Главният свали каскета си. Десетината прокурори вкупом се напрегнаха, защото го познаваха

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Главният свали каскета си. Десетината прокурори вкупом се напрегнаха, защото го познаваха. Главният не сваляше каскета си без много, ама много основателна причина. Например да влезе в банята. Не че го бяха виждали да влиза в банята, просто подозираха. Прокурорите обичаха да подозират.

– Ся кво стаа? Гледахте ли квото ви бях наредил? – попита Главния и се отпусна като пресен дроб на един от столовете.

Един от подчинените леко се изкашля, а останалите си отдъхнаха, че се е появил доброволец и нагло забиха погледи в него. По плешивото му теме се стече издайническа капка, търкулна се по гърбавия му нос и цамбурна в джобчето на избледнялото му служебно сако. Нещастникът се огледа на две страни в последен опит да се спаси, но нямаше мърдане. Намести се на стола и поде отчет:

– Начи, аз свалих един от Замундата…

Тук се спече, защото усети, че е направил самопризнание с първото изречение. Но понеже никой не мръдна да го арестува, продължи.

– …един, такова, криминале беше. С оня, дето играеше в един друг филм… не се сещам как се казва… И, таковата, двама души беха направили ОпеГе… ама ги опаткаха и ги дискриминираха… такова, инкриминираха… за некви фалшиви банкноти. По десет години на секи.

Главният сбърчи леко вежди и отсече:

– Стаа. Некой друг?

Престраши се говорителката. Отметна прясната си прическа, която й струваше трийсетина лева плюс два часа „отсъствие по служба“ всяка сряда и изчурулика доволно:

– Аз гледах по ейджбиото един много интересен. Ставаше дума за един престъпник-джудже, което…

– Ааа, не, никви джуджета! – повиши тон Главният и удари по масата, което почти събори каскета на пода. Ужас. Добре че не падна, помислиха си стреснатите прокурори. Паднал каскет е лоша поличба. Особено този каскет.

– А аз, господин Главен, гледах един шпионски… – опита се да се обади един от младите прокурори, който дори се беше изправил, за да рецитира с уважение.

Главният щракна и вдигна един от късите си пръсти нагоре. Всички притихнаха. Идваше реч.

– Добре, имаме го. Начи, действаме така. Първо фалшивите банкноти. Намерете там печатница ли ще е, манифактура ли някаква. Ако тва не стане – план Б – фащаме шпиони. Важното е, и това го повтарям отново – да покажем, че борим престъпността в огромни мащаби. Повече никакви магазинчета, лабораторийки, глупости. И запомнете думата: МА-ЩАБ!

Главният стана, нахлузи каскета върху излъсканото кубе на величието си и изгледа строго подчинените си. Прокурорите скокнаха и се разпръснаха като хлебарки след внезапно светната лампа в кухнята.

Часове по-късно чистачките на сградата с почуда забелязваха, че по коридорите на Прокуратурата се движеха мрачни сенки на служители, забързани навсякъде. И всеки един си мрънкаше една и съща дума под навъсения нос.

– Ма-щаб. Ма-щаб.

Радослав Бимбалов

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар