Г-жо Сунгарска, хората са много, ама много уплашени, а страхът и паниката демобилизират и деморализират

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В последните дни в сутрешните блокове често виждаме г-жа Катя Сунгарска – пиар /тази чудна българска абревиатура/ да мрънка /съжалявам, че се налага точно тази дума да употребя/ и да вменява вина на хората, че са болни, че са тревожни, че търсят спешна помощ.

С хленчещ и внушаващ драматизъм глас моли да пощадим колегите спешни медици.
Не зная дали наистина мисли всичко, което говори или има някакъв интерес, но бих я попитала какво ако правим ние, редовите българи, ще се води, че сме пощадили колегите.

Да, броят на повикванията е увеличен, което съответства на информацията, че има нов пик на корона вирусната инфекция.

Да, много хора нямат нужда точно от спешна помощ, защото нямат животозастрашаващо състояние, но всички живеем една година в непрекъснат страх, угнетени сме, напрегнати, тревожни, уплашени и търсим помощ.

За сведение на г-жа Сунгарска, която напоително и драматично говори за “колегите” /все пак тя е завършила НАТФИЗ/ при паническите кризи, които неимоверно зачестиха, симптомите могат много да наподобят инфаркт, инсулт, остър корем, т.е. все наистина спешни състояния.

И г-жа Сунгарска очаква всеки българин да знае тези неща, сам да си направи диференциялната диагноза и да не звъни на ЦСМП.
Г-жо Сунгарска, хората са много, ама много уплашени, а страхът и паниката демобилизират и деморализират.

И Вашето включване с дълбок и драматичен глас не помага. Тактиката ви – на Вас и службата, която представлявате, би трябвало да е съвършено различна – много добър пример беше младият лекар, който вчера гостува на Георги Любенов – умерено и спокойно говорене за реално съществуващата болест, без изхвърляне и излишен драматизъм.

Г-жо Сунгарска, ние не сме нация от идиоти и спрете да вменявате на хората чувство на вина.
Достатъчно ни е, че една година сме в режим на десоциализация, ама предостатъчно. Драмата е, че Вие не подхождате с емпатия към пациентите, а назидавате и поучавате.
Нека думата имат колегите, които наистина се срещат с болните и техните проблеми, а не да слушаме Вашите интерпретации по темата.

Друг път ще напиша в отделен пост каква е нашата практика с ръководството на ЦСМП, когато става дума за психично болни.

Подчертавам – ръководството, а не медицинските специалисти. И този пост е към Вас персонално и към ръководстсвото на ЦСМП, не се опитвайте да си играете с думите, защото не сте убедителна.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар