Днес отбелязваме 166 г. от рождението на Вазов

България, Общество
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Паметникът на ВазовДнес софиянци почетоха 166 г. от рождението на писателя Иван Вазов пред неговия паметник на ул. „Раковски” с изпълнението на „Аз съм българче” от бъдещата първокласничка София Иванова, както и с пресъздаването чрез художественото слово на негови стихове от актьора и уредник в къщата- музей на поета в София Янко Лозанов, предаде репортер на БГНЕС.

„Как е най-правилният начин да почитаме своя поет- като препрочитаме словото му, като слушаме и преговаряме неговите велики думи”, заяви в словото си пред дошлите да почетат делото му главният уредник на къщата-музей на Иван Вазов Мирела Иванова.

Иван Вазов не случайно е патриарх на българската литература, не случайно името му стои редом с тези на Ботев и Вапцаров. „Под игото” и „Аз съм българче” са само част от емблематичните му произведения, които всеки българин е длъжен да пази като белег на културна идентичност. Неговият творчески гений стои наравно със съграденото от него в живота, с мисията му на будител и просветен деец, с традицията на възрожденски извисеното му семейство, родило славния български генерал Владимир Вазов и офицера, министър на войната в един отрязък от време, Георги Вазов.

Корените на рода Вазови е село Яновени, днешна гръцка Македония. Вазовци се преселват в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша. В семейството на Минчо и Съба Вазови се раждат седем момчета -Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил и две момичета – Въла и Ана. Иван Вазов е най-големият от братята и доживява до преклонна възраст. По време на Руско-турската война Сопот е опожарен, а чорбаджи Минчо е жестоко заклан от турците, тогава пада убит и един от седемте братя – Михаил Вазов. „Българските деца познават произведенията на Иван Вазов, но по-малко отколкото преди две десетилетия”, сподели пред БГНЕС един от най-известните рецитатори на български автори, уредникът в къщата- музей на Иван Вазов Янко Лозанов.

Последните години хората на изкуството бяха скандализирани от опита на някои чиновници от образователното министерство да изхвърлят произведения на именития поет от учебната програма. „Според мен този процес върви не само по отношение на вазовите произведения, той, за съжаление, засегна и някои автори, които бяха дамгосани, които носеха клеймото на идеология”, е мнението на Лозанов. Засегна и някои национални икони като Ботев. Мисля, че основно има две причини за това странно поведение на определени среди сред управляващите у нас. Първата се корени в дълговечното национално страдание. По нашите земи векове наред българинът е бил принуждаван да забрави своя род и произход, своята кръв, своята чест и своята родина. За съжаление, това също е станало част от нашия генетичен код. Част ,която виждаме и днес у много българи. Разбира се, векове наред българинът се е борил да съхрани своя национален код и , слава богу, това също е част от гена ни, което се вижда и днес, смята Лозанов.

България е преживявала най-различни превратности, падала е и е ставала на крака, но въпреки това е успявала за съхрани паметта за големите имена от своята история, като това на Иван Вазов. И времената напред едва ли ще променят тази жилава традиция. /БГНЕС

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар