Георги Готев: Нашата мизерия държи бежанците на разстояние

България, Европа, Общество, ООН, Юнеско
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Георги ГотевНаскоро бе формиран екипът по кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН. Каква е твоята оценка на екипа и на първите му действия? Закъсняла ли е кампанията на Бокова за генерален секретар на световната организация?

За мен е очевидно, че нито министър Даниел Митов, нито екипът му има намерение да води кампания в подкрепа на Бокова. Един мой познат в САЩ, който се опитва да помага за избирането на Бокова, се обади във Външно и поиска да разговаря с представители на екипа, за да предложи помощта си. Отговорил му един господин, който с дълбока въздишка му казал, че премиерът е избрал погрешния кандидат. Какво можем да очакваме от екип с такава мотивация? Но Ирина Бокова има потенциал да се справи и без тази помощ или въпреки тази помощ.

Като бивш дипломат, но и като журналист – какви са твоите препоръки. Какви трябва да са приоритетите на Ирина Бокова в рамките на подготовката й? Какво трябва да направи държавата в нейна подкрепа?

При тези обстоятелства най-добре е Ирина Бокова да продължи да бъде съсредоточена в работата си като генерален директор на ЮНЕСКО и да не води никаква кампания. И аз очаквам точно това да направи. Освобождаването на град Палмира в Сирия, тази културна съкровищница на човечеството, която „Ислямска държава“ се опита да унищожи, дава възможност на ЮНЕСКО да покаже на света какво може. Както под нейно ръководство ЮНЕСКО направи чудеса за възстановяването на културното наследство в Мали, унищожено от Боко Харам. През 2014 г. френският президент Франсоа Оланд я взе със себе си при пътуването си в Мали, което нарече „най-хубавия ден“ от политическата си кариера. Преди дни Владимир Путин се обади на Бокова, за да обсъдят възстановяването на Палмира. Държавният секретар на САЩ Джон Кери през октомври беше в кабинета на Бокова в Париж и каза, цитирам по памет, че никога в историята ЮНЕСКО не е играла по-важна роля за човечеството. Не стана дума само за спасяване на културно наследство от варварите, става дума за борба срещу екстремизма, антисемитизма и дискриминацията чрез образование, става дума за защита на свободата на словото и на медиите, за отстояване на свободата срещу силите на мрака. Нашата държава трябва да направи само едно нещо. Родните варвари, които водят безумна негативна кампания срещу Бокова, трябва да млъкнат. Те трябва да бъдат порицани от най-високите инстанции на държавата, от президент, премиер, председател на Народното събрание, бих добавил и патриарха на православната ни църква. На нищо не прилича този мръсен поток от злостни клевети.

Ти наскоро пак разкритикува „българския“ посланик в ООН Стефан Тафров, който саботира Бокова. Какво провокира тази твоя реакция?

Казах и ще повторя – Тафров трябва да бъда отзован. Цялата му дейност напоследък беше в подкрепа на Кристалина Георгиева и в ущърб на Бокова. Тафров беше заявил своите пристрастия пред всичките си чуждестранни колеги. За мен той е напълно дискредитиран, във всеки случай за поста, който заема в момента, посланик на България в ООН, и като дипломат. Учудвам се, че толкова години различни министри си затваряха очите за гафовете на Тафров, част от които бившият разузнавач Владимир Константинов разказа по блестящ начин неотдавна пред Калина Андролова.

Как се развива ситуацията в Брюксел, а и като цяло в европейските институции по дежурната най-важна тема – бежанските потоци и опасността от терор?

Две неща ще кажа, които ще прозвучат песимистично – нито атентатът от 22 март ще е последният, нито споразумението с Турция от 18 март ще реши проблемите на ЕС. Относно кризата с мигрантите, най-големите страхове са свързани с притока на мигранти от Либия към италианските острови и брегове. Очаква се с настъпването на пролетта стотици хиляди, даже милиони да се устремят към Европа. Относно балканския път, Македония се държи твърдо, границата й е непристъпна, поради което съществува риск потоците да се насочат от Гърция към Албания или България. Дванадесет хиляди са в момента бежанците в Идомени, на гръцката граница с Македония. Но бежанците не предпочитат да минават през България и Румъния, защото и двете страни, нищо, че не са в Шенген, прилагат европейското законодателство и регистрират бежанците. Иначе не виждам риск у нас да се установят голям брой бежанци. България прие задължение да приеме от Гърция и Италия общо 852-ма бежанци. Но в действително само двама са се съгласили да дойдат в България, а единият от тях, понеже не му харесало, е пожелал да се върне в родния си Ирак. Нашата мизерия държи бежанците на разстояние. По темата за тероризма, основният риск е свързан не с някакви пришълци, а с граждани на ЕС, които са се радикализирали, получили са подготовка в Сирия и сега се завръщат, за да извършват атентати по родните си места. Предполага се, че около 5000 такива джихадисти се намират в страните от ЕС и че поне една десета от тях са готови да извършват самоубийствени: атентати. Затова казах, че атентатът на 22 март няма да е последният. Особено голям е броят на джихадистите с произход от Франция и Белгия. В Брюксел опасенията са свързани както с прекия, така и с непрекия ефект от атентатите. Напълно е възможно страхът от атентати да накара мнозинството британци да гласуват през юни за излизането от ЕС. Това ще бъда лоша новина както за Великобритания, така и за ЕС. Пазарите със сигурност ще изтълкуват това като начало на разпада на Евросъюза, трудно е да си представим какви ще са последиците за икономиката, но във всеки случай те ще са много лоши. Дали ще оцелее еврото, или страните ще се върнат към националните си валути? Голяма е опасността популистки, антиевропейски и крайнодесни политически сили да се възползват от тази обстановка и да влязат в правителствата на редица държави. Но дори и преди това да е станало, тенденцията към затваряне на граници вече е налице. В ЕС солидарността не е на мода. За съжаление, страни като Полша, Словакия, Унгария отказват да поемат дори минимален брой бежанци, а това кара Германия, Австрия и други да призовават да се спрат еврофондовете на неблагодарните нови членки.

А как стои България на този фон?

Отново ще кажа, че България има по-европейски позиции от повечето други държави. На срещите на върха на ЕС нашата страна се стреми към общоевропейски, а не сепаративни решения на мигрантската криза. България доказа, че е надеждна шенгенска граница за ЕС, за разлика от Гърция. Но в същото време ние не сме сред държавите, които призовават Гърция да бъде изключена от Шенген. Борисов не го направи даже когато границата ни беше блокирана седмици наред от гръцките фермери. Умерената и разумна европейска политика на България дава добри надежди за успешно българско председателство на ЕС през 2018 г. и е силен коз за кандидатурата на Бокова за генерален секретар на ООН. Една държава, която е затънала в проблеми и се е скарала с повечето членове на семейството, към което принадлежи, не би имала право да претендира за чак толкова висок приз.

 

Георги Готев е журналист, бивш говорител на Пакта за стабилност, понастоящем работи в Еурактив, Брюксел.

 

Публикувано във в.Земя – „Нашата мизерия държи бежанците на разстояние“, 01.04.2016 г.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар