Дипломацията на Тиквите: Мините на Бойко гърмят в Брюксел

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Президентът Румен Радев не бе ходил на Европейски съвет от 2017 г. и установи, че трябва да внимава къде стъпва в Брюксел. Рефлексите му на военен го поставиха нащрек, защото бившият премиер Бойко Борисов бе заложил мини, които могат да гръмнат изненадващо.

След спешния си дневен ред заради инцидента с отклонения самолет в Беларус европейските лидери се върнаха към една от основните си теми – зеления пакт. За България тази тема е по-неприятна, отколкото зъб да й вадят. Борисов, който никога не е бил любимец на „зелените“, се спасяваше от нея, като даваше лесно съгласие за всичко, но с мисълта, че няма да го изпълнява. „По-зелено от нашето правителство няма“, уверяваше той европейските си партньори. В същото време си затваряше очите как се бетонират последните плажове в България, как се изсичат горите за нови ски писти и лифтове, как се внасят европейски боклуци заради далаверите на негови приятели.

Оплакванията в Брюксел от български природозащитници будеха подозрения към неговата искреност, но той ги разсея с един замах на 11 декември 2020 г. В последното си присъствено участие на Европейски съвет (след това заради ковида козируваше само пред компютърния екран) даде най-смелото си обещание: до 2030 г. България да съкрати с 55% емисиите си на въглероден двуокис в сравнение с равнището през 1990 г. Което означаваше, че страната се отказва от над половината си енергийни и производствени мощности, отделящи парникови газове. Така и не стана ясно с какво ще ги замени, но Борисов акцентира на санирането като метод за пестене на енергия, което ще рече и на собствената си спестовност в чекмеджето, защото се знае, че поне 30% от парите за стиропор са надути разходи.

Интимните мисли на Борисов нямаха значение за европейските лидери и те напомниха на Радев, че България вече е поела ангажимент, който трябва да изпълнява. Поставен пред свършен факт, той констатира: „Ние сме длъжни да защитим, доколкото можем в тази ситуация, нашия интерес и да убедим европейските ни партньори, че ако някой иска, а то вече се иска, заложено е в документите, да постигнем това като национална цел, трябва да ни подкрепят изключително сериозно, иначе проблемите при нас ще бъдат огромни“.

Като изпуснеш питомното – гони дивото!

Такава е външната политика на държавата, която вместо да договори приемливи условия още преди да подпише сделка, се опитва да ги измисли постфактум. Да направиш два пъти една и съща грешка може да се тълкува не само като глупост, но и като вредителство. България се отказа преди 15 години от четири ядрени реактора, без да договори европейска енергийна компенсация. Сега прави същото и с ТЕЦ-овете. Но положението с тях е още по-драматично, защото дават 46% от електричеството в страната. „Ако това изчезне, ние трябва да го заменим с нещо друго. И начинът на неговата замяна ще води до това да загубим автономност, защото 50% от енергийния микс на страната идва от въглища и това ни прави независими от ресурси, технологии, хора“, обясни Радев.

Според президента България има само един начин да се защити – да се съюзи с други потърпевши като Полша, Чехия, Румъния и Италия и да разчита на колективен отпор за изтръгване на по-благоприятни условия. По думите му „са необходими големи инвестиции, които трябва да бъдат предоставени от тези, които ни тикат в тази посока“.

Въпросът е кой ни тика?

Отговорът на президента е: богатите. Защото „ако нямаме допълнителни мерки, това означава богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни и да губят своята конкурентоспособност“. Звучи логично, ала дали е така? Тук се долавят нюанси от стара реторика, според която богатият Запад има за цел да докара до просешка тояга бедния Изток. През годините на прехода България обедня осезаемо, но не бе ограбена от Запада, а се самоограби. Ако иска да издири виновни богаташи, Радев трябва да се огледа в собствения ни дом и да посочи тях, защото хищническото им поведение обрече държавата да обитава все дъното на европейските класации. Експлоатацията до последно на овехтели технологии в каменовъглени мини и ТЕЦ-ове е поведение, характерно в природата за паразитиращи видове, които не се интересуват от съдбата на своя гостоприемник. Те ще се откачат от него, само когато паразитирането им стане неизгодно – например, когато цената на квотите за парникови газове надмине приходите от продажбата на „евтин“ ток.

Българската енергийна мафия не е бедна,

но заради нея населението обеднява. Обикновено държавата сочи неговата мизерия, за да размекне сърцата на европейците и да развърже кесиите им за помощи. И Радев няма друг аргумент, на който да се опре. Но той вече е пробит от Борисов, защото всеки ще да му каже: Как така намерихте 3 млрд. лв., за да построите скоростно на руснаците транзитен газопровод през територията си, а в същото време нямате с какво да замените некачествените лигнитни въглища във вашите ТЕЦ-ове? Защо не поискахте отклонение от тръбопровода за собствени нужди – нали щяхте да имате газов хъб „Балкан“? Защо не си достроихте интерконектора с Гърция, за да намалите зависимостта си от руския природен газ, а сега се оплаквате, че сте щели да загубите въглищната си автономия?

Отделно самите ние трябва да се запитаме: Защо държим два изплатени ядрени реактора на склад? Борисов не посмя да ги монтира, защото американците все му подмятаха: Де корупция, де! За да не извадят на показ кирливите му ризи, „забрави“ под навеси 2000 мгвт енергийни мощности. А ядрената енергия и природният газ се смятат в ЕС за търпими преходни източници преди преминаването на енергетиката към изцяло нулеви замърсители на природата.

За десет години въртене из европейските среди Борисов не научи чужди езици, но си изработи манталитет на международен просяк. Оттук произтичаше гордата му реплика „На тях им ги спират, на мен ми ги пускат (еврофондовете)“. Радев се увери лично, че не е така, защото още докато бе в Брюксел, Европейската комисия съобщи на 25 май, че отпуска на България 511 млн. евро в рамките на седмия транш от финансовата подкрепа по линия на инструмента SURE.

Но това не бива да го подлъгва да върви по пътя на Борисов, защото е осеян с мръсни бомби. Преди да настояваш за помощ от чужбина, трябва да си помогнеш сам. Времето на назначеното от него служебно правителство е малко, но е предостатъчно да направи нещо много важно: да извади наяве поне няколко от големите далавери, за да започне оздравителен процес. Едрите паразити дори не се крият, но живеят с чувство на недосегаемост, защото държавата ги обгрижва като най-ценен национален капитал. По-ценен дори от въглищата, за които рони сълзи в Европа.

Автор: СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ

Източник: в. „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар