Господин, премиер: Спахте ли тия месеци?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Здравейте, господин премиер-министър Борисов.

 

Най-напред ви пожелавам скорошно оздравяване.
Е, вярно, че един 33 годишен българин почина, докато чакаше линейка.
Друг пък, далеч по-възрастен почина, докато го разкарваха няколко дни като чувал с картофи и накрая за него в София не се намери болница, та го пратиха в Своге.
Но това са, както казваше Мангъров, сухи съчки.

Да, оня същия Мангъров, дето сега вашата опозиция припознава, но вие бяхте казали, че бил толкова готин, че ако сте дама, бихте му пуснал.

Господин премиер-министър, думите ви ме утешиха.
Това, че държавата няма да спира с чудесно.

И де факто тя не е и спряла.

Ето, да вземем вашият фамозен министър на културата – той застана смело, гордо, погледна с оня характерен блясък в очите, който съществува само при хората, лакирали дълго паркет с лак на ацетонова основа и рече – “Оставяме отворени всички културни институти при 30 процента запълняемост на залите”.

И браво! Нищо, че по същото време всички ваши кметове затвориха всички зали за културни събития в страната. Останаха отворени около 2. И културата не е спряла. Поне не е спряла заради вас и вашата администрация. Но иначе си е спряла, ама не е. А бе идеално, ама да спра, че се обърках, а за вас не знам.

Викате, че от глад няма да умрем. Така е. Познавам поне дузина мои колеги, музиканти, които не умряха от глад, защото започнаха да разнасят пица. Няма недостойна работа. А и как беше, нямаше овчари, сега е момента да се появят. Вие го казахте преди време.

Господин премиер! Знам, че правите всичко възможно, всичко по силите си и че вие като ръководител сте подготвен да се оправим.

Ама с какво сте подготвен точно?
Легла има! Ама доктори няма, а тези, които бачкат, ходят като живи сенки.
Болници има, ама персонал няма. Щото персонала получава…впрочем наясно ли сте колко получава една сестра? А един санитар? А защо те трябва да рискуват здравето си, след като получават колкото да си платят тока, парното и евентуално евтината и некачествена храна, с която оцеляват?

Държавата, викате, не бива да спира.
А давате ли си сметка, че има места, на които, ако не спрете, заразените ще стават по 6000, 8000, 10 000 на ден?
Наясно ли сте, че в българските училища работят застаряващи учители, че те са една от най – рисковите групи, а вие, за да не сте лош, сте ги оставили на почти първа линия. Който си няма вземане – даване с училищата в момента, той не знае каква е истината там.

Господин премиер. Казвате, че всичко било преодолимо. Ама защо, за бога, не преодоляхте това преодолимо още март, април. Или айде юни-юли-август, както пееше довчерашният любимец на вашата партия Веско мАринов?
Спахте ли тия месеци? Или подготовката беше да си купим изтребители F16 и да започнем да се оглеждаме за кораби?
Къде са ни достатъчното количество линейки например? Къде ни е онлайн системата за обучение, при положение, че в някои български училища интернет връзката е толкова отчайваща, че не можеш да си отвориш пощата?

Господин премиер-министър. Наистина ви пожелавам бързо оздравяване и да стъпите на крака.
Не на волана на Тойотата, а на крака.
И после се огледайте.

Вижте в какво вие, политиците от това ужасяващо статукво превърнахте държавата ни.
Превърнахте страната ни от място, в което живеят мили и добри хора в зверилник, в който живеят зомбита, които са разделени на два лагера – вашия и тоя на червените.

И тия два лагера бълват тъпотия след тъпотия, а ние вече не изпитваме емпатия, любов към ближния, не изпитваме грам съчувствие. Нищо. Душите ни са празни. А сърцата ни са машинки, които просто бият, колкото да не умрем.

Господин премиер, някой ви излъга, вас, маститите политици, че ако ни направите прости, лесно ще ни упраелявате.
Е, направихте ни. Но вече сме толкова прости, че станахме неуправляеми.

За всичко това сте виновни вие, политиците, които, вместо да инвестирате в бъдещето ни чрез образование, култура, наука, здравеопазване, вие инвестирахте в СРС – та, трол армии, ченгета и кафява преса.

С това ви оставям, господин премиер-министър!
Стискам палци да сте добре.

И не ми обръщайте внимание.
Пиша си, за да преодолея стреса от евентуалното идване на власт на комунистите.

Ваш поданик – Венци от квартал Младост 4, кюстендиилски пролетарий

PS. Kак беше…хватката е да се пазим.
Е, ще се опазим, ама друг път…

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар