В Куба доларът е цар, стига да го имаш

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На входа на всеки магазин в Куба може да се види едно и също съобщение: “Конвертируеми песос (кубинско конвертируемо песо или CUC) не се приемат”. С наближаването на крайния срок, когато трябва да остане една-единствена валута, всички на острова искат долари, но първо трябва да ги намерят, коментира Ригоберто Диас, Франс прес, цитирана от БТА.

“Ако от 11 милиона жители, например, 1 милион могат да купуват в долари, тогава какво става с останалите? Аз нямам семейство в чужбина”, за да ми изпращат скъпоценните зелени банкноти, недоволства 31-годишният Алексис Родригес, докато чака на опашка да си купи кафе с CUC на пазар в Хавана, където все още приемат тази валута.

От 1994 г. кубинците жонглират между CUC, което е вързано към долара, и кубинското песо (CUP), което струва 24 пъти по-малко. Скоро първото ще бъде премахнато, а за второто има риск от силно обезценяване и затова кубинците се обръщат към трета валута, която изглежда по-надеждна и това е щатският долар.

Останал без туристи заради пандемията от новия коронавирус и отслабен от американските санкции, островът, който се управляван от комунистическата партия от 1959 година, има нужда от валута повече от всякога.

Куба внася 80% от стоките, които потребява, а няколко доларови банкноти са можели да вкарат човек в затвора до 1993 година. След това щатската валута циркулираше свободно в Куба до 2004-а и сега доларът направи голямото си завръщане.

В някои супермаркети и магазини за домакински уреди и авточасти, хората вече могат да пазаруват само в щатска валута и с банкова карта по открита местна сметка за целта.

Нищо чудно

Така кубинското правителство получава в крайна сметка валутата, похарчена през тези сметки, които някои кубинци захранват с долари, преведени от техните семейства в чужбина. Мнозинството местни жители обаче са принудени да търсят щатската валута на острова.

Да намерите долари в банката или в обменно бюро? Невъзможна мисия. Единственото решение: черният пазар, на който търсенето повиши курса му до 1,50 CUC – доста над официалния курс от 1 CUC.

Централната банка отрече слуха, че CUC ще бъдат извадени от обращение още през октомври, но привлекателността на долара остава силна, тъй като мнозина кубинци, които получават месечна заплата, еквивалентна на 40 долара, в CUP, установяват, че магазините, където се плаща в долари, са по-добре снабдени.

Но на фона на повсеместния недостиг на стоки, в това няма нищо чудно. Именно това потвърждава и Ниурка Ромеро, 50-годишна домакиня, на излизане от един от тези модерни магазини.

“Не си купих почти нищо, а похарчих 30,90 долара – много е скъпо”, въздъхва тя, показвайки в кошницата си десет малки бутилки с плодов сок, пета пакета спагети и пет кутии доматено пюре.

За Павел Видал, кубински икономист от университета “Хавериана” в Кали, Колумбия, тази повторна доларизация на икономиката на първо място е признание на властите, че са се провалили, и е последица от “непълните и доста под очакванията” реформи.

“Най-лошият възможен момент”

Вместо да изчака идеалния момент, за да остави в обращение една-единствена парична единица – най-необходимата реформа според експерти – правителството, притиснато от обстоятелствата, ще направи това в “най-лошия възможен момент”, подчертава Видал, със “значителна понижаване на официалния обменен курс”.

Когато обяви отварянето на магазините, където разплащането става с долари, министърът на икономиката Алехандро Хил обеща да не се стига до “икономически апартейд” и обясни, че целта е да бъде задоволено търсенето от прослойката от населението с най-голяма покупателна способност.

Соила Родригес, 75-годишна жена, която получава месечна пенсия от 280 CUP (12 долара), очевидно не е част от тази от класа. Тя вече само може да се надява нейната внучка да й превежда долари от Съединените щати, коментира Ригоберто Диас, Франс прес,

“Ако тя ми прати пари, аз няма да ги сменя (в CUC), ще отида в Мирамар (квартал с доларови магазини), и дори само за 30 или 40 (долара), ще мога да си купя няколко дребни неща”, започва да мечтае възрастната жена.

Независимо какво е валутата, едно нещо не се променя във всекидневието на кубинците: дългите опашки, на които чакат.

“Тук съм от 5.15 ч., сега е 11.30 ч., но вече затварят магазина и ще трябва да се върна утре, за да си купя моето кафе”, оплаква се Магалис, 52-годишна учителка.

Според нея правителството не прави достатъчно, за да ограничи опашките през периода на пандемия. “Ако Ел Команданте Фидел Кастро (починал през 2016 г.) още беше жив, той щеше да направи нещо хубаво за народа”, уверена е тя.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар