В очите на „Евронюз“ след 10 г. в ЕС българите и румънците живеят по-добре

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Членството ни в Евросъюза е подобрило живота ни. За последните 10 години, през които станата ни беше пълноправен член на Общността, хората са започнали да живеят по-добре. Това пише в анализ на
Крис Харис, публикуван от “Евронюз”, като отново ни разглежда в комплект с Румъния, с която заедно бяхе приети в ЕС на 1 януари 2007 г. Десетилетие след влизането в Европейския съюз какво
влияние има членството върху България и Румъния? По-добре ли са българите и румънците?
Това са първите въпроси, на които се опитва да отговори анализът на
“Евронюз”,
предаде БГНЕС.

Брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни през последните десет години. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за ЕС при влизането в съюза през 2007
г.,
докато през 2015 г. вече достига до 47%. В същото време в Румъния през 2015 г. БВП е 57%, което е доста повече от отчетените 43% през 2007 г., показват данните на
“Евростат”.

По-малък е и броят на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване и в двете държави. В България около 60% влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. – 41,3%. В Румъния
стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 г. Независимо от тези позитивни индикатори, не всички хора в Румъния усещат промените в портфейлите си, казва румънският политически
анализатор Раду Магдин пред “Евронюз”. “Да, може да се каже, че регистрираме икономически растеж, може да се каже, че след икономическата криза Румъния е икономическият тигър на Европа. Има обаче
едно чувство на безсилие, което не е може да се обясни от Европа, в смисъл, че икономическият растеж не може да се отрази в джобовете на хората”, допълва Магдин.

Структурата на икономиката е базирана основно на износ. Печалбите, които се правят от многонационални компании, се отразяват в растежа, но е много трудно да се отнесе този растеж към
джобовете на хората, тъй като те не участват в преразпределението”, посочва политическият анализатор. Какво се случва с всички българи и румънци, които работят в чужбина? Софийски медии съобщават
през 2015 г., че броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн.) е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн.). В същото време Румъния има най-бързо растящата диаспора в периода 2000-2015 г.
за страна, която не се намира във военен конфликт, по данни на ООН. “Има огромно изтичане на мозъци”, казва Магдин. “Истината е, че много малко от тях се връщат след години в чужбина”, допълва той.
Въпреки това някои се връщат за кратки периоди, също като работниците в Брюксел, които са помагали на румънския премиер Дачиан Чолош по различни проекти, посочва анализаторът.

Бих казал, особено в случая на Букурещ, че все повече хора се връщат, дори и в други части на страната”, казва той. “Например аз почивах в Северна Румъния и там имаше цяло село от хора,
които са отишли да работят в чужбина, цели семейства, заети в сферата на строителството във Великобритания, и всички те се бяха върнали за Коледа и започват да строят къщи у дома. Фактът, че правят
това, означава, че виждат бъдещето си в Румъния”, посочва още Магдин.

И двете държави имат полза от парите, изпратени вкъщи, показват данни на “Евростат”. България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 г., което е
увеличение от 268,9 млн. евро с
прямо 2010 г. Румъния е докарала печалба от 503,7 млн. евро през 2015 г., което представлява увеличение от 375,9 млн. евро спрямо
отчетената три години по-рано съма. Ами всичките пари от Брюксел? От 368-те млн. дадени за удължаване на софийското метро до 355-те млн. евро, отделени за подобряване на водата и
инфраструктурата на отпадните води в Румъния, дори и най-пламенният евроскептик няма да може да спори за това, че Брюксел не инвестира в двете държави. Румъния е разпределила 23 млрд. евро за
финансовия период 2014-2020 в сравнение със 7,6 млрд. евро за България.

Българите и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от “Евробарометър”. Само 36% от хората, запитани през 2007 г., са посочили, че са
доволни от живота си, в сравнение с 53% от румънците. До есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците.

Според Магдин е проблем, че Румъния и България действат на европейската сцена така, сякаш са кандидатки за ЕС, а не пълноправни членове, но по всяка вероятност и двете страни ще
се борят за повече присъствие в средносрочен план. Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две
години.

В допълнение, посочва Магдин, Румъния може да поиска от Брюксел повече гъвкавост по отношение на размера на нейния дефицит, тъй като новото правителство в страната ще се опита да изпълни
предизборните си обещания. “Понякога човек има усещането, че Румъния и България са заели позицията на добрите деца в блока – понякога прекалено добри и може би невинаги гледащи своите собствени
интереси”, казва той. “Смятам, че това ще се промени, не чрез по-твърд тон от София и Букурещ, но ще видим двете държави да казват “Хора, ние не ви причиняваме никакви проблеми, ние сме еврофили, и
двете ще имаме европейско председателство през следващите две години , дайте ни почивка, дайте ни пространство, помогнете ни да представим успешно европейския проект”, допълва още румънският
анализатор.

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар