От месец възрастната жена живее на улицата и се надява скоро да си вземе квартира

72-ГОДИШНАТА ЦОНКА ВАСИЛЕВА БЕДСТВА ПРЕД ПОГЛЕДА НА ДЕСЕТКИ МИНУВАЧИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Самотната жена от две седмици продава по чорапи праз лук в района на градския пазар, от който била изгонена, защото няма възможност да плаща наем за щанд. Намерила си местенце до тротоара и по цял ден чака някой да я съжали и да купи от нея. Живее в междублоково пространство, няма покрив над главата си, няма дрехи, обувки и не си спомня кога последно е яла три пъти на ден.

Цонка е родом от Разградско, но идва снаха в търновското село Беляковец. Дълги години живее със съпруга си, но се развеждат.

Работила е в „Битова електроника“, НВУ „Васил Левски“, в разсадник и на много други места. Не й достигнал обаче стаж, за да се пенсионира с прилична пенсия, а взема такава за старост. Известно време успявала да се справя сама, живяла в дом за стари хора, но напуснала и така се озовала на улицата. Има две дъщери, но те й казали, че не могат да я приберат в техните домове.

„Купувам праз от магазина и после го препродавам за по 70 стотинки на бройка. Наскоро се случи за един ден на купят три бройки. Рядко хората се спират да говорят с мен. Всеки е зает с неговите проблеми. Не обвинявам никого, живея ден за ден, докато ми е писано. Досега времето беше топло, но се застудява и не знам как ще оцелея“, казва старицата.

Дълго време разпитвала за евтини квартири, но все удряла на камък. Собственици на стаичка й предложили да се нанесе срещу 120 лв., но искат да предплати за един месец напред и сумата става непосилна за нея. Събира пари и се надява, че когато това стане, квартирата все още ще е свободна.

„Да си имам покрив над главата, мивка, баня… Сега няма даже къде да си измия ръцете. Да си имам местенце, в което да се скрия от предстоящия студ…“, размишлява възрастната жена.

Допълва, че вероятно минувачите я мислят за психично болна, като я видят боса по улиците, и затова я подминават. „Съвсем добре съм си с главата. За щастие, съм здрава, само краката ме болят и бъбреците се обаждат“, споделя Цонка.

Не се надява на помощ от държавата и общината, затова не отишла и да гласува. Разбрала, че отново има избори, от плакатите с кандидати за местната власт.

„Не виждам смисъл да гласувам. Моят глас няма да промени нищо. Цялата държавата е съсипана от партиите. Богатите станаха още по-богати, а бедните – просяци. Нека поне направят приюти за хора, останали без дом“, казва тя.

Галина ГЕОРГИЕВА

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some