Димитър Радев: Присъединяването към еврозоната е пример за политическа константа

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Какви са рисковете за финансовата система от евентуална нестабилна политическа обстановка или политическа криза, които виждате в момента?

Всяка политическа криза има своята цена. От позицията на централната банка най-лошият сценарий е, ако тази цена бъде платена за сметка на забавяне на икономическото възстановяване и подкопаване на финансовата стабилност. Ето защо ние в БНБ се стремим в тази трудна среда, и в рамките на нашия мандат, да гарантираме стабилността на паричния режим, а оттук и ценовата стабилност в страната, а също така и безпрепятствения достъп до кредитен ресурс на бизнеса и домакинствата.

На какво ниво е политическият консенсус за присъединяването на България в еврозоната?

Въпреки динамичните политически процеси, присъединяването към еврозоната се очертава като пример за политическа константа в България. Нещо повече, това е подходяща национална цел, чието осъществяване може да консолидира силно фрагментираната политическа рамка и да ускори реформите за модернизирането на страната.

Как си обяснявате кампанията за подклаждане страховете на хората, че заради въвеждане на еврото цените ще се увеличат, че ще плащаме с български пари сметките на богати западни държави и т.н.?

Противниците на еврото никога не са печелили критична маса в общественото мнение в България, поради очевидните предимства на европейската интеграция. Нейното задълбочаване чрез въвеждането на еврото няма да намали, а ще увеличи тези предимства.

Въпреки това въвеждането на еврото ще бъде предшествано от съответна комуникационна кампания. Тя ще популяризира реалните обстоятелства и ефекти, съпътстващи този процес. В резултат на това всякакви хипотетични сценарии и страхове следва да отстъпят пред обективните аргументи.

Защо членството в еврозоната е дефинитивен български национален интерес?

Пътят към еврозоната и самото членство ще подобрят не само структурата на нашата икономика и равнището на доходите, но и качеството на институциите, включително в политическата сфера. Членството ще издигне позицията на страната ни като пълноправен участник в стратегическите дискусии на континента. България ще се превърне в участник с потенциал за реален принос както към отговорностите, така и към решенията в сърцевината на Европа – в това число онези, които най-силно засягат самите нас. Тук е пресечната точка между националния интерес и членството в еврозоната.

Какво донесе на България присъединяването към Банковия съюз и Европейския валутен механизъм?

Непосредствените ефекти бяха очевидни, включително подобряване условията за финансиране, при това в една изключително трудна и сложна среда. Показателно е, че в контекста на присъединяването България емитира външен дълг на исторически най-ниска цена. Включването на лева в Европейския валутен механизъм, освен признание за устойчивостта на нашия паричен режим, представлява решаваща стъпка, с която ще изпълним един от най-важните критерии за присъединяване към еврозоната, този за валутна стабилност. От друга страна, с присъединяването ни като пълноправен член на Банковия съюз постигаме пълно хармонизиране с прилаганите в еврозоната правила и практики в банковия сектор, директен достъп до експертния капацитет и информационните ресурси, както и пряко участие в процесите на вземане на решения в този сектор, на ниво еврозона.

Как това подобрява контрола и дисциплината в банковия сектор?

С присъединяването към Банковия съюз надграждаме постигнатото в банковия надзор през последните години. Това означава, че контрола и дисциплината в банковия сектор отговарят на най-високите европейски стандарти. Не трябва да забравяме, че без постигнатия огромен напредък в тази сфера през последните години нашето участие в Банковия съюз нямаше да бъде възможно.

Какво трябва да правим до 2024 г като подготовка за еврозоната, кои са все още неизпълнените изисквания на ЕЦБ?

Трябва да се придържаме към номиналните Маастрихтски критерии, които в момента изпълняваме. Освен благоразумните макроикономически политики, включително в сферата на публичните финанси, въвеждането на еврото изисква концентрация на ресурси и прецизност за решаване на сложни технически и организационни задачи. В БНБ вече сме създали вътрешна организация на работата по темите от нашата компетентност – в това число в области като банкноти и монети, кредитни институции, платежни системи и доставчици на платежни услуги, статистика, счетоводство, информационни системи. Поддържаме и съответната работна комуникация с ЕЦБ.

Голямото ни предимство е, че вече сме се присъединили към една институция на еврозоната, Банковия съюз, включително Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. С други думи може да кажем, че страната вече е постигнала реален напредък в подготовката за присъединяване, измерен с близо три години време – т.е. двете години, колкото ни отне целият процес от кандидатстването до фактическото присъединяване към Банковия съюз, към които може да добавим и последните около осем месеца на пълноправно членство.

Каква е Вашата равносметка за справянето с кризата през последната година?

Ние бяхме една от първите централни банки, които още през март 2020 г. активираха и впоследствие изцяло изпълниха антикризисен пакет за над 9 млрд. лева. Нашите мерки постигнаха три цели: допълнително укрепване на устойчивостта на банковия сектор чрез засилване на неговата капиталова и ликвидна позиция; поддържане на кредитната активност по време на пандемията; и временно облекчаване на дълговите плащания за бизнеса и домакинствата чрез частен мораториум, предложен от индустрията и одобрен от БНБ.

Какво е състоянието на банковия сектор в момента, как банките преминават през кризата?

В резултат на предприетите мерки, основните показатели за устойчивост на банковия сектор в момента са по-добри, отколкото в началото на пандемията и остават по-високи от средните за Европейския съюз. По последни данни общата капиталова адекватност на сектора възлиза на 22.7%, а неговата ликвидна устойчивост се измерва чрез 294% покритие с ликвиден буфер на нетните изходящи парични потоци, значително повече от регулаторните изисквания. Печалбата на сектора през миналата година беше намалена около два пъти в сравнение с периода преди кризата в резултат на по-големите провизии, но се забелязва тренд на възстановяване в началото на настоящата година.

Как се отрази на банките мораториумът върху кредитите, наложен заради пандемията?

Мораториумът осигури временни облекчения на засегнатите от кризата фирми и домакинства. Неговото изтичане неизбежно ще доведе до известни загуби в банковия сектор, но той е напълно подготвен да ги абсорбира. Разбира се, ние внимателно анализираме отражението на мораториума върху качеството на активите и материализирането на кредитния риск в банковия сектор и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това се наложи.

Подготвени ли са банките за по-дълга криза?

Краткият отговор е – да.

Очакваме икономическото възстановяване да започне през тази година и до средата на 2022 г. да достигнем предкризисното равнище на българската икономика. В същото време ние сме длъжни да се подготвяме и за по-негативни сценарии. Както сме обявявали многократно, имаме готовност да продължим действието на антизризисните ни мерки толкова, колкото е необходимо.

Какво означава ръстът на депозитите в банките по време на кризата (а и преди нея)?

Това показва продължаващо доверие в банковия сектор в среда на ниски и дори отрицателни лихви. В същото време този ръст означава продължаваща несигурност в икономическата среда и ограничени инвестиционни възможности, а това не е добър знак за икономическата активност както на бизнеса, така и на домакинствата.

Какво се случва с кредитирането през последната година?

Кредитите за бизнеса и домакинствата продължиха да се увеличават, а не стагнираха, каквито бяха предварителните очаквания. В това се състои една от големите изпълнени цели на мерките, които предприехме в началото на пандемията. По последни данни от паричната статистика през март тази година спрямо март 2020 г. кредитите за фирмите са нараснали с 2.7%, а кредитите за домакинствата са нараснали със 7.1%. Това развитие показва, че банковият сектор успешно е изпълнявал и продължава да изпълнява основната си функция, предоставянето на кредити.

По какъв сценарий работите в момента, кога ще започне възстановяването на българската икономика?

Поради динамичната среда и високата степен на несигурност започнахме да публикуваме нашите макроикономически прогнози на всеки три месеца. Съвсем наскоро публикувахме последната ни прогноза. Тя отразява виждането ни за завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г., което ще се дължи най-вече на прогнозирано преминаване към положителен принос на нетния износ и инвестициите в основен капитал. Основният риск пред икономиката остава динамиката на разпространение на COVID-19 и евентуална необходимост от нови ограничителни мерки. Възможно е тази година българската икономика да усети негативни ефекти също от политическата ситуация в страната – риск, който не е калкулиран в последната ни прогноза.

Защо централните банки искат да създават дигитални валути – евро, долар, юан, какво ще промени това?

Това е друга интересна тема, която следим много сериозно, но по която не планираме практически стъпки извън рамките на Евросистемата. Дигиталната валута, издавана от централна банка, би следвало допълнително да улесни разплащанията чрез нова електронна форма на пари. Освен да бъде удобна и широко приемана за разплащания, дигиталната валута трябва да носи сигурност и да защитава личните данни при транзакциите, по аналогия с анонимността при физическите банкноти и монети. Подобни въпроси бяха разгледани в детайли от ЕЦБ след голямата обществена консултация за дигиталното евро, резултатите от която бяха публикувани миналия месец.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар