Градът, в който никой не иска да живее

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Наталия Цвирко е сред малцината, които са доволни от живота си във Воркута – тя е собственичка на салон за красота, който се радва на висок интерес от страна на клиентките, работа има достатъчно.

“Посещението на салона разведрява жените, чийто живот е много тежък”, посочва тя. А животът във Воркута наистина не е лесен – градът е разположен отвъд Северния полярен кръг, на 180 км от Северния ледовит океан. Обичайната температура през зимата е минус 35 градуса, а дори и през лятото може внезапно да завали сняг.

Когато в блока живеят само две семейства

Воркута е от т.нар. моноградове – разчита изцяло на подземния въгледобив. Но според регионалното министерство на промишлеността, залежите ще стигнат само до 2037-а година. Целият град е заобиколен от шахти, но от 13-те днес работят само четири. От съветските времена насам към 60 процента от тогавашното население е напуснало Воркута. Всяка година по 2000 души обръщат гръб на града.

“Работа няма, училища и детски градини затварят”, казва една от местните жителки. Други смятат, че се получава затворен кръг. “Социалните институции затварят, понеже хората заминават, а хората, които заминават, стават все повече, тъй като не могат да разчитат на социални услуги”, казва един мъж от Воркута.

Властите се опитват да ограничат обезлюдяването на града, но не успяват. В официалния списък със заявки за заминаване за друг руски регион са се записали над 14 000 души – почти една трета от населението. Празните блокове в предградията отсега са финансов проблем. “В някои от блоковете са останали само по 2-3 семейства, но сградата няма как да бъде откачена от топлофикационната и канализационна мрежа – разходите трябва да се поемат от градските власти, което е огромен проблем”, посочва Ирина Баранова от Общинския съвет.

Навсякъде във Воркута все още отдават почит на миньорите. “Повече въглища за родината”, пише тук на различни плакати. Междувременно обаче търсенето на въглища спада все повече – най-вече в Европа.

Какъв е планът на Русия за Арктика?

Стратегията на Русия за Арктика носи известна надежда на местните жители, макар да е оспорвана в международен план. Русия иска да спре миграцията на населението и да инвестира в инфраструктурни проекти – предимно за добив на газ и нефт. Отчитат се дори и измененията в климата, тъй като затоплянето на Арктика открива нови транспортни пътища и Воркута би могла да се превърне в “сухо” пристанище, включително за въглищата, чрез изграждането на железопътна линия до Северния ледовит океан. Регионът залага на скъпия проект, макар той засега да е само на хартия. “Така нашите северни региони в Арктика биха могли да се свържат с големите глобални логистични мрежи. Това е нашата надежда”, казва Ирина Бахтина, вицепремиерка на република Коми.

И Наталия Цвирко възлага надежди на бъдещето – инвестира в модернизацията на салона си за красота, който ще се мести в нова сграда. Но гледа и по-надалеч от Воркута, въпреки че това е родният ѝ град. Синът ѝ скоро завършва образованието си и тя смята някой ден да открие салон и в Москва. “На арктическите проекти засега не може да се разчита”, казва тя. “Още е трудно да кажем каквото и да било за тях, защото всичко е в самото начало. Много ни се иска да вярваме, че скоро тук ще усетим свеж полъх. И тогава може би хората няма да искат да напуснат града.”

Арктическите проекти може и да се окажат успешни. Но повечето хора не искат да чакат – който може, напуска Воркута.

***

Воркута е известен с мрачната си история. От 1938 до 1962 тук е имало изправителен трудов лагер – един от най-големите и ужасяващи трудови лагери от мрежата на ГУЛАГ. Едновременно там е имало до 73 000 затворници. А общо през годините в лагера са били задържани над един милион мъже и жени от различни националности. 250 000 от тях са издъхнали в трудовия лагер – по най-различни начини.

Текстът е публикуван ТУК>>

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар