Гнусна мафия! ГЕРБ наля стотици милиони в свои фирми чрез крупни обществени поръчки

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Шепа фирми у нас получават огромна част от разпределения в България публичен ресурс. Налице е голяма концентрация при възлагането на дейности от страна на държавните органи.

Така 7 фирми през 2020 година са получили публични ресурси за над 3,4 милиарда лева, 9 компании са взели 2,9 милиарда лв от общо разпределени 14,2 милиарда лева през 2019 година. Тези данни обяви в началото на мандата на служебното правителство финансовият министър Асен Василев. Той обясни, че ще поиска имената на компаниите да бъдат обявени, но засега движение по темата няма.

Справка от Агенцията за обществените поръчки за получателите на най-мащабни поръчки и степента на концентрация при тях за периода 2018-а 2020 година. Данните да показателни. В топ 50 на големите получатели попадат неслучайни фирми от неслучайни сектори, които през годините са оказват абонирани за водещи позиции. Кой взима най-големия пай от баницата в различните сектори?

Кой е по-по-най

Динамиката в списъка с най-големите изпълнители на обществени поръчки е интересна и за съжаление може да служи като летопис на българската корупция. От предоставените от АОП данни за 50-те най-големи получатели на поръчки, става ясно, че тежестта им като финансиране расте. През 2018 година договорите им са били на стойност 3,4 милиарда лева. През 2019-та сумата скача от 7,7 милиарда лева при сключени 1261 контракта. Тази динамика зависи много от реализирането на големи проекти – като например строителството на “Балкански поток”, възложено през 2019 година, което натоварва статистиката с 2,1 милиарда лева само през един договор, но така или иначе данните показват сериозна концентрация в отделни сектори и компании.  Най-засегнати от тази концентрация на обществен ресурс са доставките на лекарства и медицински изделия, строителството, горивата, охраната и енергетиката.

Концентрацията в доставките на лекарства не е голяма новина като тук броят обществени поръчки, получени в рамките на една година при някои от най-големите компании, надхвърлят 200 . Епидемията  от коронавирус също е повлияла на картината, като фармацевтични компании заемат първите пет позиции на най-големите договори, сключени през 2020 година. Интересен е случаят с крахът на ключова поправка в Закона за обществените поръчки, която следваше да задължи частните болници също да правят поръчки за доставка на лекарства.  Промяната, предложена от финансовото министерство, дори не успя да стигне до Народното събрание и отпадна по скандален начин от внесения през 2020 проект за изменение на Закона за обществените поръчки.  Можем само да гадаем какво става с доставките в тези болници, които дори по документи не се опитват да спазват закона, макар бившите управляващи да твърдят, че при лекарствата са въведени достатъчно механизми за контрол на цените.

“Злоупотребите при доставка на медицински изделия са колосални”, коментира наскоро пред “Евродикоф” бившият здравен министър Мими Виткова.

В сектор охрана изненади няма

В списъка с най-крупните изпълнители на обществени поръчки в сектора е фирма “Вип секюрити” на Атанас и Нели Симеонова. Тя фигурира с 11 договора на стойност 63,8 милиона лева в справката на АОП за 2018 година попада в топ 50 и през 2020 година за 9 контракта за 76 милиона лева.  Около “Вип секюрити”се разшумя през 2010 година, когато фирмата в партньорство със Сибанк на Цветелина Бориславова спечели договор на стойност 50 милиона лева за разпространение на винетки до 2013 година. През 2012 година “Вип секюрити” отново взе поръчката на АПИ за винетките – този път в консорциум с “Български пощи”. През 2015 година “Вип секюрити” влезе в охраната на пощите през задната врата, използвайки казуса за спешни обстоятелства, изискващи пряко договаряне. И оттогава насам печели огромни поръчки на пощите за близо 60 милиона лева за охрана през 2018 и за 60 милиона лева за разпространение на печатни издания през 2020 година.

В топ 50 през 2019 година с много договори, големи обеми финансиране е и фирма “Мултифорс” на съпругата на председателя на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Станимир Пеев – Магдалена. Тя е за обществени поръчки за 43,6 милиона лева от 2019 година. От 2019 г Пеев е посочен в търговския регистър като действителен собственик на фирмата. Компанията работеше изцяло по малки обществени поръчки за Военното министерство до 2010 година, но после започна да печели и други търгове и започна да сключва големи охранителни договори и с компании в сектора на енергетиката.

При горивата има разместване на играчите

През 2020 година управляващите се канеха да влязат във война с “Лукойл България, като предприеха мерки на няколко фронта – прелицензиране на петролните бази по тръбопровода от Бургас до София и създаване на “Държавна петролна компания”, която да гарантира добри цени в сектора.  Атаките съвпадаха с окончателното оттегляне на Валентин Златев от “Лукойл България”. Това размистване се вижда и в големите получатели на поръчки в сектора. В топ 50 през 2018 година е свързаната с Младен Михалев фирма “Бент Ойл”, която по данни на АОП е сключила101 договора на обща стойност 78 милиона лева . През 2019 година фирмата се появява отново в класацията с 82 договора за 70 милиона лева.  Така “Бент Ойл” става новият партньор на държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” заедно с фирма “Петрол Енерджи” на Георги Самуилов.

“Бент Ойл” влиза в поръчките на резерва през 2019 година като дълго време монополист партньор по тези договори бе “Лукойл България”. Въпреки загубата на големи процедури на резерва, “Лукойл България” продължава да дължи предни позиции с договори за близо 50 милиона лева за 2019 година. Д най-много поръчки през същата година, със 146 договор за 75 милиона лева е “Петрол” АД на Гриша Ганчев.

В строителството царуват 56 фирми

“Едни и същи фирми печелят обществени поръчки за строителство в последните девет години. В сектора има картел”, това обяви бившият финансов министър Симеон Дянков през 2016 година. Много интересен бе моментът, в който Дянков повдигна завесата в разгара на огромен скандал със странно прекратени големи обществени поръчки по лична инициатива на премиера Бойко Борисов. Борисов първо спря търг за изграждане на магистрала “Хемус” за близо 1 милиард лева заради витаещи съмнение в обществото, че класираните на първо място консорциум са свързани с Делян Пеевски.

После, на същото основание бяха преустановени един куп други поръчки. През 2018 година за втори път Борисов нареди “Джи пи груп” да се извади от всички поръчки и с национално и с европейско финансиране, като поводът този път бяха сигнали от вицепремиера  Томислав Дончев и разследващия сайт “Биволь” за съмнителни действия на “Джи пи груп” по проекти с европейско финансиране. Проверките потънаха, а в периода 2019 2021 година същите фирми продължават да оглавяват класациите на най-крупни получатели на обществени поръчки.

През 2018 година, когато са трусовете около нея “Джи пи груп” е в топ 50 на справката на АОП с 10 договора на обща стойност 36 милиона лева. През 2019 година компанията, която уж обяви, че се отказва от строителството на тунела на автомагистрала “Струма”,  в крайна сметка влезе в изпълнение на договора  след произнасяне на съда. Само по този договор сумата възлиза на 185 милиона лева. На 185 милиона лева възлиза и поръчката от 2019 година с НКЖИ на консорциум “Плобур”, в който основно влиза “Джи пи груп”с дял 44% за изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив-Бургас.

 През 2020 година компанията присъства в класацията на топ 50 с огромен договор в консорциума “Щрабак Джи пи рейл 2017” за 394 милиона лева. Консорциумът взе модернизация на участък от ЖП линията след произнасяне на КЗК.

В топ класациите с най-големи договори остава и друга фирма посочена от Борисов през 2016 година – “ПСТ груп”.  През 2018 година тя е със 7 договора за 39 милиона лева, а през 2019 година взе огромна поръчка на АПИ за 298 милиона лева за строителство на участък от главен път е79 Видин-Ботевград.  В този консорциум  с 50% дял е друга фирма с рязко подобрение на финансовите си резултати – “Нивел Строй”, която за същата тази година увеличи печалбата си девет пъти.  Участник в класациите на топ строителните фирми е и “ГБС-инфраструктурно строителство”. През 2018 година тя е с четири самостоятелни договора за близо 120 милиона лева и 7 като част от консорциума “ГБД транзит” за 64 милиона лева.

През 2019 година има договор за 351 милиона лева с “Булгартрансгаз” за разширение на газопреносната структура, 77,6 милиона лева по договор през консопциум за модернизация на три компенсирани станции на “Булгартранс”,  шест самостоятелни договора за 139 милиона лева. През 2020-та година има три самостоятелни договор за 310 милиона лева и участие в консорциума за детската болница със 77 милиона лева.

Концентрация се наблюдава и при други фирми – “Трейс груп Холдинг”,  “Инфра експерт”,  “Галчев Инженеринг”,  “Хидрострой” и други.  Интересна на този фон е съпоставката с осветления от Сметната палата списък на получилите суми на тъмно държавно дружество “Автомагистрали” за изграждането на участъци от автомагистрала “Хемус”, укрепване на свлачища, изграждане на други участъци от Видин-Ботевград. Сравнението показва огромното изкривяване на пазара за обществени поръчки. През схемата за преразпределяне на “Автомагистрали” най-големите играчи са вземали огромни суми. Тук силно изпъква фирма “Автомагистрали Хемус” собственост на родения през 1980-а Райчо Котов. Фирма със скромна печалба от 553 хиляди лв за 2019 година и реализирана загуба в предходните три години. Тя е взела 214 милиона лева по първия договор на Държавната “Автомагистрали” за изграждане на участъци от “Хемус” за близо 260 милиона лева по договора за модернизация на Видин-Ботевград, 123 милиона по договора за укрепване на 84 свлачища. В грепата на топ получателите отново се появява “ПСТ грур” с договор за 127 милиона лева за изграждане на част от автомагистрала “Хемус”,  “ГСБ инфраструктурно строителство” с 234 милиона за пътя Видин- Ботевград, “Нивел Строй” със 191 милиона лева за пътя Видин- Ботевград. Тук е и “Грома холд” с 262 милиона за участъци от автомагистрала “Хемус”.

Автор: Таня Петрова

Източник: в. “СЕГА”

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар