия Навалная, наши колеги и публични личности редовно стават обекти на фалшиви реклами…

Нямам отговор на този етап, но работя доста по въпроса с мои колеги и приятели от IT сферата. Всичко опира до медийната грамотност. Най-големият ми страх е това да не се превърне в поколенчески проблем – да не завещаваме решението на нашите деца. 

За финал, какво би пожелал на колегите, които изпращат най-добрите си материали в конкурса Web Report до 30 април?

Вашата работа има значение. Бъдете горди с това, което правите, защото вие сте на световно ниво. България далеч не е толкова зле, колкото се опитват да ни втълпяват различни политически играчи. Ако се огледате какво се случва с медиите в региона около нас и дори в централна Европа, ще го осъзнаете.

Изисквания и допълнителна информация за участие:

  • Конкурсът е отворен за участие в периода 7 февруари – 30 април 2024 г.
  • Одобрените за участие журналистически материали ще бъдат публикувани в категория “Участници” в сайта на конкурса, където може да бъде намерена и пълната информация за него, изискванията към материалите и какво още е необходимо, за да кандидатствате.
  • Подробности можете да намерите и във Facebook страницата на Web Report.
  • За да бъдат одобрени материалите за участие в Web Report, те трябва да са написани на правилен български език, да гарантират за достоверността на информацията чрез препратки и цитиране на оригиналните източници и да посочват своя автор.
  • Важно изискване е материалът да е публикуван в периода 07.02.2023 – 30.04.2024 г.

Жури

Журито вече е добре известно на аудиторията, но тази година новите членове са трима – журналистът на bTV Новините и водещ на знаковото обзорно актуално предаване “120 минути” Светослав Иванов, главният редактор на “Капитал” Алексей Лазаров и Никола Костадинов – главен редактор на Dir.bg. 

И тази година част от журито отново е генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Евгения Атанасова (журналист и продуцент, БНТ), както и Анна Заркова (журналист и писател), Ива Дойчинова (програмен директор на Радио “Фокус”), Методи Владимиров (изпълнителен продуцент “Новини”, NOVA) и Ваня Николова (журналист и сценарист). Оценката си за материалите ще дадат и Владимир Йончев (главен редактор на OFFNews.bg), Найден Тодоров (председател на Българската асоциация на спортните журналисти), Ирина Велева (главен редактор “Мениджър Нюз”), Евгени Димитров (основател на агенция “Булфото”), Илияна Захариева (директор “Корпоративни комуникации”, А1), Николай Петров (старши редактор и водещ на програма “Хоризонт”, БНР) и Александър Попов (главен редактор на Dnes.bg). 

Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Радио “Фокус”, Darik, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание “Мениджър”, 3eNews, телевизия ММ и агенция “БулФото”.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар