Гнус ме е от твоите лъжи и от хората, които ги карате да ги повтарят, от твоята и тяхната управленска некадърност

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Гнус ме е от вас Бойко

Бесен съм до погнуса.

Погнусен съм от Вас, ПРЕМИЕРЕ, ще ти пиша на „Ти“ с погнуса, както всеки път се обръщаш към нас на „Ти“, байно ле.

Гнус ме е от твоите лъжи и от хората, които ги карате да ги повтарят, от твоята и тяхната управленска некадърност, замаскирана с тъпи до безумие пиар ходове, които вече убиват хора всеки ден, да знаеш – глупостта не е оправдание дори в цирка, който ни разиграваш и ни караш да играем с теб.

Гледам тефтерчето ми с дати, в които си пиша какво ни излъга. Взех си тефтерче специално заради теб и започнах да си водя записки, защото си зная, че лъжеш, толкова лъжеш, че вече няма как да помня всичко. Започнах да си записвам от края на август, когато в прединфарктното си състояние щеше да рестартираш държавата, специално си записах датите втори септември и втори ноември.

На втори септември, като един истински Мефистофел, изкупи душите на хората, които така или иначе бяха се продали за няколко сребърника.

През тези два месеца не можа София откриеш, но за сметка на това правеше опити да купуваш бедните души на нещастните хорица, които лъга от кътчета незнайни, на пънче, от хеликоптер даже лъга, на язовира много лъга и от храма божи лъга, какво погнуса само, ама от джипката най-много лъга, както се казва с врат (с г..за) ни лъга.

Ето дойде втори ноември и с погнуса реших да ти гледам потната уж болна физиономия с очакване да се сетиш какви ги говори, но, О боже, блажени са вярващите, какви ги търсим ние.

Просто няма вече толкова думи за възмущение в българският език да опиша погнусата, която изпитах от Теб. Гнус ме от зловонието на глупостта и невежеството, с които ни (Тук немога да си разчета мислите, защото са свързани интимно с много роднини на премиера, някъде до девето коляно) облъчваш. Било каквото било, да раздаваме юмруци в пустошта, борим невидим враг с някой, който го няма, за да има лакърдия, какво си свършил и какво си обещал, няма значение. Ти разпореди на кого и какво няма значение и въпроса е утре пак да има угощение въпреки смъртта.

Премиере, ние сме два различни свята, мен не би ме интересувал гнусливият ти свят, който го пази преторианска ти рота от невежи и ограничени същества като теб, която си създал от еманацията на глупостта Ти. Свят без ценности и смисъл. Жалкото ви съществуване се свежда до ламтежа за още, още и още от нищетата на материалните облаги на властта.

Да, нямаш място в моя свят, но за огромно съжаление нашите два свята имат пресечена точка, която се нарича моят живот и живота на нашите сънародници, не моите, а нашите, но за съжаление ти отдавна си показал, че нямаш такива.

Ognyan Rachev 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар