Даниела Везиева: Зеленият преход на България трябва да бъде съобразен с енергийните, икономическите и социалните специфики на страната

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 15 октомври София ще бъде домакин на международния форум „Зеленият преход – предизвикателства и решения за България“, организиран от Dir.bg и 3еNews. Пред нашата икономика стоят много предизвикателства от гледна точка на трансформациите, които изисква Европейският зелен пакт. От друга страна всичко това ще изисква големи капиталовложения, част от които се осигуряват чрез различни механизми на ЕС. За да разберем как държавата планира да се справи с предстоящата мащабна трансформация на бизнес, енергетика, региони, какви стратегии разработва, ще бъдат ли достатъчни европейските средства и по други теми потърсихме мнението на министъра на икономиката Даниела Везиева.

– Г-жо Везиева, какви са основните предизвикателства пред България за осъществяването на зеления преход от днешна гледна точка?

– България е сред страните, които са най-засегнати от прехода към климатична неутралност, поради зависимостта си от изкопаеми горива, въглеродно интензивните процеси в сектор енергетика и особеностите на националната икономика.

Преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства пред българската индустрия. Някои от тях са риск за конкурентоспособността на българските предприятия. Те ще трябва да направят значителните разходи за нови инвестиции, да повишат цените на енергийните ресурси или да изместят производствата си в други държави или да повишат вноса на суровини от страни извън ЕС. Като гранична държава, осигуряваща 46% от енергията си от базови въглищни мощности (достигаща 60% през зимните месеци), за нас ключов момент е предотвратяване изтичането на въглерод в трети страни.

Българската икономика е силно свързана със световния и най-вече с европейския пазар. Поради голямата степен на отвореност на системата, положителната динамика на износа е съществен фактор за икономическия растеж в нашата страна.

В тази връзка поставянето на ключови експортно ориентирани сектори в неконкурентна позиция и нарушаването на традиционни търговски позиции на страната на международните пазари ще доведе до затруднения в множество икономически сектори.

Ето защо при прехода на България към „зелена“ и кръгова икономика трябва да се търси баланс между нискоинтензитетните енергийни производства и това да се направи балансирано регионално развитие. Предвид спецификите на енергийните системи и географските особености е важно да се гарантира, че преходът ще е плавен и справедлив, както и че ще бъде съобразен с икономическите и социални специфики.

Утре очакваме внасянето на финалната версия на нашия План за възстановяване и устойчивост в ЕК. Успяхме ли да го преработим така, че да заработи наистина и проектите действително да доведат до зелена трансформация на икономиката ни?

Постарахме се в последния вариант на Плана за възстановяване да има един баланс между грантове, които ще помогнат в този критичен момент, когато ние сме загубили 3 години и не са направени съответните стъпки, за да преминем към зелена икономика.

Този процес трябва да се осъществи в по-кратък период, като едновременно с това подпомагаме бизнеса, така че той да не изпадне в крайна нужда. Бeзвъзмeзднaтa пoмoщ oт oбщия бюджeт нa пpoeĸтa e yвeличeнa дo 840 млн. лв., а сумата за финaнcoви инcтpyмeнти е нaмaлeна нa 360 млн. лв.

Предложихме този баланс и се надяваме, че заедно с финансовите фондове и един от фишовете, който е свързан с индустриалните паркове, ще привлечем инвеститори, които да произвеждат у нас завършени продукти, носещи висока добавена стойност.

Една от последните значими промени в Плана за възстановяване е увеличаване на средствата по мерките именно за зелена и кръгова икономика чрез безвъзмездна финансова помощ. Схемата за инсталиране на системи за електроенергия от възобновяеми източници за собствено потребление в комбинация със съоръжения за локално съхранение на произведената енергия е с актуален бюджет от 220 млн. лв., а мярката за преход към кръгова икономика – от 240 млн. лв. Целта на фонд „Зелен преход и кръгова икономика“ е да подкрепи малките и средни предприятия за въвеждане на решения в областта на кръговата икономика, така че те да станат по-ресурсонезависими, както и да ги подпомогне за прехода към климатична неутралност. Това може да стане чрез подобряване на енергийна независимост на предприятията, изграждане на нови мощности за електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление, съчетано с локалното съхранение на енергия.

– Закъснението при представянето на Плана пред ЕК вече почти изключва авансовото получаване на средства преди края на т.г. До какво ще доведе това и значи ли, че и изпълнението на проектите ще се забави?

– Πлaнът зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт щe бъдe внeceн в Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия в пeтъĸ (15.10.2021), cлeд тoвa cлeдвaт пoнe двa мeceцa нa пpeгoвopи, пo вpeмe нa ĸoитo тpябвa дa ce peшaт cпopнитe въпpocи зa peфopмaтa в cъдeбнaтa cиcтeмa и плaна зa дeĸapбoнизaция.

Европейският зелен преход за България би могъл да бъде възможност националният бизнес да се модернизира и да стане по-конкурентен. Поради това са необходими навременни мерки за подпомагане на секторите от индустрията с интензивно използване на ресурси и енергия, възпрепятстващи изтичането на въглерод, внедряване на иновации в предприятията и активизиране на процесите на дигитализация в икономиката.

– Как ще може да се гарантира, че средствата по Плана няма да бъдат просто усвоени, а наистина ще се изразходват за необходимите и изисквани от нас трансформации и реформи?

– Предоставянето на подкрепата на предприятия чрез безвъзмездни средства по фондовете и направленията, ще бъде извършено чрез обявяване на процедури на подбор на проекти. В пакета документи за кандидатстване към всяка една процедура ще бъдат описани основните параметри на подкрепата, както и правилата и изискванията, свързани с механизъм на кандидатстване, оценка, договаряне и последващо изпълнение и отчитане (в случай на одобрение), които ще гарантират изпълнението на целите на проектите респективно на принципите на Плана.

Целият процес ще бъде изключително прозрачен и всеки, който има идея да кандидатства ще може да проследява движението на проекта си на всички нива.

Освен това, средствата по Плана ще могат да се използват само и единствено за необходимите разходи по съответните направления и процедури, като например: физически капитал (закупване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи), технология (разходи за придобиване на нематериални дълготрайни активи /НМДА/ (закупуване на специализиран софтуер, представляващ дълготраен нематериален актив – патенти, софтуер за оптимизиране на управленски, производствени и логистични процеси, информационна и кибер сигурност) и др.

Процедурите ще бъдат разработени така, че да гарантират постигането на икономическа трансформация при максимално прозрачни процедури и единствено по допустими разходи, които са оповестени предварително.

Чрез така заложения механизъм на подкрепа в Плана за възстановяване се цели да се продължи изпълняваната досега политика за промяна на структурата на икономиката на страната в посока доближаването й до тази на страните от ЕС. В ситуация на световна пандемия подкрепата за сектори, които са идентифицирани като двигатели на икономическото развитие, ще бъдат подпомогнато по-лесното излизане от кризата и по-бързо възстановяване на икономиката. А на малките и средни предприятия ще се осигури пазарна устойчивост при условията на силно динамична икономика и конкурентна среда.

– Ясно е, че зеленият преход ще струва много и не само средства. Едва ли парите от Плана и от европрограмите ще бъдат достатъчни, за да покрият необходимите разходи. Какви са другите възможности за привличане на нужния за зелената трансформация на икономиката ни капитали?

– През настоящия програмен период усилията на Министерството на икономиката са насочени към подпомагане на предприятията за ускорена дигитална трансформация, внедряване на иновациите и високите технологии в производството и услугите, развитие на кръговата и нисковъглеродна икономика.

Визията за развитие на иновациите у нас са заложени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България /ИСИС/. Една от основните цели в нея е стимулиране на технологичната модернизация в производствения сектор, използваща ресурсоефективни технологии, намаляващи замърсяването при източника, намаляващи въглеродните емисии. През програмния период приоритетите ще са развитието на кръговата и цифровата икономика във всички сфери на стопанските дейности в страната. Това са и основните хоризонтални приоритети за инвестиционни интервенции на ниво Европейски съюз.

Основен финансов инструмент за реализация на заложените цели в Стратегията е програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. За програмния период 2021-2027 г. в областта на кръговата и нисковъглеродна икономика предприятията ще бъдат подпомогнати с мерки, обхванати в Приоритет 2 „Кръгова икономика“ на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. В рамките на приоритета са включени две специфични цели: „Насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите парникови газове“ (84 млн. евро от ЕФРР) и „Насърчаване на прехода към кръгова и ресурсоефективна икономика“ (375.9 млн. евро от ЕФРР). Индикативните дейности обхващат изпълнение на мерки за енергийна и ресурсна ефективност, разработване и внедряване на иновативни продукти, процеси и бизнес модели в областта на кръговата икономика съгласно приоритетно направление „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ на ИСИС 2021-2027.

В същото време се очаква в рамките на месец октомври да стане ясен окончателния размер на средствата по линия на още инструмент за подкрепа на бизнеса – REACT-EU по транша за 2022 г., като службите на Европейската комисия настояват 25% от общия размер на средствата по линия на REACT-EU да са за „зелени“ инвестиции, което ще доведе до разработването на процедура с такава насоченост, която да бъде финансирана със средствата от транша за 2022г.

– Изискванията на Брюксел за новия програмен период са за децентрализация и изваждане на регионите на преден план. Имат ли общините необходимия капацитет да се справят с изискванията, подготовката и реализацията на такива проекти?

– Както бизнесът, така и общините се нуждаят от помощ за да се адаптират към зеления преход, за да предотвратят спад или неблагоприятни социално-икономически последствия на регионално ниво. При актуализацията на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България /ИСИС/ е поставен акцент върху целенасочената регионална иновационна политика, за справяне със сериозния регионален технологичен дисбаланс, който се отразява върху социално-икономическото развитие на регионите. В актуализираната стратегия обхватът на приоритетни тематични области ще се разшири като ще се създаде нова тематична приоритетна област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.

– Трансформацията на въглищните ни региони като че ли се очертава като основен проблем на България. Каква е към момента визията за тях с оглед това, че явно сме закъснели със съставянето на планове и осъществяването им?

– Предвид спецификите на енергийните системи и географските особености е важно да се гарантира, че преходът ще е плавен и справедлив спрямо всички държави, както и че ще бъде съобразен с икономическите и социални специфики на всяка една от тях. С решение на МС, Министерството на енергетиката е определено за отговорно ведомство по изпълнение на дейностите, свързани с изготвянето на териториални планове за справедлив преход. Подготовката на планове за трите въглищни района – Стара Загора, Кюстендил и Перник се подпомага от консултант, избран от Европейската комисия. Дейностите от страна на консултанта се изпълняват в рамките на проект „Техническа помощ за подготовка на териториални планове за справедлив преход в България“, финансиран от Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи.

Към настоящия момент се разработва Доклад за идентифициране на предизвикателствата и нуждите и за представяне на план за действие за най-засегнатите територии. Сценариите ще бъдат съобразени с актуалните документи като Националния план „Енергетика и климат“, приет от Министерския съвет и подаден пред Европейската комисия в началото на 2020 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост, който ще бъде подаден на 15 октомври. Одобрението на териториалните планове за справедлив преход от страна на ЕК е изрично условие за получаване на финансиране от Фонда за справедлив преход.

В рамките на Фонда за справедлив преход за България са определени 1,178 млрд. евро безвъзмездни средства за периода 2021 – 2027 година (Стълб 1 на Механизма за справедлив преход). Освен Стълб 1, одобрението на плановете „отключва“ финансирането и по Стълбове 2 и 3, а именно InvestEU – схема за мобилизиране а частни инвестиции и Механизма за отпускане на заеми за публичния сектор с Европейската инвестиционна банка.

Средствата от Фонда за справедлив преход ще бъдат насочени към икономическа трансформация на регионите и справяне със социалните последици на прехода, а сред допустимите дейности са инвестиции в малки и средни предприятия, вкл. стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация и възстановяване, инвестиции в научноизследователска и иновационна дейност и насърчаване на трансфера на модерни технологии, внедряване на технологии и инфраструктури за достъпна чиста енергия, за намаляване на емисиите на парникови газове, енергийна ефективност и възобновяема енергия, инвестиции в дигитализация и цифрова свързаност. Безвъзмездната помощ ще бъде на разположение на бенефициентите в кратък срок след одобрение на плановете и следва да бъде усвоена до 2027 г.

– Предвид предстоящата трансформация на бизнеса, добър вариант ли ще е за устойчивото развитие на локалните икономики да се изберат конкретни сфери, в които те да се развиват?

– Регионалните особености на местните икономики са взети предвид при подготовката и на двете стратегии, разработвани от Министерството на икономиката. Приносът на регионите към изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация варира заради наличието на регионални диспропорции в социално-икономическо развитие, неравномерното разпределение на производствени активи и функционираща научно-развойна инфраструктура. ИСИС 2021-2027 г. адресира националните политики, стратегии и пътни карти в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите към изпълнението на силно фокусирани областни стратегии за интелигентна специализация и засилване ролята на Регионалните съвети за развитие в управлението на интелигентната специализация. Обхватът на стратегията ще се разшири като се засили фокусът върху съществуващите приоритетни тематични области и се прецизират техните подобласти, включително за отделните региони и административни области. Създава се нова тематична приоритетна област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, а тематична област „Мехатроника“ се отделя като самостоятелна. За периода 2021 – 2027 г. тематичните приоритетни области за интелигентна специализация са: „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника“, „Индустрии за здравословен живот и биотехнологии“, „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“, „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ (която е нова).

Дигитализацията в контекста на Индустрия 4.0 ще се включи като хоризонтален приоритет и ще присъства във всички пет тематични области. Предвиждат се всички 28 области на страната да идентифицират по 3 приоритетни тематични области, като две от тях ще бъдат идентифицирани от съответната областна администрация, съгласувано със заинтересованите страни и постигнатите резултати към момента, а третата приоритетна тематична област за всички ще бъде „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.

С цел да отчете съществуващите различия в страната, „Националната стратегия за малките и средните предприятия“ 2021 – 2027 г. обхваща секторните и регионалните измерения на икономиката. Като цяло МСП както в индустрията, така и в сектора на услугите, са разположени предимно в област София-град. Други сравнително развити области са Пловдив, Варна и Благоевград. Така очертаната регионална секторна концентрация на МСП е показателна за нуждата от целенасочени интензивни интервенции за насърчаване на развитието на сектора на МСП във всички останали 24 по-слабо развити области на страната.

Разработените приоритети, мерки и действия в Стратегията ще се изпълняват както на национално ниво, като се вземат предвид всички приложими икономически дейности, така и на регионално, въз основа на секторната специализация посредством засилена подкрепа за МСП в конкретни сектори в отделните области на страната. Секторната специализация е насочена към насърчаване на развитието на по-високотехнологични производства и на услуги с интензивно използване на знания. Тя предвижда също и укрепване на МСП в преработващата промишленост, които са типични за отделните български региони.

– У нас се наблюдава странен парадокс – IT браншът ни е на много високо ниво и работи със световните лидери, а в същото време дигитализацията в много сфери се движи с бавни темпове. Как би трябвало да се действа и от кого зависи ускоряването на цифровизацията?

– Ускореното развитие на ИКТ сектора е своеобразен барометър, че българската икономика е сред развитите пазарни системи и местната индустрия има потенциал да привлича повече високотехнологични инвестиции.

Информационните технологии привличат все повече внимание като един от най-бързо развиващите се сектори в страната, с много високо заплащане и добри условия на труд. С дял от над 5% от брутната добавена стойност, секторът на ИКТ представлява важна част от българската икономика, като дава работа на близо 72 хил. души, или около 13% от заетите в промишлеността. Броят им нараства с около 9% на годишна база. ИКТ индустрията се изкачва стремително и през 2021 г., като е много вероятно да се нареди сред най-силните 3 от общо 18-те индустрии в България, а по много ключови показатели да стане и най-важна както за икономиката, така и за конкурентоспособността и за гражданите.

Развитата дигитална екосистема е предпоставка за привличането на инвестиции в цифрови иновации и за по-бързия растеж на предприятията в цифровата икономика. С разбирането, че цифровизацията е основата на новата индустриална революция и е необходимо да се положат усилия за подготовка на българската икономика да не изостава от тези процеси, работим и в Министерството на икономиката. Има области, в които са нужни подобрения, особено относно нивата на инвестициите на малките предприятия в ИКТ и в областите на изкуствения интелект и киберсигурността.

За повишаване на информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организират международен форум „Зеленият преход – предизвикателства и решения за България“. Първото издание ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

Форумът има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.

За дигитално присъствие може да се регистрирате ТУК.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар