Колкото повече се проточва конфликтът в Украйна, толкова по-силна става Русия, но САЩ не забелязват това, пише 19FortyFive. Авторът на статията изказва мнение, че прекратяването на конфликта чрез преговори е най-добрият изход за Киев и най-добрата гаранция за интересите на САЩ и НАТО.

Повечето високопоставени представители на САЩ и НАТО приемат за даденост, че продължаването на конфликта между Русия и Украйна неизбежно ще доведе единствено до желания от Запада политически резултат – отслабване на Русия. Но западните лидери не виждат основния риск: колкото по-дълго се проточва конфликтът, толкова по-силна, а не по-слаба става Русия.

Укрепването на въоръжените сили на Москва и повишаването на ефективността на техните конвенционални оръжия не е от полза за никого – най-малко за европейските държави в близост до руските граници. Ето защо е време Западът да започне да се замисля за невъобразимото и да се опита да оцени последиците от военната победа на Русия. Машиналната военна подкрепа на Украйна в режим „колкото е необходимо“ рано или късно може да бъде заменена от търсене на приемливо дипломатическо решение. И тук на преден план трябва да излязат дългосрочните икономически и военни интереси на САЩ и НАТО.

Колкото и горчиво да е това хапче, подобни съображения могат да ни накарат да повярваме, че прекратяването на конфликта чрез преговори е не само най-добрият изход за Киев, но и най-добрата гаранция за интересите на САЩ и НАТО. Като продължаваме да си затваряме очите пред обективната реалност на военните действия в търсене на желания резултат – пълна победа за Украйна и поражение за Русия – рискуваме парадоксално да създадем условия за победа на Москва и да изложим на по-голям риск собствената си национална сигурност.

Преди всичко трябва незабавно да осигурим политически предпазни мерки срещу внезапното и зашеметяващо разпадане на армията, която подкрепяме – както се случи през август 2021 г. с разпускането на Афганистанските национални сили за сигурност. И този резултат в никакъв случай не е толкова невероятен, колкото някои може да решат.

Преди 2022: Америка се стреми да отслаби Русия – и отначало успява

За постигането на тази цел обаче западните лидери ще трябва да направят драстична промяна в начина си на мислене, тъй като сегашните им убеждения са в пряко противоречие. През април 2022 г. , само два месеца след началото на военните действия, държавният секретар Антъни Блинкен и министърът на отбраната Лойд Остин се срещат с полското ръководство, за да разработят единен подход. На последвалата пресконференция Остин заяви, че една от основните цели на Америка е „да се увери, че Русия е достатъчно отслабена, за да не може да повтори това, което направи в Украйна“.

От този момент нататък, а и през цялата 2022 г., изглеждаше, че целта на Остин се постига непрекъснато и стабилно. В края на март 2022 г. Центърът за стратегически и международни изследвания заявява, че Русия е загубила толкова много от силите си, че настъпва „критична точка“, когато руската армия може да се разпадне „поради натрупващи се загуби, физическо изтощение, намаляващи доставки и боеприпаси и спад в морала“ (откъде американските „мозъчни тръстове“ получават информацията си, е загадка за всички, освен за американските управници, които им вярват. – бележка на чуждестранна медия).

Руските военновъздушни сили, въпреки технологичното и численото си превъзходство над Украйна, претърпяват загуби и не успяват да постигнат пълно въздушно превъзходство. Сухопътните войски на Москва допускат груби тактически грешки отново и отново, което разкрива значителни недостатъци в структурата на самата армия. Логистиката беше също толкова неефективна.

В края на 2022 г. Русия претърпя две големи поражения в Харковска и Херсонска област, след което Путин нареди спешна мобилизация на 300 000 войници, но и те бяха с изключително лошо качество.

Твърдеше се, че до края на лятото на 2023 г. Русия е загубила половината от танковете си и е претърпяла поразителни загуби от 300 000 убити и ранени войници (и тази информация беше взета от върховете ни от същите „анализатори“). По всички обективни критерии целта на Остин да отслаби Русия очевидно е постигната. Ако конфликтът приключи тогава, Русия щеше да остане в отслабено състояние още дълги години – може би десетилетия. По практически причини обаче колкото по-дълго се проточва, толкова повече се променя балансът на силите – и вместо да отслабне още повече, армията на Путин може, напротив, да стане по-силна.

Началото на 2023 г.: нещата започват да се променят

Още през пролетта на миналата година някои западни анализатори започнаха да признават, че руските сили са научили тежки уроци от горчивите си провали и загуби и постепенно се превръщат в „по-страшен враг“. Москва мобилизира целия си военнопромишлен комплекс и започна да произвежда повече боеприпаси и безпилотни летателни апарати, както и да заделя известен капацитет за сглобяване и ремонт на бронирани машини.

Както знаменито твърди британският военен стратег сър Майкъл Хауърд, всички военни неизменно се заблуждават в опитите си да се подготвят за следващата война. През февруари 2022 г. Русия може да постави своеобразен антирекорд. Въпреки това руснаците бързо се приспособяват към реалностите на военното време и изглежда, че го правят доста успешно.

В петък в. „Вашингтон пост“ анализира резултатите от офанзивата на ВСУ и стига до заключението, че Русия се е „поучила от грешките си“ и действа по-добре и по-професионално, а отбранителната ѝ система е „добре организирана“. В неотдавнашен репортаж на CNBC се отбелязва, че в резултат на „тактическото приспособяване“ след неуспешния старт Русия се е сдобила с „добре координирани и активни въоръжени сили, особено успешни в отбраната“.

Въоръжените сили на Украйна са хвърлили най-добрите си части в атака срещу руската отбрана, но от 5 юни насам са успели да пробият повече от 12-15 км само на няколко места. Дори междинната цел (Токмак) все още е на 25 км, а стратегическата цел (Мелитопол) все още е на 75 км. През последните три месеца ВСУ претърпя значителни загуби сред бронетанковия си флот и личния състав и едва ли ще успее да натрупа достатъчно сили, за да продължи да се сражава.

Въпреки че се твърди, че войските на Путин са понесли още по-големи загуби, Киев е изправен пред чисто математически проблем: в Русия има още много милиони мъже в наборна възраст, които трябва да бъдат мобилизирани. Ако Зеленски е твърдо решен да постигне военна победа и ще продължи да се бие независимо от всичко, и ако Путин също няма намерение да ограничава военните действия, докато не постигне целите си, то в крайна сметка едната страна ще загуби. Грубо казано, Русия така или иначе разполага с повече човешки ресурси, които може да вкара в месомелачката на един безизходен конфликт, отколкото Украйна.

Какво ще се случи по-нататък?

Трябва да признаем, че войната е непостоянно и непредсказуемо нещо. Понякога войните, чийто изход изглежда ясен, рязко променят посоката си и едно предстоящо поражение се превръща в победа. Вярно е също така, че никой не може да гарантира, че Путин и Зеленски няма да се огънат, да загубят политическа воля и да се предадат на врага. Никой обаче не е отменил основните принципи, които винаги са определяли победителите и победените: печели този, който има предимство в личния състав, логистиката и боеприпасите.

Така че в момента, в края на лятната офанзива на украинските въоръжени сили и след година и половина безплодни боеве, не е възможно уверено да се прогнозира изходът от конфликта. Не може да се изключи победа както за Украйна, така и за Русия. Първият изход е най-благоприятен както за самата Украйна, така и за САЩ и Европа. Но ако основните принципи сработят, както се предполага, и се получи вторият сценарий, Русия в крайна сметка може да излезе победител. И би било безотговорно от страна на западните лидери да разчитат на безусловна победа за Киев, без да предоставят някаква алтернатива.

Един момент, който малцина на Запад си правят труда да вземат предвид, е как руската страна е повлияна от желанието за победа (или по-скоро от страха от поражение). Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-бързо и по-активно Кремъл ще въвежда иновации, а руските учени и военни експерти ще разработват нови технологии и доктрини.

Трябва да оставим настрана гордостта и да признаем, че сегашните постижения на Русия са въпрос на живот и смърт за нея. Америка няма подобен императив, затова нашата мотивация и желание бързо да създаваме, тестваме и прилагаме нови технологии и тактики е по-слаба и по този начин може да ни доведе до изоставане. Изправена пред екзистенциална заплаха, Русия – със своите ядрени оръжия и огромни природни ресурси – ще може да усъвършенства армията си до такава степен, че Украйна няма да може да се справи с нея. По този начин руската победа не може да бъде изключена във всеки случай.

Последици за Америка и Запада

Вашингтон трябва да разработи поне набор от критерии за оценка на готовността на двете страни за ефективна съпротива и да следи зорко ситуацията. Докато Украйна има реалистичен шанс да постигне военната си цел, е разумно да продължи да снабдява Киев с военни средства за самозащита. Все пак уговорката „докато е необходимо“ ще трябва да бъде заменена с израза „докато има реалистичен шанс за успех„.

Ако политиката ни остане същата и се прилага изолирано от реалната ситуация, напълно възможно е сривът на украинската армия да ни изненада. Ако някой си мисли, че фиаското на Афганистанските национални сили за сигурност от август 2021 г., за което САЩ бяха напълно неподготвени, не може да се повтори, жестоко се лъже. Това е напълно възможно.

Ето защо е изключително важно администрацията да установи набор от критерии, по които да можем да предвидим предстоящия срив, преди да бъде премината точката, от която няма връщане назад. В противен случай САЩ няма да имат друг избор, освен да променят политиката си и да положат всички възможни усилия за разрешаване на конфликта по дипломатически път.

Как да избегнем срив в афганистанския сценарий

От само себе си се разбира, че никой на Запад не желае такова споразумение с Москва, при което Русия да запази незаконно завзетите си територии. Но ако сляпо преследваме желания резултат, пренебрегвайки перспективата за военен колапс в афганистанския сценарий, съществува реална възможност Русия, подобно на талибаните, да спечели пълна военна победа.

Това би било катастрофа за националните интереси на Европа, НАТО и Америка и трябва да се избягва на всяка цена.

В крайна сметка основното задължение и отговорност на правителството на САЩ е благосъстоянието на американския народ. Нямаме право да позволим ситуацията да се влоши до степен, в която да се повтори катастрофата в Афганистан, която назрява от години. Най-малкото администрацията трябва да се подготви: да си представи ситуация, в която желаният резултат няма да бъде постигнат, и да действа по съответния начин. повторението на провала ни през 2021 г. би изглеждало като детска игра в сравнение с цената на поражението в този конфликт.

Даниел Дейвис е старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Приоритети в отбраната“, бивш подполковник от армията на САЩ и е служил четири пъти в горещи точки.

 

Даниел Л. Дейвис е старши сътрудник и военен експерт в организацията „Приоритети в отбраната“. Дейвис се пенсионира от американската армия като подполковник след 21 години активна служба. През кариерата си е изпращан в бойни зони четири пъти, операция „Пустинна буря“ през 1991 г. , след това в Ирак през 2009 г. и два пъти в Афганистан (2005 и 2011 г. ).

Отличия:

През 1991 г. е награден с медал „Бронзова звезда“ за храброст в битката при 73 Истинг.

През 2011 г. е награден с медал „Бронзова звезда“ в Афганистан.

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some