Доказано: Депутатите не знаят как се приемат закони

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Пореден грозен спектакъл устроиха депутатите в пленарната зала, този път защото не можаха да се разберат по един базисен въпрос – с какъв кворум могат да се приемат закони. Първата жертва на препирнята стана председателят на Народното събрание Ива Митева, която беше атакувана от всички заради тълкуванията си на парламентарния правилник и на конституцията, включително от собствената си партия „Има такъв народ“. А по-късно, заради неспособността на депутатите да се разберат с колко гласа се одобрява закон, пропадна опитът им да приемат на първо четене двата проекта за промени в Закона за НСО.

 

Откъде се тръгна

Цялата история започна, когато зам.-шефът на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов поиска да се удължи пленарното заседание, докато бъдат разгледани и приети въпросните законопроекти. Ива Митева го подложи на гласуване. Установи се, че няма кворум, и тя направи проверка на присъстващите, която показа, че в залата се намират 140 депутати. Предложението на Йорданов беше прегласувано и получи 113 гласа „за“. Митева обяви, че отново няма кворум.

В същото време обаче тя обясни, че предложението трябва да се смята за прието и се аргументира с решение на Конституционния съд. Според него, когато е направена проверка на кворума и такъв има, дори и при непосредствено проведено след това гласуване да са били отчетени по-малко от 121 депутати, се приема, че толкова са били налице в пленарната зала. Те просто не са участвали в гласуването, изтъкна шефът на парламента.

От БСП обаче не се съгласиха. Соцдепутатът Кристиан Вигенин, който е зам.-председател на парламента, предложи проектите да бъдат оставени за утре, за да не се поставя под съмнение парламентарната процедура. Митева се съгласи, че работата днес ще продължи до 14 часа, а проектите могат да бъдат довършени в петък сутринта.

 

Тошко Йорданов: Тръгвайте си!

Това обаче вбеси партийния й началник. Тошко Йорданов изскочи ядосан на трибуната и грубо я нападна: „Позволявате си в рамките на една минута да вземете две различни решения! Имаше кворум, проверихте го, имаше мнозинство, с което се прие предложението, и вие си позволявате кое кога да приемаме! Ако ви се прибира, прибирайте се!“

Намеси се и водачът на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Тя обвини Митева, че при различни случаи прави различни тълкувания на правилника и конституцията. И напомни за конфузния за Митева случай в предното 45-о Народно събрание, когато бяха проведени 3 гласувания на една и съща разпоредба на Изборния кодекс.

 

Тошко Цветанов на трибуната

Върху Митева се фокусира и Хамид Хамид от ДПС, който я разкритикува, че си сменя позицията под натиска на партийния си шеф. „В момента, в който г-н Тошко Йорданов излезе, у вас се появи мимолетно, обратно тълкуване на казуса и вие решихте да го обявите точно противоположното мнение“, упрекна я той.

А след това атакува Йорданов. „Всички тук първия ден четохме декларации, че връщаме парламентаризма. Появата на г-н Тошко Йорданов на тази трибуна и обръщането на тълкувателното прозрение, което после изрекохте, много ми заприлича, когато на тази трибуна излизаше г-н Цветан Цветанов и тогава председателят на Народното събрание на 180 градуса обръщаше своето мнение. Не можем да върнем парламентаризма, г-жо председател, когато г-н Тошко Цветанов излиза на тази трибуна“, насмешливо каза Хамид, съпроводен от смеха на залата.

 

После идва уволненият

Митева отчаяно се опита да продължи воденият дотогава блицконтрол със служебните министри. Не й позволи обаче бившият шеф на парламента Димитър Главчев от ГЕРБ-СДС, който поде тезата на Хамид. „Да ви кажа, че никога не съм си сменял мнението, когато на трибуната е застанал Цветан Цветанов“, увери той колегите си. И също атакува Митева, че променила мнението си.

„Не сте се регистрирал, участвал сте в проверка на кворум и не участвате в гласуването. Вие тук ли сте или не сте всъщност?“, не му се даде председателят на парламента, което залата посрещна с одобрителни възгласи.

Подкрепи я Арман Бабикян от ИБГНИ: „Не допускайте хора, които не присъстват в залата, да се изказват от трибуната. В момента, в който г-н Главчев спря да променя мнението си по изказванията на г-н Цветанов, тогава дойде г-н Борисов и го смени.“

Така се продължи още десетина минути, след което енергията на спора се изчерпа и депутатите се върнаха към блицконтрола.

 

Няма край

По-късно обаче темата предизвика нови трусове, когато започнаха гласуванията на законопроектите за НСО. Водещата заседанието Росица Кирова от ГЕРБ-СДС отказа да признае за одобрен първия от проектите заради липса на кворум. В залата настъпи суматоха, депутати се скупчиха около трибуната, а от ИБГНИ даже наизвадиха телефоните си, за да снимат. Кирова отстъпи и се съгласи на поименна проверка, която установи, че кворум има.

Още при първото гласуване обаче не се събраха 121 гласа и Кирова обяви, че злополучният проект отново не се приема. Това предизвика бурно негодувание в залата и водещата заседанието реагира като го прекрати. Това още повече нажежи обстановката и депутатите се събраха на тълпи, за да си крещят кое и как може, или не може да се приеме. “Защо го правиш това?”, недоумяващо питаше Кирова Виктория Василева от ИТН. “Няма 121 от присъстващите”, отсече водещата заседанието.

В нейна подкрепа се намеси Татяна Дончева, зам.-председател на Народното събрание от ИБГНИ. “Вики, законопроектите могат да се приемат със  121 гласа”, обясняваше тя на Василева. “Къде го пише това? Погледни!”, не можеше да се успокои депутатката от ИТН, като сочеше и размахваше парламентарния правилник. “121 гласували! Иначе с двама души ще приемеш закон!”, авторитетно обясняваше Маноил Манев от ГЕРБ-СДС на колегите си.

Депутатите продължиха да се вълнуват, да се чудят и въртят из залата още десетина минути, но всичко беше приключило – заседанието официално беше закрито.

 

 

Два законопроекта – една цел

Без охрана от Националната служба за охрана (НСО) остават главният прокурор, президентската администрация и съпругата на президента. Това предвиждат и двата проекта с промени в закона за НСО, внесени от „Изправи се БГ! Ние идваме!” и от „Има такъв народ”. Според тях, на практика НСО ще охранява задължително само „тримата големи” – президента, премиера и председателя на Народното събрание. Останалите – само при застрашеност.

И двата проекта предвиждат сериозно редуциране на лицата, които изобщо могат да бъдат обекти, които ползват охрана или транспорт от НСО. В този на ИТН е предвидено, че специализиран транспорт на службата трябва да бъде ползван от членовете на КС и тримата големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главния прокурор. За тях се предлага да отпадне задължителната охрана. Такава ще се слага само при застрашеност, с решение на специална комисия.

Предлага се зам.-председателите на НС и членовете на МС да бъдат извадени от специализирания транспорт, както и кметът на София. Всички те разполагат със собствен транспорт, както и НС разполага със собствен транспорт и заместник-председателите на парламента ще бъдат поети от колите, с които разполага НС, аргументират се вносителите.
Предлага се използването на специализиран транспорт на НСО да отпадне и за администрацията на президента. НСО не е транспортна фирма, обясни наскоро един от вносителите – председателя на Народното събрание Ива Митева.

Автомобили на Националната служба за охрана (НСО) да не возят и бивш премиер или бивш председател на Народното събрание, предвижда проекта на “Изправи се. БГ. Ние идваме! (ИБГНИ). Същият законопроект беше внесен и в 45-ото НС, но краткият живот на парламента не стигна да бъде разгледан. В мотивите за поправките те пишат, че е налице “огромен, напълно неоправдан и ненужен разход на средства на данъкоплатците”. В този проект се предлага също така президентът, председателят на Народното събрание и премиерът да могат да се откажат от охрана, освен ако няма реална заплаха, докато в момента законът е категоричен, че те не могат да се откажат от охраната на НСО.

И тук има акцент върху главния прокурор. В момента законът постановява, че “на главния прокурор в страната се осигурява лична охрана и специализиран транспорт, а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост – лична охрана”. Предложената промяна в проекта на ИБГНИ гласи, че лична охрана на главния прокурор ще се полага “единствено при доказана необходимост”.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар