Домакинствата изхвърлят 57% от всички хранителни отпадъци в България

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Близо 500 000 тона са хранителните отпадъци в страната през 2018 г., показват данни в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г., предложен за обществено обсъждане до 15 март на сайта strategy.bg. От тях 57% от хранителните отпадъци са от домакинствата. Останалите са от сектора на производството и преработката.

В отпадъците от домакинствата не се включени хранителни отпадъци, които може да се съдържат в “ситна фракция<4см" на битовите отпадъци. Всеки човек у нас произвежда 94 кг хранителни отпадъци на година, показват данни от 2016 година. Докато средното количество на човек в страните-членки на ЕС е 173 кг. Въпреки че произвеждаме по-малко, не означава, че събираме и използваме този отпадък по най-добрия начин. Проучване на Европейската комисия на данни от страните- членки на ЕС показва, че хранителните отпадъци в ЕС-28 са около 88 милиона тона. Тази оценка е за 2012 г. и включва както годни за консумация храни, така и негодни за консумация части от храните.

Приблизително 20% от общо произведените храни се превръщат в отпадъци

Предвид значителното разхищение на храни в европейските страни, директива 2018/851 от 2018 г. поставя цел за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г.. Целите не са задължителни. Но екологичните, социалните и икономическите ползи от предотвратяването на хранителните отпадъци изисква държавите членки да предприемат конкретни мерки, включително информационни и образователни кампании, които показват начините за предотвратяване на хранителните отпадъци. Само преди няколко седмици чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух беше променен и Закона за управление на отпадъците. Според тях измерванията на количествата хранителни отпадъци ще се правят по методологията на Националния статистически институт вместо чрез поддържане на регистри и реално отчитане на отпадъците по местата, където се генерират заведения и домакинства. Първият въпрос е доколко ще е адекватна оценката за количеството на образуваните хранителни отпадъци в страната, за да се поставят реални и адекватни цели в тази посока?

3е-news.net

А държавите членки трябва да измерват напредъка в намаляването на хранителните отпадъци. За предотвратяване на хранителните отпадъци държавите- членки трябва да предвидят стимули за събиране на непродадените хранителни продукти на всички етапи от веригата на доставка на храни, както и за тяхното безопасно преразпределяне, включително на благотворителни организации. С цел намаляване на хранителните отпадъци от особено значение е да се повиши информираността на потребителите относно значението на датата на трайност (“годно до” и “най-добър до”).

ЕК има задача до края на 2023 г. да проучи данните за разхищаването на храни, предоставяни от държавите членки в съответствие с приетата единна методика, с цел да прецени дали е удачно да се определи цел за намаляване на хранителните отпадъци, която да бъде постигната до 2030 г.. Очаква се ЕК да предостави на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

В България хранителните отпадъци влизат в графата “биоотпадъци”

Законът за управление на отпадъците не включва определение за “хранителни отпадъци”, а хранителните отпадъци са включени в определението за “биоотпадъци”.”Хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.” Според Директива ЕС 2018/851 “хранителни отпадъци” са всички храни, които са се превърнали в отпадъци”.

През 2017 г. са предоставени като дарение по-малко храни като количество, но с по-висока стойност. Българска хранителна банка посочва като основна причина за това разпоредбата за маркирането на дарените храни, което предполага сериозен ангажимент от страна на бизнеса, свързан с влагане на допълнително ресурси – пари, време, човешки труд и съответно – с настъпването на нови разходи, произтичащи от допълнителната маркировка. В допълнение, когато става дума за храни с много кратък срок на годност, времето е критичен фактор и е важно храната бързо да достигне до нуждаещите се, безрисково и безопасно.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар