Гибона: Можех да играя за Щутгарт и за националния отбор на Германия – БГ Футбол – efbet Лига

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Футболната легенда Божидар Искренов – Гибона говори в предаването „Домът на футбола“, като част от рубриката „100 години организиран български футбол“, като самият той се върна към дербитата между Левски и ЦСКА, както и към трудностите си с контузии през кариерата му.

“Не искам да подценявам мои колеги, но бяхме наистина много окомплектован отбор. Знаехме кой какво може, разборите се правеха по 5-6 минути, всичко се знаеше. Имахме много добри моменти, но имаше и трудности, а гледаш да не помниш неприятните случки. Радваш се на успехите и съжаляваш за това, което си изпуснал. Няма как”, започна той.

“Трябваше да биеш в тези дербита на всяка цена. Усещането и изживяването беше несравнимо. От адреналина не чуваш и не виждаш нищо. В момента, в който излизах на терена, не бях аз, сякаш ставаш друг човек. Трябва да мислиш и решаваш много бързо. Изживяването е уникално, а емоцията е страшна”, продължи бившият състезател на Левски.

“Почти не тренирах, бях на инжекции. Понякога и те не помагаха, глезенът беше атрофирал. Имаше операции, специални обувки. Пратиха ме в Австрия и искаха сума, която Левски нямаше как да даде. Искаха и в Русия да ме пращат на професор, но накрая ми сложиха гипс. Как ще зараснат тези връзки, като ги няма? Докторът ми каза, че ако играя така, съм свършил с футбола. Отидох в Германия за тежка операция, направи я човекът, после следваше възстановяване. Тренирах много, но накрая всичко беше окей”, добави Гибона.

“Дойдоха от Щутгарт след мача с нас. Аз си поръчах бира и влезе шофьорът на автобуса. Казаха ми, че трябва да преговаряме. Мислех, че ми правят постановка. Дадоха ми визитна картичка и пари, аз не приех сумата. Отидохме на вечеря, качвам се после в стаята и по едно време казах, че ще тръгвам. Ако ключът беше в стаята, трябваше да ми отворят и да ме видят, че си тръгвам и да ме питат къде отивам. Предложението беше много сериозно. Може би съжалявам, защото бях на 22 години, но после не съжалявам, защото можеше и да не се бях развил така. Условието беше, че до 24 часа ставах германски гражданин и можех да играя в германския национален отбор. Не знам дали съм взел грешното, или правилното решение”, завърши Божидар Искренов.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар