Ген. Стефан Янев: Между партиите и гражданското общество днес зее пропаст

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Решението на българското правителство да не плаща на „Газпром“ по двойната валутна система и спирането на доставките към страната ни е възможно да обслужи посредници и ще повиши още инфлацията. „Едни хора ще прибират едни пари. Това, което се случва, не е в интерес на българските граждани“, казва ген. Стефан Янев. Дни преди да събере Инициативния комитет за учредяване на новата партия, бившият служебен премиер отговаря на въпроси на „Труд“.

– Господин Янев или Господин Генерал, как предпочитате да започнем разговора с Вас, с кое обръщение?
– Както Ви е по-удобно. Тук съм в цивилното си качество, така че – господин Янев.

– Питам ви, защото наскоро пред „Труд“ международният анализатор Яков Кедми каза, че днес, когато политиците са безотговорни, може би генералите притежават по-голямо чувство за отговорност. Но гражданите свързват военните и с авторитаризъм, с режими. Как човек като Вас, който е работил „под пагон“, събира около себе си в момента хора за организация, която трябва да следва принципа за политически плурализъм?
– Отговорността при военните на практика е същата, каквато е и при политиците. И тя е отговорност преди всичко пред другите, отговорност пред екипа, който трябва да бъде убеден, че се следват определени общи цели. Този екип трябва да бъде достатъчно добре мотивиран, да знае, че реализирането на тези цели е дейност и дело на целия екип, а не на един човек. При военните тази отговорност се възпитава, тя се култивира и се налага от самото естество на работата и задълженията, които предполага военната професия. И в крайна сметка ефективността зависи от спазването на правилата, спазването на реда. Това е, което води до успешната реализация на целите. В същото време, спазването на правилата понякога е и решаващо за оцеляването на бойното поле или при изпълнение на съответната задача. Вероятно има примери за пряка асоциация на военните с авторитарни режими, но има и примери за цивилни, за политици, които се свързват с авторитарно поведение. Не бих казал, че авторитаризмът е доминанта и „запазен патент“ само на военните, напротив. И в политически смисъл го има като добре разпространено поведение и явление. Имаме достатъчно примери в миналото. От гледна точка на военни, които успешно стават политици, има също примери, като генерал Де Гол. Мога да кажа, че моята служба в армията, офицерският ми опит ми дава изключително добър поглед върху нещата, които са фокусирани върху начина на функциониране на една организация. Начинът, по който се управлява, начинът, по който се получава взаимозависимост и от гледна точка на ръководство – изпълнение. Този опит, придобит в армейските среди, е много полезен и в политически план, защото от моя предишен политически опит, включително и като служебен министър-председател, именно това видях и почувствах. Когато един екип се мотивира правилно, когато се поставят задачите ясно и се работи на принципна основа, когато се покаже и се уважава институционалният ред, институционалната взаимосвързаност, тогава целите, които се поставят, се изпълняват.

– Къде видяхте обществен вакуум за създаване на партията – в политическите програми, сред негласуващите българи, които след избори социолозите наричат „най-голямата партия“?
– Проблемите са много и ако се опитаме да ги градираме от гледна точка на тяхната тежест, като кризи и проблеми мисля, че най-сериозната криза, пред която сме изправени, е демографската катастрофа, която чука на вратата. Това е основният проблем, който би трябвало да вълнува българите и в частност – политическите партии, които би трябвало да търсят именно тези работещи решения за справяне с комплекса от кризи. Това, което ме мотивира, е, че дълги години търся за себе си един отговор и не го намирам по начина, който би трябвало да удовлетворява обществения интерес. А именно – съществува ли връзката между партиите и гражданското общество в нашата политическа действителност? Отдава ли се необходимото значение на ролята на гражданите? Партиите би трябвало да представляват гражданите и поне на теория да работят за тях, да търсят практически решения за обществените проблеми, които са на дневен ред. Това, което виждаме, че между политическите партии и гражданското общество зее пропаст. Гражданите биват търсени единствено преди избори с много обещания, но с неясна перспектива дали тези обещания ще бъдат изпълнени. В крайна сметка сме свидетели на един дълъг списък от неизпълнени обещания от редица политически субекти, участвали в управлението до момента. По-скоро партиите се занимават със собствения си политически дневен ред, със собственото си оцеляване или решават клиентелистки въпроси. Изглежда, че дневният ред на гражданското общество не е техен приоритет. Трябва да се търси отговор на този въпрос – как гражданското общество да бъде свързано с политическите партии. А партиите, от своя страна, трябва да започнат да работят активно с гражданското общество при реализирането на общонационалните задачи и цели.

– Кои ще бъдат основните теми, с които партиите ще трябва да мотивират избирателите си на очакваните предсрочни избори – Украйна-Русия, Скопие и ЕС, инфлационната криза? 
– Казахте очакваните предсрочни избори. Да, мнозинството от българските граждани очакват предсрочни избори, защото са разочаровани от управлението и от това, което наблюдават в момента – тази хаотичност, липса на визия и конкретика в търсенето на решения. Хората са разочаровани и от факта, че в момента усилията на управлението са насочени не към разрешаването на актуалните кризи, които се задълбочават и се множат като брой и като проблемни области. Бъдещите предсрочни парламентарни избори ще предизвикат дебат по множество въпроси, включително и по споменатите. Основната тема, според мен, ще бъде икономическата, ще бъде свързана с ежедневието на българските граждани. Икономическата криза, инфлацията и потенциалната безработица ще генерират проблеми за българските граждани и тези въпроси трябва да се решават своевременно. Икономическата и енергийната криза, както и кризата по отношение на снабдяването на различни сектори със суровини, нарушените логистични вериги, водят до икономическо напрежение в целия спектър и на малки, и на големи фирми в България. В крайна сметка българският бизнес е пряко засегнат от ценовите пикове. Несигурността с доставките на газ, но и въпросите около неговата цена, са фактор в дейността на цели отрасли, които ползват газ като основна суровина. Има предприятия, които са изправени пред перспективата да не могат да работят ритмично, или да работят при много по-високи цени. Имаме трудно предвидима среда от всяка гледна точка – както от страна на бизнеса, така и за потребителите. Имаме няколко кризи една върху друга, които удрят двата основни сегмента на икономиката – производството и потреблението. Тези два елемента са подложени на натиск, от една страна, от шоковите цени, а от друга – от непоследователната политика на правителството и неспособността му да регулира тези отношения. Това, от своя страна, има потенциал да доведе до рецесия на българската икономика. За съжаление, прогнозите на финансисти, за които и аз предупреждавах, са, че ние сме изправени пред риска българската икономика да влезе в онзи стадий, който се нарича стагфлация или казано по друг начин – висока инфлация, комбинирана със стагнация. Високата инфлация вече я има и е статистически доказана. Виждаме, че българската инфлация е поне 40-50 процента по-висока от общата европейска инфлация, а това говори, че нашата икономика не функционира пълноценно и управленските решения, които се прилагат, не работят.

– Как ще излезем от газовия капан, който щракна за България заради меко казано странното поведение на кабинета, на дуото „Петков-Василев“?
– Това е един хубав въпрос. За да кажем как ще излезем, за да намерим рецептата за лечение на този проблем, ние трябва да познаваме пълната история на заболяването. Това, което имаме като медийна информация, показва, че изглежда капанът си го слагаме сами и той си щракна като резултат от нашите целенасочени действия. В момента има хипотеза, която казва, че го правим сами, защото във веригата на доставки е важно да сложим едни посредници, които да прибират едни пари. И съответно по-високата цена да бъде отклонявана в определена посока. Всичко това не е в интерес на българските граждани, нито в интерес на българската икономика. Очаква се да бъде компрометирана производствената верига, което ще се отрази на крайната цена. Ефектът ще е допълнително покачване на инфлацията. За съжаление, вероятно ще бъда лош пророк, но воденето на тази нефокусирана върху българския интерес политика, липсата на ефективна защита на българските производители и на българските потребители, води именно до увеличаване на спиралата на натиск върху тях.

– Как ще подредите кризите по приоритет за решаване, ако Ви се наложи отново да управлявате, но вече не в качество на служебен премиер – бедност, липса на инвестиции, несигурни доставки, демографски срив?
– Те са взаимосвързани. Когато имаш един дълъг списък от проблеми, трудно е да определиш приоритета. Но за мен демографската криза е този приоритет, защото реално сме изправени пред демографска катастрофа. На практика това обрича бъдещето на България като национална държава и решението на този въпрос трябва да се търси систематично от всички партии, във всеки един момент, сега и веднага. За мен решението на демографската криза е в оздравяването на българската икономика. Това изисква усилията, които се полагат, да бъдат насочени към българския бизнес, към българското селско стопанство и то в посока на създаване на работни места, на продукт с висока добавена стойност. Трябва да се създаде среда за достоен труд и за достойно заплащане. Ако имаме развита икономика, вероятно много български граждани, които в момента са извън пределите на страната, ще изберат да се върнат в България, да бъдат полезни и да бъдат заедно със своите семейства – обратно при близките си и в държавата си.

– Казвате, че хората са уморени от идеологемите на ляво и дясно, но формациите е прието да имат „лица“ спрямо тези вектори. Не Ви ли е страх, че така членовете на големите европейски политически семейства бързо може да сложат етикета „популисти“? 
– Умората от ляво-дясно се дължи на много фактори и най-вече е резултат от поведението на партийните субекти, които достатъчно добре мимикрират, показвайки формално своята същност в една посока, а реално действията им са в друга. В чисто идеологически план бъдещата ни партия, около която се обединихме с екипа, ще изповядва т. нар. национален консерватизъм. Това означава фокусиране върху националната държава България, върху българската идентичност в сложния глобален свят, в който до голяма степен съвременните процеси подкопават устоите на националната държава. Всъщност ние призоваваме да се върнем към изконните традиционни ценности, към нашата национална идентичност, към българската национална държава като фундамент. Да се фокусираме върху укрепването на държавността и върху задачата да направим демократичната система в България добре функционираща, работеща. Да направим необходимото, така че институциите да функционират по-добре и, разбира се, всичко това да отнесем към консервативните идеи и към ценността на чисто българското, традиционното. Искаме да насочим вниманието към българския дух, който нашите предци са намерили начин да запазят през вековете и ние, като поколение днес, сме длъжни да го съхраним и утвърдим. Говоря за тази българска, културна идентичност, която трябва да предадем на поколенията след нас. Не се плаша от думата популист, защото мисля, че с действията си съм показал, че не съм такъв. Във времето съм демонстрирал реална връзка между думи и дела. Показал съм, че това, което говоря, го и реализирам. Нито аз, нито екипа ни имаме амбицията да обещаваме повече, отколкото можем да изпълним.

– Ще успеете ли да избягате от националистическите клишета за силна и независима България, които партии от различен калибър поднасяха на избирателите толкова години?
– Силна и независима България не е клише. Силна и независима България би трябвало да бъде цел на всички политически партии. Наистина някои формации с поведението си са компрометирали това понятие, но за мен то не е клише. Силна и независима България трябва да бъде цел в този многополюсен свят, в глобалната среда, в международните организации и наднационалните съюзи, в които участваме. По отношение на Европейския съюз силна и независима България означава, че тя ще взаимодейства с другите страни, но ще защитава по най-добрия начин своите национални интереси в рамките на този съюз от национални държави. В момента членството ни в ЕС не се използва по най-добрия начин, не защитаваме по ефективен начин чисто българските си интереси по отношение на подготовката на европейски директиви, регламенти, квотите, например, в селското стопанство и в други сектори. Преди ден имаше протест на международните превозвачи и ето пример – когато се приемаше пакета „Мобилност“, касаещ международни превози, трима български евродепутати не успяха да отидат до Европарламента и да гласуват именно в защита на българския интерес. Сега хората от бранша казват, че тези три гласа са били критични. Това, което наричаме популизъм, е свързано с подобни лозунги, които партиите лансират, но остават единствено в предизборните програми и обещания.

– Виждате ли криза в идентичността на НАТО? Какво е бъдещето на организацията?
– Нека да кажем, че НАТО е политико-военен съюз и той е изправен пред специфични предизвикателства, които, от една страна, се обуславят от влошената среда на сигурност, а от друга – от самия начин, по който организацията функционира. През годините беше допуснато да има доста формализъм, доста бюрокращина в начина, по който функционира организацията и това до известна степен породи проблеми във функционалността и в начина на вземане на решения в Алианса. На практика и в момента на повърхността Съюзът изглежда консолидиран. Но под повърхността се виждат различия в поведението на отделните държави-членки, включително и по отношение на ситуацията в Украйна в момента. Очевидно е, поне за мен, че организацията има нужда от прецизиране на начина на функциониране, на начина, по който се взимат решения и се осъществяват принципите на политическата отговорност и отчетност. Мисля, че има добронамереност и воля за търсене на практични решения. Предполагам, че ще се върви към подобрение на функционирането на Съюза.

– Кога разбрахте за пръв път, че имате различна ценностна система с Кирил Петков и поставихте ли тет-а-тет въпроса пред президента Румен Радев, който е сочен от политолозите за основен виновник за появата на т. нар. „Промяна“?
– Нека да кажем, че усещането за различия, разбирането, че ценностните ни системи са различни, не се случи внезапно. Това беше процес и въпрос на натрупвания. В един момент стана ясно, че ние сме в съвсем различни орбити с тези хора.

– А оценката Ви, неперсонална, за поведението на управляващото мнозинство в 47-ото НС?
– Трудно е да се каже, че виждаме някаква последователност. По-скоро виждаме хаос и конюнктурно поведение от гледна точка на прескачането от тема в тема, липсата на системен подход, липсата на стратегия накъде се води страната в перспектива от 6 месеца или дори 1 година, а дори и за пълен мандат. За себе си все още нямам точен отговор има ли тази коалиция план за мандата, или все още представя т. нар. управленско споразумение за управленска програма.

– От мола? 
– Не коментирам откъде е. Така казват.

– Държите на принципността, но ако партията Ви трябва да управлява в коалиция – двойна, тройна, четворна, то тогава в кои точки ще сложите разделителните линии срещу конюнктурните решения?
– Броят на субектите в една коалиция не е от толкова съществено значение. Важни са принципите и правилата. Всяка една коалиция трябва да бъде на първо място конструирана на базата на общи и ясни правила. Да действа и да взаимодейства с другите политически субекти в ясни институционални рамки. Разделителни линии е възможно да има преди всичко по отношение на реализацията на националните интереси и политиките, които водят до тяхното реализиране. В крайна сметка политиката предполага разделение от гледна точка на това, политическите субекти следва да намерят своя профил, своя сегмент, начинът, по който да се представят и да търсят подкрепата на гражданите. От друга страна, политиката е взаимодействие. Това взаимодействие е в основата на държавното управление.

Нашият гост
Стефан Янев е роден на 1 март 1960 г. в град Поповица, област Пловдив. Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров”, Военна академия “Г. С. Раковски”, Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ. В периода 2005 – 2007 г. е началник на департамент “Tрансформации” в Центъра на НАTО за борба c тероризма в Анкара. Последователно е бил директор на дирекция “Отбранителна политика” и “Политика за сигурност и отбрана” към МО. На 1 юли 2009 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. От 2011 до 2014 г. е военен аташе в САЩ. Вицепремиер и министър на отбраната в служебния кабинет “Герджиков”. Служебен министър-председател от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г. От 13 декември 2021 г. до 1 март 2022 г. е министър на отбраната. Владее английски, немски и руски език.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар