Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В годините на социализма животът на повечето деца може и да беше по-скромен от този на днешните подрастващи, но вероятно беше много по-спокоен.

През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци –  на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

Днешните деца не знаят какво е да връщаш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на другарче в чужбина. Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест стотинки!

Да отключваш с ключа, който ти виси на ластик от врата. Така живеехме ние при социализма и детството ни мина щастливо, коментира читател на изданието retro.bg.

На децата днес е трудно дори да им обясним за старите стационарни телефони с шайба или копчета. За нас обаче това е един мил спомен. Репликата – “прибирам се, че ще ми звъннат по телефона”, днес звучи комично. Тогава трябваше да се разберем с приятелите в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем по стационарния телефон. Сега децата имат мобилен телефон едва ли не от детската градина и рядко го изпускат от ръцете си.

Много зависи от самите нас като родители дали детето ще обикне и познава книгите. Но електронните книги придобиват все по-голяма популярност. Децата ни едва ли ще отворят старите ни речници и енциклопедии – те просто ще влязат в търсачката “Гугъл” в Интернет. Кварталните библиотеки, в които сме писали курсови работи или са ни заемали книги за четене през лятната ваканция, вече почти не съществуват.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар