Газопроводът IGB или новият газов шанс за България

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вече е факт – газовата карта е променена. Отново. Този път заради газопровода IGB (междусистемна газова връзка Гърция-България) с възможност за доставка на 3 млрд. куб м синьо гориво на пазара. Навлизането на азербайджанския газ на територията на България по ново трасе и възможността за достигането му до съседните страни като Румъния, Унгария, Словакия дава ново измерение не само на региона, но и на значението от промяната на газовите потоци.

Стартът на реалната експлоатация на газопровода IGB от днес, 1 октомври, се случва в момент на сериозен разрив на газовите отношение между Русия и Европейския съюз в резултат на войната в Украйна, която засили енергийната криза в Европа и доведе до изключително високи борсови цени на природния газ. Но и не само това – случва се и в момент на промяна на енергийния микс на Европа с по-високи обеми втечнен природен газ (LNG), намалено потребление, почти пълно спиране на руските газови доставки. На този фон само преди дни се състоя пускането в лизането в експлоатация на газопровода Baltic Pipe за доставка на синьо гориво от Норвегия до Полша. Тази стъпка с почти паралелния старт на IGB очертава категорично нова ситуация на газовия пазар на Европа. А тези факт се подчертава от ключовата визита на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е на посещение у нас.



Историята на междусистемната газова връзка Гърция-България е твърде дълга. Факт е, че днешният старт е резултат на усилия, продължили почти девет години. Пътната карта бе подписана едва през 2015 година. Този дълъг процес говори за лавиращи според различни интереси неустойчиви политически решения, но и за тежка административни и институционални проблеми.






Междусистемната газова връзка Гърция-България сереализира от смесеното инвестиционно дружество „АйСиДжиБи“ (ICGB), регистрирано в България през 2011 г. с акционери „Български енергиен холдинг“ ЕАД с 50 процента и „АйДжиАй Посейдон“ (IGI Poseidon), който също държи 50 процента. Съакционерът „АйДжиАйПосейдон“ e дружество, регистрирано в Гърция с акционери гръцката компания Депа (DEPA International Projects) с дял 50 процента, и италианската енергийна група „Едисон“ (Edison S.p.A), също с 50 процента. В съответствие с устава си „АйСиДжиБи“ АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като финансира реализацията му, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на природен газ. Общатастойностнапроекта е 220 млн. евро, осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка (110 млн. евро), оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (39 млн. евро), Механизма за свързване на Европа (45 млн. евро) и собствени средства на акционерите в проектната компания „АйСиДжиБи“ АД.

Тази скучна хронология не дава представа за тежките процеси, през които премина самото дружество, за нападките, случили се в резултат на различни интереси, за проблемите при строителството и като цяло за високото напрежение, на което и досега са подложени мениджърите.

Днес газопроводът IGB дава възможност на България да получава азерски газ, добиван от азербайджанското газокондензатно находище „Шах Дениз 2“. Газопроводът е включен към Трансадриатическия газопровод (ТАР) по който газа от находището Шах Дениз се доставя до европейските пазари. Церемонията по първата копка на газопровода се състоя на 22 май 2019 г. в България.

Газопроводът свързва гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) както с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на Комотини, Гърция, така и с българската газопреносна система („Булгартрансгаз“ ЕАД) в района на Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, от които 140 км са на българска територия.

На първи етап капацитетът на газопровода е за 3 млрд. куб м годишно. На втори етап в зависимост от развитието на пазара този капацитет може да бъде увеличен до 5 млрд. куб м, което ще изисква построяване на компресорни станции.

Резервираният капацитет е за 1,57 млрд. куб м по дългосрочно споразумение до 25 години. Това означава, че на пазара на природен газ навлизат на този етап четири нови търговеца. Останалият капацитет ще бъде предложен на аукциони на две водещи платформи – PRISMA и RBG.

Общата инвестиционна стойност на проекта за IGB е за 240 млн. евро (без ДДС), от които 220 млн. са капиталови разходи.

Според договора, подписан още през 2013 г. , България ще получава 1 млрд. кум м газ годишно. Българската страна има желание за получаване на поне още 200-300 млн. куб м синьо гориво и преговори вече текат от месеци. Доставките по IGB ще покрият голяма част от търсенето на природен газ през зимния период и ще осигурят конкурентоспособност на пазара.

Като цяло Западните Балкани представляват нова възможност за разширение на интерконектора. След разширяване на газопровода до 5 млрд. куб м годишно IGB може да осъществява доставки до Молдова и Украйна.

Азербайджан от своя страна разчита, че разширяването на географията на азерския газ не завършва дотук, тъй като заради проблема с руските газови доставки все повече страни заявяват желание за доставки. В допълнение, вече има договореност между ЕС и Азербайджан за удвояване на капацитета на Южен газов коридор до 2027 г.

Дивересификацията вече е тук. Сега на ход е пазарът. Колкото до газовата карта, тя ще продължи да се променя.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар