ГЕРБ-Мафия! Прокурорската бухалка е застигнала и “Булсатком”

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Скандалът с “Осемте джуджета” се превърна в емблема за намесата на прокуратурата в полза на съмнителни частни интереси. Оказва се, че много сходно поведение може да се открие и в конфликта около собствеността на телекомуникационната компания “Булсатком”.

От информацията, с която Mediapool разполага, изглежда, че прокурорът от Софийската градска прокуратура Иван Петров започва наказателни дела срещу “правилните” хора в “правилния” момент и става ключов фактор в един търговски спор. Срещу неговите действия е подаден контрасигнал до окръжната прокуратура в Стара Загора, в който бизнесмен твърди за отправени заплахи за използване на държавното обвинение в частен интерес.

За капак, в цялата история е замесена и Българската банка за развитие, която чака да си върне многомилионен кредит в евро, предоставен за управление на икономиста Владимир Каролев.

Предистория на скандала

През 2017 година най-големият български сателитен доставчик на интернет и телевизия “Булсатком” потъва в сериозни дългове покрай старта на т.нар. първи български спътник. До този момент основната движеща сила зад компанията са нейният създател Пламен Генчев, майка му и неговите бизнес партньори Николай Колев и Тинко Тотев. Съдружникът му и съосновател на компанията Максим Заяков се оттегля през лятото на 2018 г. и получава контрола върху сръбския разпространител на медийно съдържание “Поларис Медия”.

Година по-късно кредиторите на “Булсатком” стават акционери в регистрираната във Великобритания компания “Булсатком Инвестмънт Лимитид”, която е собственик на дружеството “Булсатком Холдинг Лимитид”, притежавано от Генчев.

По този начин делът на Генчев в компанията- майка се стопява до 20 на сто, а останалите 80 процента се разпределят между няколко акционера. Сред тях е люксембургската “Сейнт Андрюс”, която преди това е заела 93.616 млн. лв. на “Булсатком”.

Следващ кредитор – и съответно акционер – става и фирмата”Улас Инвестмънт” на финансиста Владимир Каролев, която представлява незнайно защо Българската банка за развитие като кредитор на “Булсатком” с 24.640 млн. лв.

Европейската банка за възстановяване и развитие също е акционер заради заема си от 23.650 млн. лв. за “Булсатком”. Останалите акционери са американските компании “Инвестмънт Партнърс” и “Сънрок Дискрешънъри Ко-Инвестмънт Фънд”, които заедно със “Сейнт Андрюс” са контролирани от фондовете “Блентайър кепитъл” и “Блек рок” (Лондон).

“Улас инвестмънт” на Каролев дори в един момент е участвала директно в управлението на “Булсатком”, но впоследствие е отстранена.

В сигнал до прокуратурата Пламен Генчев казва, че в края на 2019 г. той и останалите акционери са сключили споразумение. Чрез него основателят на “Булсатком” получава възможност да изкупи обратно акциите на компанията по цена, определена чрез специална формула. Още в края на 2019 г. Генчев е възстановен начело на компанията, въпреки че е загубил акционерния контрол върху нея. Той се опитва да намери пари, за да си върне акциите. Срокът за обратно изкупуването е една година и изтича в края на 2020 година.

Възпиращите договори

Едно от възможните обяснения защо Пламен Генчев е оставен в компанията, са четири договора за управление, които всеки един от четиримата основатели на “Булсатком” държи в своята каса. Източници от екипа на Генчев обясняват, че тези договори са сключени през 2016 г. и имат за цел да предпазят мениджмънта на дружеството от корпоративно превземане (рейдърство – б.ред.). Поне два такива опита е имало през годините, твърдят източници от екипа на Генчев пред Mediapool.

Четирите договора за управление са на обща стойност 50 милиона евро. Те гарантират на Пламен Генчев, на майка му, на Николай Колев и Тинко Тотев солидни обезщетения при уволнение от управата на “Булсатком”. Договорите правят от “Булсатком” компания, която е твърде неудобна за корпоративно превземане, защото цената при подобни действия става твърде висока. Корпоративният жаргон за подобни контракти е “златен парашут”.

През 2019 година, веднага след смяната на собствеността, Колев и Тотев са уволнени от управата на “Булсатком”. Те вадят от касите си договорите за управление и предявяват искания за изплащането на обезщетенията. Колев има да получава 7.8 милиона евро, а Тотев – 15.8 милиона евро. При сключването на договора за обратно изкупуване на акциите от Пламен Генчев и новите акционери, Колев и Тотев оттеглят претенцията си с очакване да се върнат в ръководството на компанията в началото на 2021 година.

През 2019 г. договорите за управление не са оспорени, но това се случва по-късно по твърде съмнителен начин.

Ескалацията на конфликта

На 4 декември 2020 г. Пламен Генчев обявява, че е събрал парите, за да си изкупи акциите. Четири дни по-късно за това е уведомен Управителният съвет на дружество, а през него и основните акционери. На 23 декември 2020 г. в специална сметка на “Първа инвестиционна банка” са внесени 100.2 милиона евро. Сумата, според екипа на Генчев, представлява цената на 80% от акциите в “Булсатком”, които не са под негов контрол.

Парите са изчислени по предварително заложена формула – дължимият към четиримата кредитори дълг плюс цената на акциите. Само дългът е на стойност 77 милиона евро. Сумата от 100.2 млн. лв. е заем от самата ПИБ, теглен от дружеството “Булсатком Холдинг Лимитид”, контролирано от Генчев. Финансирането изглежда като много сериозно усилие за банката, която малко преди това е рекапитализирана от държавата със 140 милиона лева.

Заложеният от Пламен Генчев срок за изтегляне на парите и прехвърляне (приписване) на акциите е 8 януари. Акционерите обаче не се съгласяват на цената и не приписват акциите, въпреки акционерното споразумение. Три дни по-късно започва арбитражното дело. Пламен Генчев претендира, че четиримата акционери не са изпълнили споразумението, въпреки че парите са преведени в срок.

Въпреки това преговорите между страните продължават до началото на април 2021 г., когато екипът на Генчев изпраща финален договор за подпис, но той отново не е приет от акционерите. Някъде по това време започва сериозно да се обсъжда потенциален купувач на акциите в лицето на Спас Русев, бивш собственик на телекомуникационната компания “Виваком” и настоящ член на нейния надзорен съвет. Към онзи момент вече е споменаван като бизнесмен с интерес към закупуването на “Булсатком”. Споменаваната оферта на Русев е с около 30% по-висока от преведените от Генчев пари и според медийни публикации финансирането щяло да бъде набавено от държавната ББР.

Как се стига до прокурор Петров

Каквато и оферта да чакат акционерите в “Булсатком” за акциите си, възпиращите договори за управление на четиримата основатели на компанията продължават да тежат и могат да разубедят всеки инвеститор.

В този ключов момент се намесва прокуратурата.

На 5 април 2021 г., в разгара на спора за собствеността върху “Булсатком”, Николай Колев и Тинко Тотев са привикани в Софийската градска прокуратура.

Прокурор Иван Петров им повдига обвинение за направен опит за присвояване чрез използване на документ с невярно съдържание – въпросните договори за управление. При други подобни казуси прокуратурата вероятно би стигнала до заключение, че договорите между частно-правни субекти не са обект на наказателното право, а на търговското. Но не и в този случай.

Любопитното е, че договорите за управление са подписани и от Пламен Генчев, който не оспорва тяхната валидност. Срещу него обаче обвинения няма. Той самият казва, че никога не е предявявал изплащането на обезщетението по своя “златен парашут”, докато чака да си върне контрола върху “Булсатком”.

На 14 май тази година самият Пламен Генчев подава сигнал до старозагорската прокуратура. В него той директно заявява, че останалите акционери са “започнали явни опити за разчистване на терена за завършване на сделка по продажба със Спас Русев.

Основното в сигнала е версията на Генчев за негова среща с настоящия изпълнителен директор на “Булсатком” Станислав Георгиев, който според данните в българския Търговски регистър е действителен собственик, участващ пряко или косвено в компанията майка на “Булсатком” – регистрираната в Лондон “Булсатком Инвестмънт Лимитед”.

“На 21 април 2021 година се срещнах в Стара Загора със Станислав Георгиев, настоящ изпълнителен директор на “Булсатком”, който ме уведоми, че ако не се откажа от сключения договор за участие в управление с мен за обезщетение от дружеството през 2016 година, ще ми се случи същото, което се е случило на Тинко Желев Тотев и Николай Запрянов Колев”, посочва Генчев в сигнала.

Явно той е възприел думите на Станислав Георгиев за заплаха и е подал сигнала си до прокуратурата. В него Генчев твърди, че има и запис от разговора си с Георгиев.

Братът на Еврото

Адвокатите на Николай Колев и Тинко Тотев обжалват привличането им като обвиняеми с аргумента, че нещата, за които им се търси отговорност, ги няма в Наказателния кодекс. Жалбата се пада на прокурор Емил Петров – брат на известния бивш следовател и главното действащо лице в “Осемте джуджета” Петьо Петров – Еврото. Прокурор Емил Петров водеше и проваленото дело бухалка “EVN” срещу Прокопиев, Трайков, Дянков.

На 20 май прокурор Емил Петров излиза с твърде лаконично определение, с което отхвърля исканията за прекратяване на досъдебното производство. Документът е особено показателен за стила на съвременната прокуратура, но разкрива и множество подробности по случая “Булсатком”.

Оказва се, че Николай Колев е бил обвинен, защото е одобрил договор за кредит на “Булсатком”, от който е могло да настъпи вреда за дружеството. Прокуратурата не знае дори на коя дата е изтеглен този кредит, защото в постановлението пише, че това е станало някъде 2018-2019 година. Сума по кредита не е посочена. Ако държавното обвинение подхожда с тези стандарти към останалата част от частния бизнес, то няма да остане собственик на фирма без наказателно дело.

Очаквано прокурор Емил Петров потвърждава повдигането на обвинение срещу Николай Колев, без да намери за нужно да изложи аргументи. Смисълът на написаното е, че прокурорът може да си повдига всякакви обвинения в досъдебното производство, а прокурор Иван Петров е прав, защото е прав.

Mediapool изпрати въпроси до Софийската градска прокурор в опит да се разбере какъв точно е бил законният повод за започване на наказателното производство през март тази година.

Без коментар

Mediapool потърси Станислав Георгиев за разяснения по казуса, но той отказа да разговаря по телефона и със SMS уведоми, че няма коментар по случая. След като първо посочи, че информацията за сигнала е неправилна, после съобщи, че не е запознат със сигнала и препоръча да се изчака дали той ще бъде приет и разгледан от прокуратурата. На няколко пъти отбеляза, че няма коментар по твърденията на Генчев за междуакционерното споразумение, дали има спор за обратното изкупуване на дяловете и дали се води процедура по нова продажба на активите на сателитния оператор.

Кредиторите, а впоследствие – и акционери в “Булсатком”, отказаха да коментират случая пред Mediapool.

“Не е подходящо банката да предостави коментар, тъй като проектът е обект на текущи правни спорове”, заявиха от пресофиса на ЕБВР.

От Българската банка за развитие пък обявиха, че никога не разкриват подробности по конкретни отпуснати кредити, защото са ограничени от закона и защитата на банковата тайна.

segabg.com

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар