Главният мултак: Илия Павлов ми беше приятел, много добро момче

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

– Г-н Рашидов, Вашият живот е богат на преживявания и емоции. Кои са най-силните приятелства и предателства до този момент? –

-Живите хора имат приятели и предатели. Но по-скоро трябва да уточним какво е приятелство, и какво предателство.   За мен приятелството е това човешко отношение към някого, в когото инвестираш много обич, доверие и чувства. Всички добродетели, които влагаш в тези отношения.   Ако случаен човек те обиди, ти го подминаваш, напсуваш и забравяш, че сте били заедно. Но, ако те обиди приятел болката става голяма, защото много са инвестициите!   Случайните хора не могат да бъдат предатели. Винаги те предават най-близките!

– От кои предателства Ви е заболяло най-много?

– Тази тема съм я разисквал прекалено дълго с големия писател и поет Любо Левчев. Говорихме по тази силна тема много откровено. Любо имаше цяла философия за предателството и приятелството.   Да, и мен са ме предавали най-близките! Предавали са ме хора, с които съм живял години наред и на които много съм вярвал! Предавали са ме хора, които много дълго съм обичал.   Предателството е болезнено човешко качество.   Но имам и приятели, които са много достойни мъжки хора. С тях продължавам да имам страхотно приятелство!   На тези години си спомням една типично българска поговорка, която гласи, че когато турчин ти е приятел можеш да не си гледаш гърба, защото той ти го пази.   Аз от дете съм възпитан да не си предавам приятелите. Домашният ми морал е проповядвал тази философия. Нямам навика да предавам.

–  Не предадохте и Илия Павлов, след убийството му…

–  Илия Павлов го познавам още от министерството на културата. Пред Вас за първи път разкривам това. Илия работеше за студио „Време“. Той беше младо, жизнерадостно и усмихнато момче. Палаво и симпатично дете. Аз му бях по-голям батьо и го обикнах. Тогава той се обръщаше към мен с „бате Вежди“, а аз към него с „Илийчо“. Един ден през 1990-та година го срещам и го питам – Илия как си? А той ми каза: „Направих една страшна фирма „Мулти Арт“! Ела ми на гости в офиса на ул. „Раковски!“. Отидох. Качвам се горе и виждам, че в офиса има 5-6 картини. Викам му: „Каква фирма „Мулти Арт“, та ти нямаш картини!“. Тогава той ми обясни, че фирмата му се занимава с търговия.  Така разбрах, че Илия Павлов е първият човек в България, който създаде корпоративното мислене. Това е една от големите първи корпорации у нас. Бяхме много близки, защото той ме питаше за всичко. Илия имаше качеството да пита. Прилича малко на Бойко в това отношение, защото и той пита, когато не разбира от нещо. Това ми хареса у Илия, защото е хубаво, когато човек не разбира да пита. Илия започна да прави хотели и ми каза: „Сега ще ги подредим отвътре“. С него имахме чисто човешко приятелство, иначе не съм работил нито една секунда за него.   – Но останахте с паметта му дори след като бе разстрелян, а други хора се отрекоха от него.

-Защо му останахте верен?

– Предателите му се появиха пред очите ми. Това са хора, които ядоха хляб от ръцете му. Аз почти всеки ден бях с него на маса. Мен той ме обичаше като брат и като батко. Обичаше както има една дума да се дерти с мен – всичките си дертове да ми ги разказва.   Илия Павлов си беше направил две лица. Едното беше на бизнесмен, а другото му беше човешкото. Той е плакал пред мен и се е радвал! Пред мен се роди първият му син Илия-Калоян. Точно тогава бяхме в Америка на 1 януари. Двамата изкарахме нова година пред болницата.   Защо ти разказвам, че бяхме заедно на масата? Защото точно тогава почти целият политически елит беше с него на масите и си облизваше чиниите. Илия беше мощно действащ корпоративен човек. И богат.   А хора, които идваха да работят за него и ежедневно бяха на софрата му го забравиха само 15 минути след като убиха. Сетне това започнаха да разделят пая.

– Кои са хората, които предадоха Илия Павлов?

– Имена няма да кажа, защото не е достойно. Те бяха една шепа. Но има и хора, които съхраниха приятелството си с Илия и след смъртта му. Това са хора като Жоро Петков, Бойко Драганов, Жоро Самуилов, Кольо Вълканов, Стоян Денчев и някои други. Илия имаше разностранен бизнес и една част от корпорацията се разхвърля насам – натам, след убийството му. Забогатяха от него, а след това се държаха така, че все едно никога не го е имало.   В същото време злонамерени хора тиражираха недостойно една шега от страна на Илия Павлов на мой рожден ден – наградата „Главен мултак“. Това стана по такъв злобен начин, че всички, които работеха за „Мултигруп“ не са мултаци, а само аз, който никога не съм работил за него останах „мултак“.   Дори съпругата Дарина, която му харчи парите е „веселата вдовица“ и в никакъв случай не я определят като „мултак“. В такава държава живеем, странно е, но е така.

Източник: БЛИЦ

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Екипът на informiran.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.