Герджиков: Не съм си намерил заплатата на улицата, за да се отказвам от нея

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

БАНКОМАТЪТ В ПОДЛЕЗА НА СУ
Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет и кандидат-президент, наруши неписана традиция, наложила се през годините в българската политика – по време на кампания политиците, които не са напуснали предишните постове, да излизат в неплатен отпуск.

Професорът реши да постъпи по-умно, с което се надява да върне нормалността в политиката – той излиза в платен отпуск за периода на кампанията и ще получава заплата на ректор, докато се бори за вота на българските граждание.
Наш репортер засече ректора в подлеза на СУ до банкомата. Професорът бе любезен да сподели възгледите си по този въпрос с читателите на „Фейк бюлетин“:

„Съгласете се, че не е нормално някакви неписани закони да се превръщат в абсолютна норма и канон! – настоява професорът. – Натрупал съм невзети отпуски, които трябва да изразходвам. Университетът така или иначе трябва да ми изплати невзетите дни отпуска, защо да не ги акумулирам в кампанията? Това е толкоз просто и етично. Не бива да изкривяваме и профанизираме философските категории. Понятието за добродетел е много по-дълбоко от някаква платена или неплатена отпуска. Ако това е най-големият популистки и сиромахомилен проблем на държавата, ако толкова му свиди на избирателя и данъкоплатеца да ми изплати полагащите се суми, аз разбира се, аз ще даря заплатата си, както съпругата ми е дарявала немалки средства на Университета, спечелени пак от Университета. Искам да се говори за общочовешки стойности, а не за битови дребнотемия. Нека не издребняваме, нека се държим по-зряло, като 5 лева между приятели. Пари при пари отиват и пак при пари се връщат. Направи добро, изяж обществена поръчка! Ето такива поговорки и лозунги искам да се чуват в моята кампания и те ще се чуят, разчитам и на вас медиите, и особено на екипа на „Фейк бюлетин“! Вашите читатели са умни и съобразителни, те винаги различават измислицата от факта, смешката от грешката и екскремента от експеримента“, увлече се в живописна риторика професорът и добави с философска усмивка:

„Аз наистина ще си даря заплатата, но има един тънък момент. Нали разбирате, че няма да си даря парите на Сульо и Пульо, ами на Атанас и аз!“

После професорът се зае с изработката на плакат с големи дебели букви:
„ИМЕТО МИ Е АНАСТАС, А НЕ АТАНАС!“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар