Дай боже повече хора да пишат “доноси” срещу България

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Докладът на Европейската комисия за България сложи пръст в големите рани на българското общество, станали причина за сегашните протести. За първи път толкова експлицитно бяха посочени безконтролността на главния прокурор и упоритото нежелание на нашите управници да размишляват по този проблем, както, впрочем, отдавна им препоръчва Венецианската комисия.

Трябвало нова конституция, оправдават се, но пък в смехотворната „чернова”, която сътвориха, няма и помен от подобна тема. И така прокуратурата продължава да удря конкуренти и да пази “нашите хора” – една самобитна българска рационализация по овладяването, която бихме могли да патентоваме в развиващия се свят.

Раните

Липсата на реални резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи си е мониторингов евъргрийн. Правителствената защитна линия тук е случаят с бившия министър Нено Димов. Е, не е съвсем от ГЕРБ, но все пак – висок етаж. Само дали ще успеят да докажат, че е откраднал вода за милиони и си я е занесъл вкъщи – или ще излезе, че просто е взел неправилно политическо решение за продажба на тази вода? Тепърва ще научим – ако дотогава не ни разсеят с по-интересни теми. ЕК е по-паметлива, понеже там не четат пеевски сайтове и по-малко ценят медийно правосъдие като ревизията на приватизацията и гоненето на Михаля по полята на Дупница.

Впрочем, като казахме медии – третата мрачна констатация е именно подмененото публично пространство, където изданията са зависими от политици и едър бизнес. Затова информираният публичен дебат в България днес е заменен от рева на площада. Е, не е казано точно така, добавям го от себе си.

В проекторезолюцията на Европарламента към тези констатации се добавят ценностни акценти като мошеничествата около Истанбулската конвенция, липса на борба срещу хомофобията и анти-ромския расизъм – все критики, насочени повече към малкия коалиционен партньор, който в онази институция бие на очи. Може и да съм пропуснал, но не са чули май за референдума, дето щял да въвежда образователен ценз за гласуване.

Знаем, че колкото и да ни се иска, от подобни документи няма да има бързи последствия – в самия доклад пише, че той не е механизъм за санкциониране на държавите. Идеята му е да подкани към диалог, да предложи добри практики за решаване на едни или други проблеми и така нататък. Словашкият либерален евродепутат Михал Симечка го нарече „книжен тигър” (по презрителния прякор, измислен от Мао за американския империализъм). Дори да има някакви последици, те първо ще засегнат най-силно критикуваните Полша и Унгария. Дали ЕС ще отвори нов фронт по отношение на България и Румъния – това си остава съмнително.

Самите санкции може и да доведат до орязване на новите фондове за преодоляване на пандемията, но по-далеч едва ли ще стигнат, тъй като прословутият член 7 от Договора за ЕС предполага нарушенията да се констатират единодушно. А както знаем, Унгария няма да „предаде” съучастника си Полша – и обратното. Изглежда ли ви вероятна при това положение фронтална атака срещу България, така че и тя да се присъедини към антиевропейския фронт? С перспектива за Балканска Вишеградска група, която на свой ред да блокира и шантажира Съюза? Г-н Борисов е заложил на не-то – и затова благодари за оценките и козирува.

Наред с това обаче докладът е важен елемент от сложната и многогласна европейска политика – изолира ни малко повече, притиска ни в ъгъла. Следващия път, когато тръгнем да се борим за нещо, както беше с пакета “Мобилност”, ще си спомним за този момент.

Не знам дали докладът ще произведе диалог, но със сигурност дава нова енергия на политическите борби в България. Едните обвиняват европейските леви, уж автори на доклада, както и българските предатели, които пишели доноси за родината си и искали да ни лишат от средства. Другите се правят, че не разбират как общуват възпитаните хора. А именно – преди да стигнат до критиките, непременно започват с нещо положително. И наистина, ако вземем само окуражителните фрази от увода, всичко е рози и разкош. Третите застават на философско-математическа дистанция: всички страни имат проблеми, еди-колко си процента злоупотреби в еди-коя си страна, с еди-колко си стотни повече от нас. Четвърти пък са последователи на медийния жанр „Фандъкова”: да, има някои проблеми, но ние нали затова работим, десет години работим, утре пак сме на работа.

В същото време докладът напълно бетонира позициите на протестиращите, тъй като на практика потвърди всичко, заради което си изтъркаха обувките по площадите на България. Не знаем още колко сили ще имат, но тук постигнаха поне морална победа.

Наред с това започват да се раздвижват все нови и нови публични играчи. След работодателската организация, която протестира срещу грубата намеса на държавата в „Хиполенд”, на сцената излязоха профсъюзите с настояване за данъчна реформа и необлагаем доход. В Русе са на площада заради обгазяването. По морето – срещу незаконните строежи. Съюзът на съдиите поиска ВСС да освободи главния прокурор. Външният поглед дава усещането, че има смисъл, че някой вижда – и това съвсем не е малко.

Внимание заслужава и акцията на Елена Йончева, която предложи начин за решаване на проблема със зависимите медии: еврофинансирането за тях да не минава през правителството, което така ги прави свои клиенти. Ще кажете: какво еврофинансиране? Ами анализаторите поставят въпроса вече от години – към европроектите обикновено се предвиждат суми за тяхното популяризиране. И тези пари се оказват съществен ресурс за купуване на лоялност. Комисар Йоурова приела идеята с ентусиазъм.

Усещането, че сме на голямата европейска сцена вероятно ще роди много други идеи. Гражданско наблюдение на действията на прокуратурата? Експертни дискусии за реформа в съдебната система с участие на европейски специалисти? Граждански разследвания, „течове” на информация? И дай боже повече хора да пишат „доноси” до европейските институции, защото именно това е патриотизъм, а не съучастието в престъпления. Просто чуваме по-добре, когато ни го кажат отвън.

За България или лошо, или нищо

Мнозина сега въздишат, че България пак се е прочула с лошо – както навремето с чадъра, убил Георги Марков, както с чалга-капитализма от 1990-те. Казват си: и без това нямат доверие да инвестират при нас, а сега като научиха, че правосъдната ни система е такава, хич няма да идват. Бедни, крадливи, безпомощни. Дали пък не беше права онази министърка, която викаше да си мълчим за злоупотребите, за да не ни спрат паричките?

За България или лошо, или нищо – това обидно положение е констатирал вероятно всеки, който е пътувал по света. Тази страна, затънала в мрачните преживявания на собствената си мизерия, рядко проявява щедрост, избягва високи морални жестове, с които да я запомнят, присмива се на доблестните и самоотвержените. Но ето ти изневиделица обрат: от дъното на отчаянието се надигна внезапен граждански порив за справедливост, който сякаш върна страната на картата на Европа. А, и това четем в доклада: те са европейци като нас, бунтуват се за правата си.

Дойче веле

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар