Деца с увреждания са на ръба на оцеляването поради липса на средства, храна, лекарства и хора, които да се грижат за тях

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Деца с увреждания са на ръба на оцеляването поради липса на средства, храна, лекарства и хора, които да се грижат за тях.

Скандалът лъсна от изповед на Росица Букова от Перник, която изля цялата си мъка с пост във фейсбук.

Страшната картина на действителността, каквато крадците във властта начело с Бойко Борисов не познават, е запечатана в разказа на Росица, който пи предлагаме без никаква редакторска намеса:

И за да съм себе си и за да доизлея цялата гняс, ще ви разкажа в какъв абсурд виреем. Не че е от вчера и днес, но днес се убедих, че никой и нищо не може да промени гнилата система.

Представете си един дом за деца с увреждания на ранна възраст или т.н. днес ЦНСТ. Вече е комплекс за социални услуги, но си има и деца на постоянна грижа. В малък град. През годините ние пораснахме там като организация и то заради човечния директор и екип, който се грижеше за децата.

Напоследък единственото, с което можем да им помогнем е набавянето на ентерална храна за децата, които се нуждаят от нея. Тази храна е изключително скъпа и тя НЕ се поема от здравна каса. Няма да казвам как се гърчат семействата, които трябва да си я набавят за децата вкъщи.

Та в този дом в момента са под карантина- 2/3 от децата са с Ковид, както и половината персонал. Както каза директора днес: “ Само аз съм и половин сестра. Шофьора ми е болен, персонала контактен и под карантина“. Каква е картинката всъщност?

1. Няма нужния персонал. Здравите издъхват и не смогват. Въртят се малцина на 3 смени и наистина не смогват.

2. Направили са съответните две отделения – за болни и здрави.

3. Отделно се налага да бъде хоспитализирано дете в друг град и никой не може да осигури връщането на детето обратно в услугата през почивните дни защото: 1. Шофьора на дома е болен. 2. общинската кола не можела през уикенда.

4. Никой освен нас не осигурява енетерална храна на децата. Е, ние го правим просейки пари, за да я купим.

5. Нямат маски, ръкавици и престилки.

6. Нямат право да допуснат доброволци, защото заповедта от м. март е ясна и категорична. Не може! Дори да допуснат такива, които да не са в пряк контакт с децата, ще са им нужни всички документи, доказващи: здравен статус, свидетелство за съдимост и тн…..В смисъл, никой няма да си го причини, нали? Питам пак де е закона за доброволчеството? Или…….не могат да им помогнат доброволци дори в дейности, различни от обслужване на децата, за да се облекчи персонала.

7. Търсят медицински сестри спешно. Да, ама такива няма.

8. Там, в тази услуга работят едни всеотдайни хора, които също са болни и вероятно също им трябва някаква помощ за да оздравеят и оцелеят.

Някак точките станаха много, а изводите са:

1. Една жена е оставена сам-самичка да оцелява барабар с болните деца и екип.

2. Държавата й дава един .уй и й вика: „Оправяй се“

3. Няма транспорт, предпазни средства, витамини, ентерална храна, хора….

4. Тя е горда, уважаваща себе си, обичаща и обичана, но е САМА!

5. Пак с огромна скръб ми казва: “ Дано оцелеем и сега“, а аз подсмърчам, защото знам много добре какво означава това. Тя продължава :“ Нали знаеш, само който живее тук знае какво е“. Да, знам, толкова добре знам.

И сега ще избухна защото ми писна да пълним дупки. Писна ми да сме навсякъде където трябва да има държавни ангажименти. Писна ми особено в днешни дни едни деца да страдат защото някой ще си почива събота и неделя, няма да се погрижи за децата, няма да подкрепи екипа, няма да се мръдне задника и да помогне нещо в тая хралупа най-накрая да се запуши.

Писна ми директорите да се поставят в ситуация да изнемогват и ако случайно нещо стане с някое дете те да носят отговорност. Писна ми, бе………Писна ми да се трошат милиони за глупости и никой да не мисли за хората в институциите. Оставени са на самотек, всички!

Писна ми да прося, писна ми да се моля, писна ми да гледам как системата зацикля и изход няма. Няма, разберете. Сега ще запълним поредните дупки оттук и оттам, но къде е държавата, бе? Къде е подкрепата? Къде са екипите, които трябва да реагират в такива ситуации и да не оставят тези хора в безизходица? Къде сте, бе? Община, министерства?

Ще намерим пари и за храна, и за предпазни средства, и за всичко? Ма защо пак ние, бе? Докога, бе?

И някой ми рекламира „Българската Коледа“ докато друг се опитва да спаси екипа и децата си без подкрепата на държавата. САМ!

Само си представете адът, в който сте оставени сами да намирате, организирате, управлявате и носите отговорност за едно такова място с всички живи същества вътре. Сами, за разкош…….Ако оцелеете, де….

И не, тя не търси помощ, тя сподели това вчера защото звъннах да я чуя и да я зарадвам, че сме намерили пари за един месец за ентерална храна и ………заплака. Чистосърдечно, тъжно и с много болка, че е оставена сама. Тя пак ще се справи, но ми иде да размажа мутрите на всички в тая скапана държава дето са голямата работа.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар