Галин Стоев, който написа писмо на Борисов: „Властта е абсолютно сляпа за собствената си катастрофа“

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди дни българският режисьор Галин Стоев, който понастоящем е директор на Националния драматичен театър в Тулуза, Франция, изпрати отворено писмо до премиера Бойко Борисов. В него той по безпощаден начин постави злободневните въпроси на деня и посъветва премиера да бъде внимателен в думите и действията си, тъй като историята „го гледа“, а нейният съд е безпощаден.

 

Посредственост властва на всяко едно ниво в българската държава. Посредственост и поголовно обезкултуряване.“, е категоричен човекът на изкуството.

На въпрос на „Дойче Веле“ какво го порвокира да изпрати това писмо, той подчертава, че то е резултат от дългогодишен процес, в който постъпателно са се трупали негативизъм и възмущение от стратегията и философията на едно недопустимо, според него, политическо поведение. Протестите са канализирали достатъчно гняв и в този случай просто е трябвало да се намери адекватна форма на изказ, която да не е в тона на обичайната чернилка.

Аз, както и всеки друг, имам правото да я изразя, но нямам правото да натоварвам четящия с нея, нито да го унижавам, защото това би превърнало писмото ми в обикновен акт на нарцисизъм. А такива има достатъчно и без принос от моя страна. Друг е въпросът, че адресатът на това писмо е формален – то е писано не толкова, за да го чете той, а за да го прочетат колкото може повече хора. Целта е да се формулират и освободят думи, които така или иначе вече съществуват в съзнанието на огромно количество хора„, уточнява Стоев.

Факт е, че протестите са “изблик на социална енергия”, но въпросът е дали премиерът е очаквал той да “отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и безволие”, пита изданието.

Според режисьора избликът е сериозен сигнал за случващото се на едно по-дълбоко ниво и именно този сигнал управляващите се опитват да изкривят и омаловажат. Затова е изключително важно да се насърчава съзнателност и да се напомня, че независимо кой е на власт, коректив винаги има. Той е етичен и се основава на централни морални принципи, на базата на които обществото е постигнало консенсус. Когато тези принципи са погазени, гражданите имат не просто правото, но и задължението да се противопоставят.

Убеден съм, че сме свидетели на появата на нова критична маса, която възприема света с много по-широк поглед от този на политиците, които я управляват в момента. Тези мислещи жени и мъже вече знаят, че правовата държава е реално възможна, защото самите те са я виждали и сега си задават логичния въпрос: защо и ние да не можем да я постигнем„, разсъждава режисьорът.

Стоев е категоричен, че натискът на българите отвън може и трябва да се слее със съпротивата на българите вътре. „Колкото и управляващите да се опитват да противопоставят тези две групи, те са близнаци и се стремят към едно и също нещо. Освен това тук са семейството ти, приятелите ти, учителите ти, хората, които обичаш и които са важни за теб. Това е емоционален пакт, който те прави отговорен, независимо къде се намираш. И това чувство за отговорност води непрекъснато разговор със съвестта ти„, казва още режисьорът.

Той анализира случващото се в България към момента като властваща латентна посредственост на всяко едно ниво. В такъв климат аномалиите започват да изглеждат като закономерности. „Тогава естественият рефлекс на индивида е да се спасява поединично, защото вече не вярва на никого и на нищо. Омерзението взима връх и се превръща в социална пасивност, а това е идеалната среда за виреене на актуалното статукво, закрепено с институционални репресии, представящи се за действаща законност„.

Галин Стоев не спестява укорите си и към Прокуратурата в страната, която не може да гарантира правовата държава.

Опитите на прокуратурата да открие снимащия, вместо да попита снимания, издават спиращ дъха инфантилизъм. Влизането в президентството пък окончателно доказа, че главният прокурор може да надмине по нелепост и тези, които му организираха конкурса за този пост. Паралелно с това интелигентната акция в Сараите предложи на гражданите нагледна илюстрация на това какво е да си олигарх под чадъра на властта. Всичко това влезе в идеална синхронизация, която отприщи недоволството“.

Според режисьора, олигархичната власт по принцип не обича интелектуално еманципирания гражданин, защото той има критически поглед и може да мисли сам, без опорни точки, спуснати му отнякъде. За такава власт той е потенциална опасност, тази власт има интерес да създава безлична и сива маса, която е лесна за манипулиране. Глупакът обожава да съсипва авторитети, защото това е единственият му полезен ход в опита да придобие легитимност, превръщайки така и другите в глупаци.

Това е като да разполагаш с Кралски печат, който ти дава изключителни правомощия, а ти да го ползваш за чупене на орехи. И ако в една художествена фикция това може да изглежда комично, в реалния живот е престъпно. Именно този парадокс, колкото и да е очевиден, е трудно да бъде видян и изговорен. За това се изисква базисен здрав разум, който да осветли тази дисфункционалност. Протестът на екзистенциално ниво демонстрира наличието именно на такъв здрав разум„, е категоричен Стоев.

Режисьорът обобщава, че гражданското общество и демокрацията са цивилизационен процес, а не крайна спирка на автобус. „Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-еманципирано и безкомпромисно ще можем да упражняваме контрол над тези, които са там не за да ни инфантилизират, а за да служат на цялото общество„.

Автор: Александър Детев

Източник: „Дойче Веле“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар