В държавата на мутрите: Филип Трифонов умря обиден, унизен и беден

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Големият Филип Трифонов си отиде обиден, унизен и беден, защото в държавата на мутрите културата и изкуството са извън приоритетите – магистрали, саниране и строежи, от които може да се краде на едро.

Великият актьор, белязал българското кино с незабравими образи, почина внезапно, абсолютно неочаквано за всички от инфаркт. Ран от вечната класика „Момчето си отива” бе покосен внезапно от масивен инфаркт навръх Богоявление и издъхна на 73 години. Децата и внуците му, както и цялата гилдия, са в шок от черната вест.

Нищо не предвещаваше мрачната новина в първите дни на 2021 г. Големият актьор публично не се оплакваше от здравословни проблеми. И на стари години спортуваше редовно, ходеше пеша по 10-12 километра всеки ден ден, не бе пълен, като се опитваше да спазва дисциплина, която носеше в себе си от годините в спорта. Малко известен факт е, че в средата на 60-те Трифонов е успешен състезател по бокс, припомни „Уикенд”.

„Не мога да повярвам, че го няма. Часове преди да издъхне, се чухме по телефона. Трябваше да се събираме същата вечер при наши общи приятели. Когато му звънели, не отговарял по телефона. По-късно сина му се свързал и съобщил, че си е отишъл. Инфаркт… Много съм разстроен”, сподели един от най-близките приятели на Трифонов – колегата му Павел Поппандов. Двамата са близки от десетилетия, сближават се по време на снимките на знаменития филм „Оркестър без име” – друга класика с участието на Трифонов.

Тъй като времето било хубаво, по-рано през деня на Богоявление, Филип закарал внучката от дъщеря си на стадион „Юнак”, за да кара кънки. Докато тя се пързаляла, актьорът я чакал в колата. По някое време тръгнал към пързалката, за да взима момичето, но внезапно му прилошало. Пътьом паднал в несвяст. Шокираното дете и случайни минувачи извикали линейка и го закарали в болница, а от клиниката след около час се обадили на дъщеря му и сина му със зловещата вест, че вече не е между живите.

Филип нямал никакви сериозни оплаквания от здравето си, имал някакви дребни проблеми със сърцето, но неотдавна бил при кардиолог и изследванията му били доста добри. Кръвното му било в норма, общо взето бил здрав. Затова близките му възнамеряват да поискат аутопсия, за да се разбере със сигурност от какво е починал.

Приживе най-голямата болка на Филип Трифонов беше, че въпреки десетките роли в киното и в театъра, нямаше пенсия. Държавата му отпускаше под 200 лева социална пенсия. Той бе дълбоко обиден, че комисия към Министерство на културата, начело с кинаджията и баща на Чочо Попйорданов – Иван Попйорданов, го отхвърли и не го одобри за пожизнена персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева.

В последните години Филип Трифонов написа десетки писма до различни институции – премиер, парламент, Министерство на културата с питане защо държавата не му отпуска достойна пенсия, както на него, така и на други творци. Отговор така и не получи, макар че всички твърдят, че талантът му е безспорен и той заслужава достойни старини.

„Как да живея с пенсия под 200 лева? Продавам си книгите, за да си платя парното. Дано не стана клошар, но натам съм се запътил. Май ще ми се наложи и аз да бъркам по кофите“, откровен бе звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. „Ако бях млад, отново щях да замина за чужбина. Вече веднъж съм го правил – карах такси, бил съм гастарбайтер в Нюрнберг, хамалин, шофьор на камион, какво ли още не. Но сега не съм млад и това е проблем. Иначе отдавна да съм се махнал от тук“, тъжен бе Филип Трифонов, спомняйки си за емигрантските години в Германия в началото на 90-те.

А след това добавяше: „Добре де, по кофите няма да ровя. Но пък виж хамалин на стари години мога да стана. Ще пренасям тухли примерно“, редеше той предположения с тънко чувство за хумор.

Актьорът обаче нямаше право да получи по-висока пенсия, тъй като нямаше достатъчно стаж за пенсиониране. Според НОИ след 1989 г. Трифонов е бил основно на свободна практика и не са му плащани социални и здравни осигуровки. Затова той се надяваше правителството и парламентът да му отпуснат пенсия за заслуги.

Единствената „далавера“ за Фипо, както го наричаха колегите и приятелите му е, че се возеше безплатно в градския транспорт. „Добре, че станах почетен гражданин на София. Това ми е моралната утеха, че иначе и билетите станаха скъпи“, къде на шега, къде наистина споделяше Трифонов.

През 2018 г. специална пожизнена пенсия получиха колегите му оперната певица Александрина Милчева, археологът Мария Чичикова, пианистът проф. Иван Дреников, актьорът Павел Поппандов и композиторът проф. Петър Льондев. Петимата бяха отличени със 700 лева за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата. „Аз не заслужавам ли подобно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм участвал, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди. Нямам ли и аз принос към изкуството у нас?“, попита още тогава обиденият и дори разгневен Трифонов.

Малко преди да навърши 68 години, актьорът, изрекъл култовата филмова реплика: „Една боза от шест стотинки“, бе на щат в Народния театър, където получаваше заплата от близо 800 лева. Директорът Мариус Донкин обаче прецени, че повече не може да плаща заплати на хора в пенсионна възраст и съкрати Филипов, като му предложи да му плаща хонорар за единствената пиеса, в която актьорът играеше там – „Сако от велур“ по Станислав Стратиев.

„Първата сериозна работа намерих в италианска фабрика за тортелини. Обработвах машинно десетки килограми мортадела. Казвах си, „хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела“, но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката”, пак се иронизираше актьорът, връщайки назад в годините от началото н прехода.

Той не издържа в Германия и се завръща, за да изкара най-трудното десетилетие в живота си – време, през което „мъжът вкъщи“ става съпругата му. Нейните доходи, без да са големи, превишават бюджета от творческата му дейност. Първите две години след завръщането актьорът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отрича, че е звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Не му става неудобно, но усеща, че на клиентите им става тъжно.

„Започнах да потъвам, разболях се тежко. Една сутрин, след много пиене и пушене, се наведох да си вържа връзките на обувките. Зави ми се свят и паднах на главата си”, разказа приживе Трифонов. След това обаче се взел в ръце и успял да се върне на сцената.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар