Дипломатическа совалка донесе подкрепа за Армения в конфликта с Азербайджан

Дипломатическа совалка донесе подкрепа за Армения в конфликта с Азербайджан

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В последните дни Армения предприе сериозни дипломатически усилия, като стремежът й е да получи подкрепа за мирно уреждане на конфликта с Азербайджан. Сблъсъци, взели близо 300 жертви, избухнаха на 13 септември на границата между двете страни, които взаимно се обвиняват за най-ожесточените боеве от войната през 2020 г. за контрол над анклава Нагорни Карабах, населен предимно с арменци, които го наричат Арцах.

В същото време Баку засилва газовата си дипломация – възползвайки се от кризисното за синьото гориво време. 



Париж и Атина в подкрепа на Ереван  






В разгара на тези трагичните събития арменският премиер Никол Пашинян замина за Париж за разговори с френския президент Еманюел Макрон. Гръцкият външен министър Никос Дендиас пък отиде в арменската столица. 

Франция и Гърция са може би най-големите поддръжници на Армения – не само в Европа, и не само заради голямата арменска диаспора. 

„Използването на сила не може да бъде решение за Армения, нито за Азербайджан, и диалогът трябва да бъде възстановен незабавно“, подчерта Еманюел Макрон на обща пресконференция с арменския премиер Никол Пашинян в понеделник, 26 септември, цитиран от АФП и БТА.

„Всички нерешени въпроси, а ние знаем, че има много такива, трябва да се решават изключително чрез преговори“, отбеляза френският държавен глава. 

„Ситуацията остава много критична на терен“, отбеляза Макрон. „Територията на Армения беше атакувана, унищожена беше гражданска инфраструктура“, каза той и нарече ситуацията „неприемлива“.

„Фактът, че границата не е делимитирана, не може да оправдае нападението на територията на другата страна“, каза Макрон.

„Не можем да изградим мир, докато прибягваме до заплаха от използване на сила“, отбеляза френският президент и добави, че ще разтоваря с азербайджанския си колега Илхам Алиев.

Франция ще види как може да допринесе, заедно с Европейския съюз и другите участващи световни фактори, за напредък в интерес на траен мир, по-специално относно делимитацията на границата между двете страни, добави Макрон.

Пашинян обаче оспори липсата на делимитация на границите между двете страни, като припомни, че „административните граници между Съветска Армения и Съветски Азербайджан станаха държавни граници, след като двете страни подписаха и ратифицираха споразумението за създаване на Общността на независимите държави“, която обедини няколко страни от бившия СССР през 1991 г“.

„Необходимо е границите, признати двустранно със споразумението от 8 декември 1991 г., да станат основа на преговорите“ между двете страни, настоя Пашинян.

„Правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах трябва да бъдат гарантирани“, отбеляза още той.

Във вторник, 27 септември, на посещение в Ереван е гръцкият външен министър Никос Дендиас, като това е второ негово посещение в Армения за по-малко от две години. Гърция е друг голям поддръжник на арменските каузи. 

Дендиас ще разговоря с арменския си колега Арарат Мирзоян, като двамата министри се срещнаха и миналата седмица по време на 77-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

в програмата на гръцкия министър е включена среща и с министър-председателя Никол Пашинян, като на нея ще присъства и арменският министър на отбраната Сурен Папикян.

Очаква се разговорите да се съсредоточат върху актуалните събития в региона на Кавказ и Източното Средиземноморие, върху сътрудничеството между двете държави в рамките на схемите за тристранно сътрудничество, както и върху отношенията между ЕС и Армения. 

Шанс за двете страни в нова Европейска мощност 

Европейски форум предстои да събере Армения и Азербайджан на 6 и 7 октомври в Прага. Председателстващата ЕС Чехия организира среща на високо равнище, на която ще бъде обсъдена инициативата на Франция (и лично на президента Еманюел Макрон) за създаване на Европейска политическа общност като платформа за диалог между настоящите членове на ЕС и страните, които искат да се присъединят към него.

На тази среща на върха са поканени Украйна, Молдова, Турция, Грузия, Армения и Азербайджан, както и страните от Западните Балкани.

На първата среща на върха на Европейската политическа общност ще присъстват 17 държави извън ЕС. Източник от ЕС потвърди, че покана за срещата в Прага е изпратена до Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Израел, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Обединеното кралство.

Газовата офанзива на Азербайджан

Азербайджан възнамерява да удвои доставките на газ за европейския пазар през следващите пет години, заяви министърът на енергетиката на страната Парвиз Шахбазов на Петата румънска международна газова конференция, провела се на 22 септември.

„Водим сериозни дискусии с всички наши партньори, включително с Европейската комисия, по повод разширяване на Южния газов коридор. Тук можем да говорим за средносрочни цели – искаме през следващите пет години да удвоим доставките на природен газ за Европа. Става сума какво за увеличаване на доставките до партньорите, които вече получават наш газ, така и за географско разширяване на доставките“, уточни министърът, цитиран от ТАСС и БТА.

Само за текущата година Азербайджан възнамерява да увеличи износа на газ за европейския пазар с 40 процента до 11,5 млрд. куб метра, като по този начин Южният газов коридор ще достигне пълна мощност, допълни Шахбазов.

Азербайджан започна търговски доставки на газ за Европа на 31 декември 2020 г. по Трансадриатическия газопровод, който е част от Южния газов коридор. Доставките, планирани за 25 години, предвиждат износ на над 10 млрд. куб метра синьо гориво годишно за европейския пазар. От тези количества 8 млрд. куб метра са за Италия, а по 1 млрд. куб метра – за Гърция и България.

Интегрираната система от тръбопроводи Южен газов коридор е с дължина 3500 км и преминава от Баку до Южна Италия през Грузия, Турция, Гърция и Албания. Капацитетът на системата е 16 млрд. куб метра, а основен източник на суровината е находището „Шах Дениз“, чиито запаси се оценяват на 1,2 трлн. куб метра.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар