Голяма шамар за ППДЕБЪ+: Волгин спечели делото, заведено заради изказването му за Народния съд

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Журналистът от БНР Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд. Той обаче няма как да е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд. За нея остава само моралното удовлетворение, че с делото е отворен обществен дебат. Така накратко може да се обобщи 24-страничното решение на Софийския районен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. заради статуса на Волгин във Фейсбук, че “достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд”.

Съдия Андрей Георгиев отхвърля иска на Ц.Г. за 5001 лв. и я осъжда да плати на Волгин 1200 лв. разноски по делото, видя “Сега” в онлайн регистрите на съда.

Волгин публикува поста си на 1 февруари, който е ден за почит на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изказването на Волгин, за което разбира от сина си, защото съпругът ѝ е убит през октомври 1944 г. без съд и присъда от “новата власт”. Близо 2 години по-късно – на 11 юли 1946 г. Ломският районен съд обявява мъжа за “безследно изчезнал”. За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като “врагове на народа”, а през 1953 г. дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.

“Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистическия режим. Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като “неблагонадежден” заради баща си, който той така и не познаваше. Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не искам да влизам в подробности за това, защото се разстройвам още повече (дори когато го разказвам на адвоката си)”, пише жената по повод на времената, които си мечтае да върне Волгин.

Волгин с дисидентски прояви преди 10 ноември 1989 г.

Пред съда Волгин поддържа тезата, че изказването му не е противоправно, защото е мнение, то не може да е вярно или невярно. Отбелязва, че българската държава е била задължена да създаде институцията на Народния съд и че тя е била за защита на интересите на народа. Изтъква още, че сам е жертва на репресии по време на комунизма.

Показания по делото дава и първата му братовчедка, която разказва, че през 1987 г. Волгин имал опозиционни виждания срещу политиките на БКП, като задно със съучениците си в НГДЕК публикувал критични статии на табло в училището (стенвестник), на конференция на ДКМС заявил публично, че има култ към личността и не е съгласен с това, че написал на стена в София “Гюргево – не” като протест срещу обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил арестуван, докато е бил в казармата, за разпространение на опозиционни позиви срещу властта и политиките на БКП.

Журналистът е журналист и извън редакцията

Съдът цитира практика на Европейския съд по правата на човека, както и други съдебни решения от България и такива на Конституционния съд.

Той не е съгласен с Волгин, че в социалните мрежи журналистите могат да си пишат каквото си искат, тъй като, посочва съдът, те са публични личности, които формират общественото мнение не само докато работят, а с всяко свое изказване. Журналистът не е журналист само във времето, което прекарва на работното си място, посочва съдът.

Съдията прави анализ на изказването на Волгин. И приема, че от първата му част лично е засегнат Левон Хампарцумян като “нахален и неумен богаташ”. Той не е страна по делото, но изказването по негов адрес показва отношението към богаташите, които се държат “нахално”. Така излиза, че основната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд е не друга, а да съди “нахалните и неумни богаташи”.

Текстът на Волгин е бил в състояние да засегне негативно достойнството на пострадалите от решенията на Народния съд, включително и техните наследници, страдали пряко от осъжданията (както поради загуба на родител, така и в следствие на политиката на БКП да преследва и роднините на определени категории “врагове на народа” и да ограничава правата им на труд и образование), приема съдът. И допълва, че това изказване не попада под защитата на свободата на словото, тъй като срещу него могат да се предприемат от държавата мерки в защита на достойнството на жертвите.

Съдията припомня че има множество съдебни актове, с които през 90-те години на ХХ век са отменени присъди на Народния съд като несъвместими със стандартите на правовата държава. Поради това оправдаването на тези присъди с отмъщение към богатите засяга достойнството на тези жертви на очевидно несправедлива присъда.

Съществува ясно задължение на журналистите в дейността си да уважават жертвите на престъпления или несправедливост. Волгин не е спазил това задължение, казва съдът.

Морално удовлетворение

Ищцата обаче е засегната от репресивните действия на режима на Българската комунистическа партия в дните след 9 септември 1944 г. Нито тя, нито роднините ѝ обаче са били подсъдими пред Народния съд. Поради това ищцата има положението на жертва на комунистическия режим, но не и на Народния съд, за който единствено се отнася изказването на Волгин, посочва още съдът. И продължава, че Волгин не може за това свое изказване да носи отговорност за увреждане на всички репресирани от режима на БКП.

“В случая беше провокиран обществен дебат за думите на Волгин и те намериха обществена оценка извън съдебното дело. (…) За ищцата остава единствено това възможно морално удовлетворение, тъй като по посочените по-горе причини изказването на ответника не се отнася пряко към нейното положение на жертва (по смисъла на правото на обезщетение за непозволено увреждане), а към друга група хора – осъдените от Народния съд. Ищцата е била засегната от изказването на ответника, но с оглед собственото си възприятие за неговите убеждения, а не в причинна връзка със съдържанието на употребените изрази”, завършва изложението си съдът.

Решението на съдия Георгиев не е окончателно и може да се атакува пред Софийския градски съд. Където пък виси и колективно дело, заведено от жертви на Народния съд срещу Волгин.

 

 


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар