Гласуването в Турция: Всичко се случва за 1 минута

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ако някой иска да се научи как се гласува дисциплинирано и най-вече бързо, трябва да погледне вота на българите в Турция. На изборите в неделя сънародниците ни там освен, че демонстрираха висока активност, успяха да постигнат и почти невъзможното. В няколко секции са гласували толкова бързо, че на почти на всяка минута е подаван по един глас. В огромната си част – за ДПС, което получава над 96% подкрепа и във вота за парламент, и за президент.

Там впечатление прави перфектната и скоростна организация.

Не един и два телевизионни репортажа показаха организираното извозване на избиратели към секциите. Както отбеляза кореспондентът на БНР, високата избирателна активност в Турция се дължи не само на работата на изселническите организации и на партийна агитация, но и на активната намеса на турските власти и турските политически партии. Кметове на общини агитираха непрекъснато за участие във вота, организираха превоз за турците с български паспорти, партийни функционери ги посещаваха на място, а новината за кандидат за президент на България с турски произход беше масово отразявана в турските национални медии.

Близо 90 000 души гласуваха на вота 2 в 1 в Турция, което е три пъти повече в сравнение с изборите през юли. Това, в комбинация с ниската активност у нас, неизбежно увеличи тежестта на вота в чужбина.

Бързи, смели, сръчни

Ако се съди от протоколите на Централната избирателна комисия, определени секции в Турция са действали с перфектна организация, а гласоподавателите са им подавани сякаш от конвейер. Простата сметка сочи, че за да успеят толкова много сънародници да упражнят правото си на глас, е трябвало да го направят със скоростта на специалисти по машинно гласуване, знаещи перфектно български език, попълнили предварително изискуемите декларации и невидели опашка по време на вота.

В една от секциите в Истанбул например е отчетено, че са гласували 1178 човека. Там изборният ден е бил удължен, защото вероятно към 20 ч. е имало чакащи избиратели. Това означава, че гласуването е продължило 14 часа или 50 400 секунди и е имало две машини. Което означава, че на всеки от 1178-те граждани им е отнело средно по около минута и 26 секунди, за да гласуват.

Въпросната секция е само пример, но ситуацията е такава на много други места. В Люлебургаз например за 13 часа са гласували 1084 души. Т.е. те са разполагали с 46 800 секунди, защото изборният ден не е удължаван. Това означава, че на всеки му е отнело пак около минута и 26 секунди.

В друга секция, вече в Чорлу, са гласували 1007 души, което значи, че вотът на всеки един е отнел около минута и половина. В друга секция в същия град избиратели са били малко по-бавни. Там са гласували общо 965 души, средно около 4 секунди по-бавно.

В секция 43 в Измир общият брой на гласувалите е 1608 души и само един от тях не е гласувал само за депутати, всички останали са дали и своя глас и в двата вота. Там обаче изборният ден е бил удължен с един час. Така излиза, че избирателите са гласували средно за малко над минута. От подадените гласове 1599 са за ДПС, втора сила е ГЕРБ със 7 гласа. При президентския вот отново 1599 гласа са за Мустафа Карадайъ, а втора сила е Анастас Герджиков с 8 гласа.

В секция 61 в Истанбул пък са гласували общо 1505 души за 13 часа, защото изборният ден не е бил удължаван. Избирателите там са гласували и за депутати, и за държавен глава. Там е имало две машини за гласуване, което означа, че средната скорост, с която е гласувал един избирател е малко над 1 минута.

За това време избирателят е трябвало да представи документ за самоличност и задължителната при вот зад граница декларация, че няма да гласува на друго място. Той трябва да бъде дописан в списъка, да му бъде дадена карта за гласуване и след това да упражни вота си. После да изчака разписката да се отпечата, да извади картата за гласуване, да сложи разписката в кутия, да се подпише и да върне картата.

Иначе в секция 61 в Истанбул 1489 гласа са отишли за ДПС, втора сила е ГЕРБ с едва 12 гласа. При президентския вот ситуацията е сходна – 1495 гласа за Карадайъ, но там Радев е втори с 4 гласа, а Анастас Герджиков – трети с два гласа.

Възможно ли е толкова много хора да са гласували в тези секции?

През май ЦИК проведе серия от експерименти, за да установи колко време отнема на избирателите да гласуват с устройство. Първият от трите експеримента целеше именно да се провери колко най-много хора могат да гласуват за 1 час. Резултатът беше 75 човека, но на сегашните избори подобни и близки резултати изглеждат нереални, защото през май симулацията беше само за парламентарни избори, но не и за президентски. Освен това тогава говорителят на ЦИК Цветозар Томов обясни, че при експеримента са участвали „сравнително безпроблемна група избиратели – с градски профил, вероятно с висок образователен статус“. Част от избирателите в Турция обаче имат проблем с българския език, което би забавило гласуването им.

За изборите 2 в 1 не са правени подобни симулации, но през август от фирмата – доставчик на устройствата „Сиела Норма“ обявиха, че ако и за двата вота се гласува с една машина и една карта, както и стана, времето за гласуване ще се увеличи с 25-30%. Това означава, че оптималната бройка за гласували в рамките на една един час според експеримента на ЦИК приложена към вота 2 в 1 е около 56 човека.

Ако приемем, че в големите секции в Турция всички избиратели са били изключително подготвени, бързи, с написани декларации, нямат проблеми с разчитането на бюлетините, излиза, че в една секция с две машини могат да гласуват около 1456 души, а ако устройството е едно – 728.

Ако обаче се върнем към протоколите от секция 61 в Истанбул, се вижда още един особен детайл. Според протоколите и за президент, и за парламент, под черта са дописани 1582 души т.е. тези хора са отишли там в изборния ден и са искали да гласуват без да са подали представително заявление (предварително заявление са подали други 231 души, които на теория може да не са отишли да гласуват). Отново според протоколите обаче са гласували 1505 души. По принцип би следвало всички вписани в протокола да са гласували, но в случая има разминаване и то може да се дължи на две причини. Едната е, че има сериозна грешка, допусната от СИК при броенето на дописаните под черта избиратели. Другата е, че поне 77 души са се опитали да гласуват на машината, но не са успели да се оправят с нея и са се отказали. Тогава обаче изглежда още по-невероятно средната скорост на гласуване да е малко над 1 минута.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар